Урок Запознаване с понятията Урок Структура на заветите Урок Адам заветите на дела и на благодат

Накратко, ето няколко принципи свързани с Господната трапеза.

1. 
   Пасхата се отнася само за тези, които са под Стария Завет (Изх. 12:43-48). При Новия Завет ние първо се кръщаваме в завета, а после ядем заедно Трапезата. Учениците бяха първо кръстени и после ядоха Господната трапеза (Лука 22:20; Деян. 2:40-42).
   
2. 
   Децата в завета трябва да са достатъчно големи, за да разпознават Господното тяло (І Кор. 11:29). Това изисква както вяра, така и разбиране на смисъла и значението на Трапезата.
   
3. 
   Всички, които вземат участие в Господната трапеза, трябва да изпитват себе си и да се покаят за греховете си, иначе навличат осъждение на себе си (І Кор. 11:28-29).
   
4. 
   Господната трапеза е средство на благодатта, което носи духовна подкрепа за вярващите. Тя не бива да се пренебрегва.
   

Този курс показва, че заветното богословие изгражда структурата на цялата Библия. Оттук следва, че заветното богословие ни учи как да четем Библията. Този раздел ще изгради фундамент за екзегетиката на Писанието основана на заветното богословие.

„Херменевтика” е науката за тълкуване на Библията, докато „омилетика” е наука за изкуството на проповядването.

4.1. Двамата Адам/ двата завета

Всяко наше изследване на текста трябва да отразява фундаменталното разделение между двамата Адам и двата завета, Завета на дела и Завета на благодат. Ап. Павел използва това разделение навсякъде в своите послания (напр. Римл. 5:12-19; Фил. 2:6-11; І Кор. 15 и ІІ Кор. 5:17-19). Увещанията на Павел да се умъртви стария човек (Адам) и да се облече новия човек (Христос) се основават на същия принцип (напр. Еф. 4:17-23; Кол. 3:5-11). Един по-внимателен поглед към Филипяни 2 глава също разкрива внушавания контраст между Адам и Христос:

Адам Христос

СТАРО ТВОРЕНИЕ НОВО ТВОРЕНИЕ

по Божия образ е в Божия образ

стреми се да бъде като Бога равенството с Бога, а

издига сам своята позиция смирява Себе си

е непокорен става послушен до смърт

Бог осъжда Адам Бог Го възвисява най-високо

Ако наложим структурата „двамата Адам” виждаме следното:

1. 
   Налице е внушаван контраст между двамата Адам.
   
2. 
   И двамата, Адам и Христос, започват в старото творение.
   
3. 
   Адам е главата и чрез греха води към смърт, докато Христос е покорен.
   
4. 
   Христос е възкресен в новото творение
   

Заветът на благодат е установен в Битие 3:15. Като такъв заветът трябва да контролира нашето макро-тълкувание на старозаветните текстове. Всеки текст трябва да се тълкува/ проповядва в светлината на три истини:

1. 
   Всеки от заветите от Адам до Христос носи свои уникални характеристики, които вече бяха подчертани. Тези уникални характеристики осигуряват макро-рамката за проповядване и поучаване във всяка област.
   
2. 
   Освен това всеки от заветите гледа напред към Христос по свой собствен начин. Те имат пророчески характер. Когато говори върху тях, проповедникът също трябва да наблегне как тези текстове се изпълняват в Христос. Всеки от заветите трябва да се тълкува в своя собствен контекст както и според окончателното си изпълнение в Христос и Новия Завет.
   
3. 
   Всяко от обещанията на завета трябва да се получава единствено чрез вяра.
   

Адам получава обещанието за потомство от Бога (Бит. 3:15). Адам откликва с вяра на Словото на Бога, защото нарича жена си „Ева.” Следващите глави от Битие (5-12) развиват конфликта между потомството на змията и потомството на Потомъка. Пророчески обещанието за Потомъка се изпълнява окончателно в Христос.

Заветът с Авраам подчертава Божието обещание, че в Потомъка на Авраам ще се благославят всички народи. Откриваме непосредственото изпълнение в Исаак/ Израил, но окончателното изпълнение е в Христос. Авраам трябва да гледа с вяра как Бог ще изпълни Своите обещания към него и към децата му (Евр. 11:17-19), намирайки окончателното си осъществяване в самия Христос (Йоан 8:33 и сл.). По същия начин всички, които ще са деца на Авраам трябва да живеят по същия начин. От дните на Авраам насам целият Стар завет трябва да се чете, като очакващ идването на Потомъка. Ние трябва да разбираме проповядването на благовестието на народите като изпълнение на обещанието към Авраам (Гал. 3:6-8, 16, 28-29).

При проповядване за народа на Израил ключовата характеристика е взаимоотношението на Израил спрямо закона. Израил трябва да се разглежда като под закон. Той е изпитателен тест за способността на човека да се покорява на закона, показвайки силата на греха дори в светлината на Божията благодат.

Съдбата на Израил като народ е окончателно изпълнена в Христос, който е покорният Син, роден под закона и изпълнил го съвършено. В Христовата смърт Той умира за юрисдикцията на закона и възкръсва за нов живот. Това е нова юрисдикция и ново творение в Христос. В старото творение израилтяните са под Моисей. При новото творение наш глава, посредник и цар е Христос.

