Урок Запознаване с понятията Урок Структура на заветите Урок Адам заветите на дела и на благодат

Сега ще се спрем на отличителните елементи на всеки завет в рамките на единния Завет на благодат.

Първото обещание дадено на човека след грехопадението е в Битие 3:15. Бог обещава да издигне Семе/ Потомство (РИ) от жената, което ще донесе победа за хората на Бога. То се изпълнява при смъртта на Христос и очаква цялостното си изпълнение, когато Христос се върне (Римл. 16:20).

О. Палмър Робертсън нарича завета с Ной „Завет за запазване.”¹¹ При него Бог обещава никога повече да не унищожава света чрез потоп. Той дава дъгата като знак за Своята вярност.

Обещанието на Авраам слага началото на народа на Израил. На бездетния Авраам са обещани потомство, земя и народ. Чрез родословието на Авраам един ден ще се роди Месията. Бог потвърждава това като преминава през разсечените животни, за да се обвърже с Авраам до болката в смъртта (Бит. 15 гл.). Той дава обрязването на Авраам и Неговото потомство като знак на завета(Бит. 17:1-12) и така изтъква нуждата от изрязване на греха от сърцето и сочи към смъртта на Христос на кръста (Кол. 2:11-12). Този завет се изпълнява в Христос. И всички, които се присъединяват към Него чрез вяра (както юдеи, така и езичници) стават синове на Авраам (Гал. 3:26-29).

Бог избавя Израил от Египет. Моисей действа като посредник между Бога и Израил, като дава закона на планината Синай. Този закон казва на Израил Божията воля, но е написан на камък, а не върху сърцата. Даването на закона е смесено благословение. Положителната страна е, че той е по-пълно откровение на волята на Бога. В отрицателен аспект, законът е даден на Израил с цел да му покаже греха и по такъв начин да го накара да погледне към обещанието за Един по-велик от Моисей (Вт. 18:15), Един, който може да отнеме греха, за което предварително загатва храма и жертвите.

Израил представлява един микрокосмос на целия свят. Израил, като народ под закон и осъждение, обяснява истинската същност на грешния човек. Законът е даден, за да разкрие на хората техния грях и падение. Ролята на Израил е да показва на света, че човек не може да се спаси чрез собствените си дела, а се нуждае от някой, който да се жертва на негово място.

Освен това в Еремия 31 и в Евреи 8 глава заветът с Моисей е наречен „стария завет.”

В Стария Завет заветът на Давид е върхът и най-пълното развитие на обещанието, дадено на Адам в Битие 3:15. Заветът е сключен с Давид като цар и представител на народа. Ако царят се справя добре, Израил е благословен, ако той се проваля – проваля се и Израил. Царят е син на Давид, както и Божий син. Царят е помазан със Святия Дух и получава вечен престол и владичество (ІІ Царе 7:14-15). Бог обещава, че чрез потомството на Давид ще дойде Месията.

Тези пет са главните завети, които съставляват старозаветната част от Завета на благодат. В новозаветните книги всеки от тях намира изпълнението си в Новия Завет.

2.2.6. Христос: Новият Завет

Новият Завет се изпълнява в Христос и Неговото дело, чрез проливането на Христовата кръв (Лука 22:20). Всички стари завети сочат към този завет и се изпълняват в него. Като представител Той изпълнява съвършено Божия закон и така заслужава благословение за Своя народ (Римл. 5:12-19; Фил. 2:6-11). Христос е помазан от Духа и е обещаният потомък на Авраам; в Него ще се благословят всички народи (Гал. 3:8, 29).

Използвах понятието „стар завет” по два различни начини. Първо, Старият Завет може да се отнася специално за завета с Моисей на планината Синай (Ер. 31; Евр. 8:7-11). Второ, също използвах този термин, за да опиша всички завети от обещанието на Адам в Битие 3:15 до завета с Давид. Всички тях ги наричам стари завети, защото те сами по себе си са незавършени и достигат своето осъществяване и изпълнение в Новия Завет в Христос. Контекстът ще ви подскаже кое от двете значения се има предвид.

Старите завети си остават историята на старото творение – творението под властта на греха и смъртта в Адам. Чак при възкресението на Христос, се открива новото творение. Представяме това в следната диаграма:

старо творение

стар завет ново творение

Старите завети съдържат обещания, които гледат към бъдещето, но сами по себе си нямат силата да носят благословение. Единствената им сила да спасяват е че сочат напред към идването на Христос. Несъвършенствата на тези завети се виждат, защото те са наречени „образи” и „сенки” на Новия Завет, а не реалност, същина, самият образ на нещата, които ще настъпят и изпълнението им (Кол. 2:15; Евр. 8:5-13).

