2. Вид на урока. Формулира се, като се търси по гореописания начин от съдържанието на учебника, от книгата за учителя по математика за съответния клас или след консултация с титулярния учител на паралелката, където ще бъде реализиран от студента предстоящия урок по математика (в случая Книга за учителя, с. 54–55, изд. „Просвета”).
3. Основна дидактическа цел на урока. След уточняване на темата и вида на урока се изяснява и формулира водещата дидактическа цел на конкретния урок. Има автори, които говорят за „цели” на един урок. Според други (Г. Кирова, 2014, с. 42) по-правилно е да се мисли за водеща дидактическа цел и няколко образователни задачи, чрез които се постига тази цел.
Формулировката на целта е комбинация между вида и темата на един урок. Ако темата е „Събиране и изваждане на числата до 100 без преминаване”, а видът на урока е – за нови знания, то целта може да се формулира така: Да усвоят учениците знания и умения за събиране и изваждане на числата до 100 без преминаване. При уроците за нови знания във формулировката на целта присъстват изрази като: да се изясни …, да овладеят …, да добият представа за …, да се формира у учениците представа за …, да усвоят начина (алгоритъма) за … и т.н. (Книга за учителя, 2. клас, изд. „Анубис”, с. 48, 50, 51). При уроци за затвърдяване на знанията и формиране на умения при формулиране на целта често се използват изрази като: да се затвърдят знанията за …, да се усъвършенстват …, да се
автоматизират уменията за …, да упражнят и други подобни (с. 49, 53, 58, пак там). При обобщителни уроци формулировката на целта включва: да се обобщят и систематизират …, да се систематизират и осмислят … (с. 65, 82, 137). При урок за проверка и оценка на знанията – да се проверят и оценят знанията и уменията за …, да се измерят чрез тест и да се оценят …, да се получи обратна информация за … (с. 66, 83, 138). При урок за поправка на контролната работа – да се коригират и преодолеят пропуските в знанията, и т.н.
Сподели с приятели: |
