Урок Запознаване с понятията Урок Структура на заветите Урок Адам заветите на дела и на благодат

Откликът на Адам създава една парадигма. На човека е обещано благословение от Бога и той трябва да откликне с вяра. Това е ясно от живота на Адам, така както е видно и в живота на Авраам. Откликването с вяра е единственият път за спасение в Библията. Бог има само един план и съществува само един единствен начин да се откликне на този план – с предана вяра в Божиите обещания.

Тристранната същност на обещанието към жената, към нейното потомство и към последния Потомък, който ще се появи, изгражда структурата на библейската история.

Идеята за двете потомства е развита в Битие 4 и 5, където потомството на Каин е противопоставено на това на Сит. В завета с Авраам потомството отново се стеснява до една личност. То продължава чрез неговия син Исаак, чрез внука му Яков и наследниците в народа на Израил. То намира истинското си изпълнение в Исус. Темата, че потомството се ражда чрез Авраам и Израил и се изпълнява в Христос, е представена от ап. Павел: „които са израилтяни, на които принадлежат осиновението и славата, и заветите, и даването на закона, и богослужението, и обещанията; чиито са и отците и от които по плът се роди Христос, който е над всичко, Бог, благословен до века. Амин” (Римл. 9:4-5).

Окончателният Потомък на жената е Исус Христос. Чрез Своята смърт, погребение и възкресение Той смазва Сатана (Йоан 12:31). Съдът, който започва на кръста и продължава днес в непрестанна война между Бог и Сатана, ще бъде приключи в Съдния ден (Откр. 12:1-17). В Откровение 12 глава църквата като потомство на жената и в момента е въвлечена в борбата.

В Битие 3:14-19 има редица богословски моменти, които се развиват в Завета на благодат и на които е необходимо да наблегнем.

1. 
   Заветът е изложен в думите към змията. Спасението не е само спасяване на хората. То е свързано с великата битка между Бог и Сатана. Бог не просто спасява души, Той прекатурва и преобръща позицията, под която Сатана поставя хората.
   
2. 
   Бог разполага с един единствен план за спасение, който обхваща цялото Писание.
   
3. 
   Въпреки че Адам, Ева и Сатана съгрешават, само този, който въвежда греха, е прокълнат. Божията присъда спрямо него е окончателна. На човека се предлага надежда и спасение чрез обещанието за Един, по-велик от самия него.
   
4. 
   Спасението е предприето от Бога. Грехът оставя човека отчужден от Бога, както и Бог е отчужден от него. Ние сме Божии врагове: „Защото, ако бяхме примирени с Бога чрез смъртта на Неговия Син, когато бяхме неприятели, колко повече сега, като сме примирени, ще се избавим чрез Неговия живот!” (Римл. 5:10). Като се има предвид цялостната и радикална същност на грехопадението, само Бог може да направи пробив, за да стигне до човека. Тези стихове подчертават, че Бог дава надежда и обещание на човека.
   
5. 
   Накрая Сатана ще бъде победен от Христос, Който е наречен вторият, последен и небесен Адам (І Кор. 15:44-46).
   

Обещанието към Адам е началото на Завета на благодат. Бог ще унищожи Сатана, като изпрати Потомъкът. Целият Стар завет гледа към обещанието с вяра. Исус Христос първоначално изпълнява обещанието в Своята смърт на кръста. Пълното изпълнение ще стане при Второто идване на Христос.

Обобщение

Бог винаги се намира в завет с хората. Първият Завет на дела с Адам включва в себе си и по-широки аспекти като труда, почивката и брака. Фокусът на завета е изпитването на покорството на Адам във връзка с дървото. Адам се проваля и така осъжда всички хора и творението. В Своята благодат Бог не оставя хората в безнадеждно състояние, а в Завета на благодат проклина змията и обещава Потомък, който ще стъпче главата на змията.

Въпроси към урок 3

Въпрос 1: Кой текст ще използвате, за да докажете, че Божият завет е с Адам и цялото творение?

Въпрос 2: Кои са по-широките аспекти на Завета при Сътворението?

Въпрос 3: Продължава ли съботният ден и в Новия завет? В кой ден празнуваме съботата и защо?