ново творение

образ реалност

сянка същност

обещание изпълнение

Без идването на Новия Завет, Старите завети сами по себе си приключват и се провалят. Исторически те се свързват с Адам, старото творение, грехопадението, греха и смъртта. За известен период се наблюдава напредък в Стария Завет: Израил живее в земята, има свой цар и Бог обитава в храма, както е обещал (Вт. 28-30 гл.; Лев. 26 гл.). Но по-късно при вавилонския плен Израил е изведен от земята. И остава в плен до времето на Христос. Макар Израил да се завръща в земята, обещанията към Авраам не са изпълнени, защото Израил се намира под чуждо владичество и потомството на Давид вече не царува в Йерусалим. Израил продължава да живее „в плен.” Ние трябва да разбираме, че Божият план винаги е бил такъв. Защото така се показва, че в Адам и старото творение, царуват грехът и смъртта. Истинското изпълнение на обещанието става единствено в Христос и Неговото царство. Може да се каже, че Бог е замислил старите завети да се провалят, за да хвърли светлина към провала на хората в Адам и за да освети изпълнението и успеха на Новия Завет в Христос.

С това можем да кажем, че самите стари завети се провалят, но успяват да постигнат крайната си цел, понеже сочат напред към Новия Завет в Христос.

2.3.5. Старозаветните вярващи се спасяват чрез вяра

Видяхме, че при старото творение, царуват грехът и смъртта и дори Израил е изпъден от земята. Това повдига въпросът за възможността за спасение преди появата на Христос. Има ли спасение в старозаветните времена? Могли ли са старозаветните вярващи да се спасяват преди идването на Христос? Отговорът е „да.”

Всички старозаветни вярващи гледат напред към изпълнението на Новия Завет в Христос. Тези от тях, които истински разбират същността на заветните обещания, са гледали напред по същия начин. И се спасяват чрез вяра, точно както се спасяват и новозаветните вярващи (Римл. 4:1-15).

Старозаветният вярващ гледа през призмата на старите завети чрез вяра към тяхното изпълнение в Новия Завет. Авраам очаква Потомъкът, но не Исаак, а самият Христос (Йоан 8:56). Давид разбира, че жертвите и приносите не премахват греха, а че спасението идва чрез покорството и делото на Неговия потомък, който ще е цар и свещеник (Пс. 40:6-8; Пс. 110; Евр. 10:1-4). При Моисей всичко - законът, свещенството и скинията - сочи към идването на Христос. Симеон от дните на Христос очаква „Утехата на Израил” (Лука 2:25). Само когато старозаветните вярващи използват обещанията, жертвите и прототипите, за да гледат през тяхната призма с очакване на изпълнението им в Новия завет, тогава биват спасени.

ново творение

2.гледа през

призмата на жертвите

1.старозаветният вярващ

старо творение

2.3.6. Силата на Новия Завет се простира назад до Стария

Видяхме, че Старият Завет няма силата да се справи с греха. Това може да бъде постигнато само чрез Новия Завет (Пс. 40; Евр. 10:1-17; Римл. 3:24-26). Макар да не се казва изрично, вярата е тази, която прокарва връзка между старозаветните вярващи към Христос. Това е същата вяра, която позволява на Бог да приложи силата на Христовата смърт и възкресение и към миналото при Стария Завет. Спасението е възможно за хората при Стария Завет (Бит. 15:6), защото благословенията на Новия Завет се прилагат и назад в рамките на Стария Завет.

Вече описахме различните завети и обяснихме начина, по който действат, затова сега сме в състояние да направим една обобщаваща диаграма, за да покажем взаимовръзките:

Цар Давид/ представител

Моисей – закон

Авраам – потомък Христос- изпълнение

Ной – запазване

Адам - потомство

Стар Завет Нов Завет

Единен Завет на благодат

3. Новият Завет

Новият Завет е кулминацията и изпълнението на Завета на благодат. Христос е царят, главата и посредникът на Новия Завет. Той изпълнява Стария Завет чрез Своя живот, смърт и възкресение и едновременно с това въвежда и Новия Завет.