4.2.4. Давид

Когато се проповядва върху периода на царството на Израил, ударението е върху царя като посредник на Израил. Добрият цар води до благословение, а лошият – до проклятие. Царят е син, изпълнен с Божия Дух. Например, победата на Давид над Голиат и неговите победи за Израил разкриват царя, който представлява своя народ и му носи победи. Заветът с Давид е рамката, през която трябва да разбираме книгите на Царете и Летописите. Грехът на Давид също така извежда на преден план въпроса за позицията на синове и дисциплинирането. Бог ще накаже Своя син, но няма да оттегли напълно любовта Си от него заради завета с Давид.

Новият Завет продължава да развива тези теми: Христос е нашият цар, представител и изпълнен с Духа Син. Ако ние сме в Христос, значи сме синове на Бога и сме получили Духа на Бога. Макар, че Той ще наказва Своите синове, няма да отнеме любовта Си от тях (Евр. 12:3-11).

4.3. Новият Завет

Главното ударение в Новия Завет е, че обещанията от Стария завет се изпълняват в Христос. Той е Този, в Когото всички неща намират своето изпълнение. Той е центърът на Божия план. Днес ние виждаме Христос да царува над всичко, виждаме Го като Божият Син и Човешкият син, виждаме Го да излива Духа Си.

Всяка от заветните структури ни помага да разтълкуваме отделните части на Писанието.

Заключение

Старозаветните тайнства и знаци са обрязването и Пасхата. Те се изпълняват и биват заменени от кръщението и Господната трапеза в Новия Завет. Заветите осигуряват херменевтична рамка, за да можем да разбираме, излагаме и проповядваме Библията.

Обобщение

За да укрепи Своя народ, Бог дава обрязването на Авраам и Пасхата на Израил. И двете тайнства гледат напред към смъртта на Христос. Заветният знак на обрязването е даден на Авраам и неговия дом. Заветът никога не е бил предназначен единствено за юдеите. Всъщност Авраам трябва да стане отец на много народи. Заветът намира своето изпълнение в идването на Христос и благовестието, което достига до всички народи. Кръщението заменя знака на обрязването (Кол. 2:11-12). Господната трапеза заема мястото на заветния знак на Пасхата – Христос е нашата Пасха, разпъната за нас (І Кор. 5:7).

Въпроси към урок 8

Въпрос 1: Кои са двата знака на Стария Завет? Посочете текстове.

Въпрос 2: Кои са двата новозаветни знака?

Въпрос 3: Как се прилага принципът за целия дом спрямо кръщението?

Въпрос 4: Обяснете значението на Деяния 2:38-39.

Въпрос 5: Дайте три значения на обрязването, подкрепени с цитати.

Въпрос 6: Обяснете значението на Филипяни 3:2-3.

Въпрос 7: Каква е връзката между кръщението и обрязването в Кол. 2:11-12?

Въпрос 8: Обяснете важността на кръщението.

Въпрос 9: Какво е значението на Господната трапеза?

Въпрос 10: Обяснете накратко връзката между заветите и херменевтиката.

Библиография

О. Палмър Робертсън, Христос в заветите, издателство „Динамик Консулт К.А.”, София, 2002 г.

Alexander, T.D.: From Paradise to the Promised Land, Grand Rapids, Michigan, Baker, 2nd ed., 2002.

Berkhof, Louis: Systematic Theology, Edinburgh, The Banner of Truth Trust, 1984 (originally published 1932).

Currid, John: Lectures on Genesis, Reformed Theological Seminary, Jackson, MS, 2001.

Kline Meredith G., Kingdom Prologue, Overland Park, Kansas, Two Age Press, 2000.

Robertson, O. Palmer: Covenants, Philadelphia, PA, Great Commission Publications, 1978.

Scofield Reference Bible.

Vos, Geerhardus: Biblical Theology, Edinburgh, The Banner of Truth Trust, reprinted 2005 (originally published 1975).

Witsius, Herman: The Economy of the Covenants between God and Man, Phillipsburg, NJ, Presbyterian & Reformed,1990 (originally published 1677).

Източници в интернет:

Завет при Сътворението

http://www.sermonaudio.com/sermoninfo.asp?SID=12604192546

Началото

http://www.sermonaudio.com/sermoninfo.asp?SID=1260419275

Заветът с Ной

http://www.sermonaudio.com/sermoninfo.asp?SID=1260419283

Заветът с Авраам

http://www.sermonaudio.com/sermoninfo.asp?SID=12604192859

Заветът с Моисей

http://www.sermonaudio.com/sermoninfo.asp?SID=12604192942

Заветът с Давид

http://www.sermonaudio.com/sermoninfo.asp?SID=12604193023

Заветното царство

http://www.sermonaudio.com/sermoninfo.asp?SID=12903143454

Единство на заветите

http://www.sermonaudio.com/sermoninfo.asp?SID=12903143138

Завети или диспенсации

http://www.sermonaudio.com/sermoninfo.asp?SID=1290314361

Уестминстърската изповед на вярата

http://www.reformed.org/documents/wcf_with_proofs/index.html

Уестминстърският катехизис

http://www.reformed.org/documents/WSC_frames.html