Въпрос 4: Какво е наказанието за непослушанието на Адам? Дайте примери от Библията.

Въпрос 5: Приключил ли е Заветът на дела? Обяснете отговора си.

Въпрос 6: Кое е първото обещание в Завета на благодат и благовестието?

Въпрос 7: Обяснете проклятието към змията (Бит. 3:14-15).

Въпрос 8: Обяснете Божиите думи към жената (Бит. 3:16)

Въпрос 9: Обяснете трите части на Божиите думи към мъжа (Бит. 3:17-19).

Въпрос 10: Как се изпълнява Битие 3:15 в Римляни 16:20 и І Коринтяни 6:1-3?

Урок 4. Божиите завети с Ной и Авраам

1. Ной – запазване на творението

1.1. Въведение

За да съхрани избраното потомство и да предпази от провал потомството на жената, Бог осъжда творението чрез потопа, но спасява само Ной и неговия дом. След това Бог встъпва в завет с хората, като обещава, че никога повече няма да унищожава творението с вода. За да ограничи нечестието по-нататък Той дава на хората заповед и правото да отнемат живота на убийците. В Битие 6:18 за първи път изрично се споменава думата „завет” в Библията. Заветният знак за Ной е дъгата (Бит. 9:12-17).

Важно е да започнем със събитията, които водят до постановяването на Ноевия завет. В резултат на грехопадението на Адам грехът и смъртта навлизат сред човечеството. Бог встъпва в завет с Адам, като разделя потомството на жената от потомството на змията. Заветът с Адам създава две потомства в конфликт помежду си – поколението на Каин и Сит. Родословието на Каин е развито в Битие 4 глава, докато това на Сит се развива в Битие 5.

Силата на греха и смъртта бързо прониква в цялото творение. Каин убива Авел и неговото потомство е белязано от насилие (Бит. 4:8-23).

Двете потомства съществуват едновременно за известен период. Когато настъпва времето, поколението на Каин започва да влияе и да покварява потомството на Сит чрез бракове (Бит. 6:1-2). Семето чрез потомството на Сит е застрашено. Освен това степента и силата на греха в живота на хората оскърбяват Бога: „И Господ видя, че се умножаваше злината на човека по земята и че всичките въображения на мислите на сърцето му бяха само зло цял ден” (Бит. 6:5; ср. 6:11-12). Затова Бог се заема да ограничи силата на греха като изпраща потоп, за да накаже потомството на змията. Само Ной, от потомството на жената чрез Сит, намира благодат в Божиите очи (Бит. 6:8). Така Бог запазва Ной и неговия дом (Бит. 6:17 и сл.).

Потопът и Заветът с Ной са свързани, защото и двата се стремят да опазят човека. Потомството е съхранено чрез потопа, докато заветът запазва творението до идването на обещания Потомък. Освен това заветът ограничава нечестието на човека като позволява на хората да отнемат живота на убийците.²⁹

В Битие 6:18 за първи път изрично се споменава думата „завет.” Заветът с Ной и неговите условия са разпръснати из няколко пасажа, а не само на едно място. Ключовите текстове са в Битие 6:17-22; 8:20-22; 9:1-17.

Този завет е свързан както с творението, така и със Завета на благодат. Чрез него се поставят граници на нечестието и се запазва творението (от което полза има цялото човечество), за да може да се роди обещаният Потомък (свързан със Завета на благодат). Уитсиъс заявява, че този завет може да е придатък на Завета на благодат.³⁰ Не се отнася пряко до потомството, но е необходимо да се ограничи греха, за да бъде изпълнен завета.

Този завет ще разгледаме в две части: завет, за да опази като цяло човека и завет, който е свързан конкретно със Завета на благодат.

1.3. Запазване на творението

Заветът с Ной отразява и потвърждава първоначалното творение, но тъй като става след грехопадението, носи определени ключови промени.

Връзката между Завета с Ной и Завета при Сътворението е ясна, тъй като се употребяват редица сходни понятия, за да се опишат и двата завета. Въпреки че унищожава творението чрез потоп, Бог отново му се посвещава като обещава, че няма да го унищожава преди последния съд. Ключовите паралели са:

И Господ помириса благоухание на умилостивение и Господ каза в сърцето си: Няма да проклинам вече земята поради човека, защото помислите на човешкото сърце са зло още от младините му, и няма друг път да поразя всичко живо, както направих. Докато съществува земята, сеитба и жетва, студ и горещина, лято и зима, ден и нощ няма да престанат (Бит. 8:20-21).