3.1. Смъртта на Исус изпълнява Стария и въвежда Новия Завет

В Матей 26:28 и Лука 22:20 се казва, че кръвта на Исус установява Нов Завет. Изразите и обстоятелствата също така показват, че това е изпълнение на Стария Завет. Думата „пролива” сочи назад към жертвите от времето на Моисей и Авраам и говори за неговото изпълнение. Освен това Исус използва Пасхата (великият знак за избавление от Стария завет), за да представи новозаветния знак за избавление - Господната трапеза. Смъртта на Исус едновременно изпълнява Стария и установява Новия Завет.

Във Второзаконие 28-30 глави Бог излага, трасира бъдещето пред Израил. Предупреждава го, че ако наруши Неговия завет, ще бъде изгонен от земята. Пасажът също така подчертава, че по-късно Бог ще възстанови Израил (Вт. 30:1-6). В изпълнение на това пророчество чрез пророк Еремия (31:31-34) Бог обещава на Израил, че ще сключи с него по-добър завет, който ще е основан на по-добри обещания, който ще доведе до благословението на Израил. Новият и по-добър завет ще замени стария. Основните му принципи са изложени в Еремия 31:31-34 и в други пасажи.

Същите заветни обещания са цитирани в Евреи 8 глава. В контекста на цитата юдеите християни заплашват да изоставят Христос и Новия Завет и да се върнат към Стария. За да ги спре авторът на Евреите цитира обещанието от Еремия 31 гл., за да наблегне на превъзходството на Новия Завет пред Стария Завет с Мойсей.

Еремия 31:31-34 набляга на четири момента:

1. 
   Бог обещава Новия Завет да бъде ефективен. Старият Завет не е ефективен, защото Израил го нарушава и така се обрича на Божия гняв. Новият Завет ще е ефективен, защото има по-добър посредник и почива на по-добри обещания (Евр. 8:8-9).
   
2. 
   Бог обещава да положи Своя закон в умовете и да го напише върху сърцата им, и така да ги направи покорни (Евр. 8:10).
   
3. 
   Бог обещава, че Той ще бъде техен Бог и че те, от най-малкия до най-големия, ще Го познават (Евр. 8:11).
   
4. 
   Бог ще прости греховете им и няма да ги помни вече (Евр. 8:12).
   

В този раздел ще се спрем на ключовите елементи на Новия Завет.

Новият Завет е основан на прощението на греховете (Ер. 31:31-34). Чрез своя грях Адам донася на земята проклятие и осъждение. Христос понася греха и осъждението върху Себе Си – Той плаща за греха на всички, които представлява.

По-нататък, както вече видяхме Адам е главата на старото творение. Христос, като глава на Новия Завет, чрез Своето възкресение въвежда ново творение под Своята власт. Хората, които са родени в плът, чрез Неговата смърт и възкресение се раждат в нов духовен ред (Римл. 1:3-4; І Кор. 15:20-50; ІІ Кор. 5:17-19).

Възкресението на Христос е модел и реалност за хората, които са в Него. Тези, които се свързват с Христос чрез вяра са „в Него.” Това значи, че това, което се случва с Христос, се случва и на тях. Тези, които са в единение с Христос, също така биват преместени от старото в новото творение: „И така, ако някой е в Христос, той е ново създание; старото премина, ето (всичко) стана ново!” (ІІ Кор. 5:17).

Възкресението на Исус установява осиновяването и Святия Дух като ключови елементи на новото творение (Римл. 1:3-4; 8:11, 13-15; Гал. 4:4-6). Благодарение на нашето единение с Него всички, които са в Него са Божии синове, свързвани от Божия Дух.

„Принципът Емануил” е великото обещание, че Бог ще бъде със Своя народ; че Той ще бъде техен Бог и те ще бъдат Негов народ. О. Палмър Робертсън го нарича сърцето на завета.¹²

Този принцип се наблюдава в старите завети, но в по-ограничен мащаб. Бог е приятел на Авраам. Бог обитава сред народа в храма и после за постоянно в скинията. Този принцип се изпълнява в Новия завет, защото Христос идва в човешки образ да обитава сред Своя народ (Мат. 1:23; Йоан 1:14). Бог не само обитава в плът между народа Си, но ние също така сме съединени с Него. Именно в това единение ние ставаме деца на Бога и получаваме Святия Дух.

„Принципът Емануил” намира проявление във всяко лице на троицата: Бог сега е наш Баща. Ние сме осиновени братя и сестри на Христос. И в нас обитава Духът. Това ще намери своето пълно проявление, когато новото творение започне съществуването си.

Трябва да отбележим, че тези благословения не са нови – по-точно всяко от тях е обещано под формата на сянка в Стария завет. Победата на Потомъкът е обещана на Адам и на Авраам. Законът даден на Моисей насочва към покорството, което Новия Завет ще доведе. Жертвите сочат към Христовата смърт. Последният завет с Давид насочва към представата, че царят е представител, че ще бъде син и че ще бъде помазан с Духа. Всеки от старите завети се изпълнява в Христос.

4. Алтернативно структуриране на Библията: диспенсационализъм

Диспенсационализмът е главната алтернативна структура за разделяне на Писанието. По-долу ще дадем неговото просто обяснение.

4.1. Седем диспенсации

Този модел разделя Писанието на седем отделни диспенсации или епохи. Всеки един период е независим. Водещите поддръжници са Скофийлд и Райри. Скофийлд казва: „Диспенсацията е период от време, през което човекът е изпитван доколко ще се покорява на определено конкретно откровение на Божията воля.”¹³

В книгата си Правилно разделяне на Словото на истината Скофийлд казва, че всяка една от диспенсациите може да се смята за ново изпитание на естествения човек и всяка от тях завършва с осъждение, което бележи провала на човека. За Скофийлд всяка диспенсация е уникална. Те не си взаимодействат и изобщо не се припокриват. Седемте диспенсации са:

1. 
   на невинността (Адам преди грехопадението)
   
2. 
   на съвестта (Адам след грехопадението)
   
3. 
   на човешкото управление (Ной)
   
4. 
   на обещанието (периодът на Авраам)
   
5. 
   на закона (Моисей)
   
6. 
   на благодатта (периода на църквата)
   
7. 
   на царството (хилядагодишното царуване на Христос в Израил)
   

Седемте диспенсации можем да ги представим в следната диаграма:

1. 
   Според диспенсационалистите във всеки период Бог предлага спасение по различен начин. Бог предлага план, той се проваля и след това Бог предлага нов план. Това е очевидно неправилно. Винаги е съществувал един начин за спасение – очакването на обещания Потомък – от Битие 3:15 насам.
   
2. 
   Употребата на думата „диспенсация” е небиблейска. Диспенсация е управление или настойничество (Лука 16:2-4; І Кор. 9:17; Еф. 1:10; 3:2, 9; Кол. 1:25; І Тим. 1:4), а не епоха на изпитание, пробен период.
   
3. 
   Разделянето на диспенсациите е произволно и не работи. Това може да се покаже с две прости критики. Вторият период е „диспенсацията на съвестта” и все пак ап. Павел ясно казва, че езичниците от неговото време, които не са чули благовестието, ще бъдат съдени според съвестта си. Това понятие съответства на „диспенсацията на благодатта” (Римл. 2:14, 15). Третият период е наречен „диспенсация на обещанието” и се предполага, че свършва с даването на закона, но ап. Павел казва, че законът не довежда докрай Божиите обещания (Римл. 4:13-17; Гал. 3:15-19). Идеята, че така наречените диспенсации са самостоятелни периоди не може да бъде доказана.
   
4. 
   Твърди се, че всяка диспенсация представлява пробен период, изпитателен срок. Човекът се проваля през първия и затова получава втори, трети пробен период. Тук има противоречие с идеята, че човечеството се проваля в Адам и е напълно покварено.
   
5. 
   Това структуриране на Библията се отразява на начина, по който я четем и тълкуваме. След като всяка диспенсация е отделна, всяка друга диспенсация, в която не се намираме в момента, не ни помага да се покланяме и покоряваме на Бога. За да премахне този недостатък напоследък се наблюдава движение за по-голямо припокриване на диспенсациите, наречено „Прогресивен диспенсационализъм”. За по-подробна информация виж: www.endtimes.org/progressive_dispensationalism.html.
   

В този раздел положихме основата на заветното богословие. Видяхме, че основната структура е структурата на „двамата Адам” – първо в Завета на дела, а след това в Завета на благодат. Разбрахме и че по-нататък Заветът на благодат се разделя между Стария завет (обещанията/ заветите от Адам до Давид) и на Новия завет (заветът установен чрез смъртта на Христос).