Обръщаме се към измененията в завета, които се дължат на навлизането на греха след падението на Адам.

При първоначалното творение човекът и животните работят заедно в хармония. След грехопадението и потопа и заради тях човекът започва да владее над творението, като всява страх и ужас (Бит. 9:2).

Причината Бог да не накаже творението е, защото знае колко голяма е силата на греха и че наказанието няма да даде резултат. Грехът трябва да се ограничи, докато под Завета на благодат не се роди Потомъкът. Както видяхме в Битие 8:21-22 Бог обещава, че няма да наказва отново творението. Но причината за обещанието е странна. Бог казва, че вече няма да наказва, защото сърцето на човека е само зло. Вие може би си мислите, че е обратното, но Бог съзнава, че лекът за греха не е осъждение. Ако иска да изкупи човека, това трябва да стане с благодат, а не с присъда. Той обещава да отложи Своята последна присъда, докато се изпълнят докрай Неговите намерения.

На Божиите отношения с човека след потопа трябва да се гледа, като се има предвид тази цялостната картина. Човекът е напълно покварен, склонен към самоунищожение и заслужава да бъде осъден. Но Бог в Своята благодат и милост решава да съхрани неговия живот и съдейства за умножаване на неговите потомци.³²

Идеята за опазване на греховния живот се повтаря и потвърждава в Битие 9 глава. Първо, Бог отново утвърждава ценността на човешкия живот, тъй като човекът е създаден по Неговия образ. За да подсили това, Той дава право на човека да отнема живот. Така страхът от осъждението вече започва да мотивира човека, за да се въздържа от нечестие.

Като коментира върху Битие 9:3-6 О. Палмър Робертсън заявява:

Целият сътворен живот е свещен. Но най-висока цена има животът на човека. За да го поддържа, той трябва да яде всички четириноги животни от Божието творение (9:3). Но трябва да се оказва почит и към принципа на живота на съществото, символизиран чрез кръвта (9:4).³³

В Битие 4:15 Бог запазва правото да отнема живот само за Себе Си. В Битие 9 глава обаче Той предоставя властта над живота на хората. От този момент нататък и човекът, и животните, които отнемат чужд живот, трябва да се убиват. Главната причина е заявена в Битие 9:5-6.

По-специално, човекът или животното, извършили убийство са подложени на специални санкции (9:5). Бог изисква животът на убиеца на човека да бъде отнет от ръката на друг човек. Запазването на човечеството не е изрично изразено като причина за това изискване. Причината е много по-дълбока. Тъй като в човека е вложен образа на самия Бог, убиецът трябва да умре.³⁴

Все пак следващата заповед показва също, че съхраняването е също толкова важно: „А вие бъдете плодовити и се множете” (9:7).

Тези стихове в Битие 9 глава безусловно полагат основата на гражданското управление. Те осигуряват справедливост и опит да се ограничи греха. Ако е проляна човешка кръв, човекът трябва да пролее кръвта на виновника. Така се полага началото на гражданското правителство, което ап. Павел развива в Римляни 13:1-7.

Бог дава знак за завета – дъгата. Дъждовните облаци, които се появяват за първи път при потопа (Бит. 2:5) вече са заплаха, но същевременно Бог благодатно дава дъга, показателна за Божията благодат и дълготърпение към хората.

Божият престол също е обграден с дъга (Откр. 4:3), което показва, че Бог владее над творението и Неговата благодат е към него.

1.3.4. Краят на завета

Бог обещава да опази творението. Това ще продължи, докато се появи Потомъкът и се съберат всички Божии избрани. Бог се задължава никога вече да не унищожава света с потоп, затова второто наказание/ очистването на земята ще стане чрез огън (ІІ Петър 3:4-7). Унищожаването на старото творение в Ноевото време е знак, че осъждението приближава и че Бог още веднъж ще унищожи творението. Старото творение е унищожено с вода, а новото ще бъде чрез огън.

Сега ще разгледаме връзката между Завета с Ной и Завета на благодат.

Родословието на потомството на жената преминава от Сит към Ной. Обещанието към нея се изпълнява в него: „А Ной намери благоволение пред Господа” (6:8).

Някои твърдят, че Ной е благословен, защото е праведен; т.е. Бог благославя неговата праведност: „Ето родословието на Ной: Ной беше човек праведен, непорочен между съвременниците си; Ной ходеше по Бога” (Бит. 6:9). Обаче този стих трябва да четем в светлината на стиха, който се намира непосредствено преди него – това е благодатта на Бога, която работи в Ной, за да прави характера му благочестив. Разделянето на потомството на жената е придружено от благодатта необходима за промяната в нашия характер и за подготовката ни за Божието царство.

При Ной виждаме по-основната причина да се запазят хората в греховното поколение. Освен това потомството на жената вече се продължава чрез Ной. Запазването на конкретно родословие на жената води до съхраняването на целия свят. Макар заветите с Адам и Ной да са различни, и двата действат в синхрон за постигане на едно и също нещо.

Това е първият случай в Библията, когато Бог работи със семейство. При обещанието към жената се развиват идеите за потомство и родословие. Тук Бог допълва идеята, че Неговата благодат се предава чрез домовете. На това се набляга постоянно чрез историята на Ной (Бит. 7:1, 7, 13, 23; 8:16, 18; 9:12). Благословението за Ной като потомство носи благословение за целия негов дом. Ной е благословен заедно с всички, които са в дома му. Авторът на Евреите продължава темата в Евреи 11: „С вяра Ной, предупреден от Бога за неща, които още не се виждаха, и движен от страхопочитание, направи ковчег за спасение на своя дом. Чрез тази вяра той осъди света и стана наследник на правдата, която е от вяра” (Евр. 11:7).

Този заветен принцип за целия дом ще бъде развит по-късно в заветите с Авраам, Моисей и Давид. Не твърдим, че всички в дома са спасени – знаем, че не са (напр., проклятието на Ханаан; Бит. 9:24-25), а че като цяло Божието благословение преминава през целия дом. Принципът за дома е основан на Божията благодат, която се заема да възстанови опетненото от греха след грехопадението. Грехът разделя – след грехопадението семейството на Адам е разрушено. Адам е против Ева и двамата заедно са против Бога. Божията благодат работи, за да премахне греха и за да изгражда и сплотява семействата. Тя не работи против естеството, а в тандем с него. Естественото място за човека е в дом и благодатта обикновено се предава в поколенията. Този принцип за целия дом продължава да действа и в Новия завет (Деян. 11:14; 16:15, 31). На това ще се спрем по-подробно в урок 8 за знака на завета.

В Евреи 11:7 също се подчертава, че спасението на Ной трябва да се разглежда в контраст с осъждението на света. То е изпълнение на принципа за вражда и разделение между потомството на жената и това на змията и на истината, че змията и нейното потомство ще бъдат осъдени. Великото спасение на Потомъкът е свързано с унищожаване на потомството на змията.

2. Авраам – обещанието на народите

2.1. Предистория на сключване на завета с Авраам

2.1.1. Запазване на потомството

След потопа нечестието на хората отново се налага сред човечеството. За да забави разпространението на греха Бог смесва човешките езици при Вавилонската кула, а това разделя човешката раса на множество народи. От тези народи Бог избира едно семейство, в което да се изпълни обещанието. От същото семейство ще произлезе народът на Израил.

Като част от Завета на благодат Бог влиза в завет с Авраам, за да отдели неговото потомство от другите народи. Преди потопа видяхме две родословия. След потопа обаче родословието преминава от Ной към Авраам и от Авраам към народа на Израил. Това стесняване на родословието отделя потомството, Израил, от останалите народи. От този момент нататък Божиите цели и благоволение протичат през Авраам и Израил.