Обобщение

Бог работи с хората чрез завети. Първият завет наричаме Завет на дела, сключен между Бог и Адам като представител на всички хора. Адам нарушава този завет и така осъжда творението и всички хора на безсилие и смърт. В отговор Бог благодатно влиза в Нов Завет с Христос, Който става вторият и последен Адам. Заветът на благодат е един рамкиращ всичко завет с няколко отделни завети, които постепенно прибавят и надграждат съществувалите до този момент завети. Кулминацията им е Новият Завет. Чрез Своето възкресение Христос слага началото на ново творение. Всички, които са в Него, живеят в това ново творение и получават благословенията като синове и на Духа, Който е в единение с Него.

Въпроси към урок 2

Въпрос 1: Каква е основната структура на заветите и кои са двамата представители? Посочете библейски текст.

Въпрос 2: Каква е връзката между представителите, заветите и старото и новото творение?

Въпрос 3: Какво представлява „Заветът на благодат” и защо го наричаме завет на благодат?

Въпрос 4: Каква е връзката между Завета на дела и Завета на благодат?

Въпрос 5: Избройте заветите, които съставляват Завета на благодат. Дайте доказателствени текстове.

Въпрос 6: Напишете три понятия, чрез които можем да обобщим заветното богословие.

Въпрос 7: Как се свързват помежду си Стария и Новия Завет в Завета на благодат? Опишете ограниченията и библейските понятия, които се използват, за да представите Стария завет във връзка с Новия.

Въпрос 8: Напишете четири обещания дадени в Еремия 31:31-34.

Въпрос 9: Като използвате Римляни 1:3-4, опишете четирите ключови елементи на новото творение в Христос.

Въпрос 10: Напишете и критикувайте алтернативното структуриране на заветното богословие.

Урок 3. Адам – Заветите на дела и на благодат

Уроци 1 и 2 полагат основата на заветното богословие. Следва да разгледаме по-подробно всеки от заветите. Започваме със Завета на дела, а после ще се спрем на Божието обещание към Адам – първичното благовестие – началото на Завета на благодат.

1. Заветът на дела

Историческото и традиционно наименование на този завет е „Завет на дела,” което подчертава, че представянето на Адам се основава на неговите дела. Неговото покорство трябва да бъде изпитано. Думата „дело” ни помага да направим контраст между този завет и Завета на благодат, при който човекът получава Божието благословение като безрезервен дар, спечелен чрез Христос, без да зависи от човешките дела и заслуги. Някои отправят критики против наименованието, защото то пропуска да отрази, че дори и в този завет се съдържа благодат. Макар да е вярно, че той е сключен с отношение на благодат, ключовият елемент си остава изпитването на послушанието на Адам, т.е. делата. О. Палмър Робертсън предпочита по-обхватно наименование „Завет при Сътворението,” с конкретен фокус върху изпитанието с дървото.¹⁵ Така името отчита, че към конкретната проверка от страна на Бога на покорството на Адам с дървото, целият живот на човека се намира под завет в това число брака, работата и Господния ден.

В Битие 1 и 2 глави думата „завет” не се употребява, но определени текстове говорят, че между Бог и Адам има завет. В Осия 6:7- букв. се казва: „Но като хора (Адам) те престъпиха завета, там постъпиха невярно към Мен.” Преводът ESV го превежда „като хора”, но еврейската дума за „хора” е същата дума като за „Адам,” така че стихът може да се преведе „като Адам.” По-нататък при споразумението между Бог и Адам присъстват всички елементи за един завет. Споразумението е обвързано с кръв („в деня, когато ядеш от него, непременно ще умреш”), ръководи се суверенно (Бог поставя условията).¹⁶

Еремия говори, че Бог сключва завет не само с Адам, но и със самото творение. Неговите думи „завета ми с деня и завета ми с нощта” (СИ) очевидно се отнасят до първоначалното творение (Ер. 33:20, 21, 25, 26; 31:35).¹⁷ Тези текстове посочват, че Бог встъпва в завет с човека като глава на творението. Пасажите също така учат, че между Адам и творението съществува много здрава връзка. Той е взет от него (Бит. 1:26; 3:19; І Кор. 15:46) и е поставен като негов управител и глава (Пс. 8:4-6). Бог създава творението, поставя човека в него като негов управител и глава и ги обвързва (човека и творението) със Себе Си. Като носител на Божия образ и подобие, човекът стои над творението, за да го управлява от името на Бога. В Божието име той владее над него.