2.1.2. Отделянето на Израил и Божиите всеобщи цели

Отделянето на наследниците на Авраам, Израил, винаги е било само за определено време. Божиите цели винаги са били насочени към нещо по-голямо от Израил. Стесняването на родословието съществува, докато целта да се появи обещания Потомък на отреденото време, бива постигната (Гал. 4:4). Бог винаги се е стремял да благослови цялото творение. Това се илюстрира от историята на Мелхиседек (Бит. 14:18-24). Мелхиседек произхожда извън потомството на Израил. Той е свещеник както на Авраам, така и на езическите народи, като по този начин показва своето превъзходство над Авраам и Израил, и че Божиите намерения обхващат не само Израил.³⁵

В Битие 3:15 отбелязахме, че Бог е този, който разделя потомствата и който поставя вражда между потомството на жената и потомството на змията. Това говори, че спасението е дело на Бога, че Той се заема да го осъществи. Същото се отнася и за Ной, който намира благоволение в Божиите очи. Бог поема инициативата при разделяне на Авраам от останалите семейства и народи по земята (Бит. 12:1).

Съществуват четири главни текста в Битие, които описват завета с Авраам и всеки от тях подчертава нещо малко по-различно от другите.

Първите обещания към Авраам са дадени в Битие 12:1-3. Бог ще даде на Авраам земя, ще направи името и народът му велики и ще го направи за благословение на много народи.³⁶

Първото изпълнение на завета с Авраам става в Исаак и създаването и установяването на Израил. Във и чрез Исаак Бог издига Израил. Чрез Моисей Божият народ е отведен в земята на Ханаан. При взаимоотношенията на Израил с различните народи тези, които обичат Божия народ, ще бъдат благословени, а онези, които отхвърлят Израил и свидетелството за Бога, ще бъдат проклети.

Но заветът с Авраам никога не се заключава само до юдеите. Обещанието винаги се простира извън юдейската националност. Първо, знакът на завета, обрязването, не е направен само с биологичното му поколение, а с цялото му домочадие. Всеки може да се присъедини към завета и да бъде обрязан (Изх. 12:43-49).

Второ, първите обещания към Авраам гледат напред към прилагането на завета за всички народи (Бит. 12:1-3). Ап. Павел отбелязва, че обещанията дадени на Авраам означават, че в него ще се благословят всички народи (в множествено число). Множественото число на „народи” се използва, за да покаже, че благословенията не са само за юдеите, но и за всички, които имат същата вяра като Авраам. Само тези, които са от вярата, са синове на Авраам (Гал. 3:7). Окончателното изпълнение става с идването на Христос с Божиите благословения, които достигат до всички народи.

Ап. Павел развива по-широки и христологични аспекти на Авраамовото обещание в Галатяни 3:6-9, 13-18 и 26-29. Той разисква, че обещанието на Авраам е за „потомък”, в единствено число, а не за „потомци” в множествено (Гал. 3:16). Това фокусира идеята за потомъка върху един индивид, а именно Христос, не върху народа на Израил. Въпреки че има първоначално изпълнение на обещанието за потомък в Исаак и после в Израил, истинският Потомък на Авраам е Христос. Юдеите тълкуват това обещание сякаш всички юдеи са Авраамови синове и затова са благословени (виж Йоан 8:39-41). Ап. Павел заявява, че истинското потомство, в което се намират всичките благословения на Бога, е Христос.

Всички, съединени с Христос чрез вяра, са истинските синове на Израил. Изваждайки извън спора изключителността на юдейското родословие, Павел също изтъква истинската природа на благословението. Подобно на Авраам, ако някой има вяра, било то юдеин или езичник, той се съединява с Христос и се кръщава в Него. Благословенията на Новия Завет се изливат върху всички, които са в Христос (Гал. 3:13-14).

Накрая след като потомъкът на Авраам е Христос, ако някой е в Христос, той е авраамово потомство и наследник на обещанията заедно с Авраам (Гал. 3:14, 28-29). Тези обещания са, че Той ще е Бог на Авраам и на неговото потомство (т.е. на духовните му наследници) и че те ще получат благословенията на Новия Завет (виж Деян. 2:38-39).

В Битие 15:1-18 Бог официално встъпва в завета.

Бог обещава на Авраам, че ще има своя биологичен син. Неговото потомство ще стане многобройно като звездите на небето (Бит. 15:4-5). Бог потвърждава обещанието като влиза в завет с Авраам (Бит. 15:18). Във видението на Авраам през частите на убитите животни преминава Бог, а не Авраам (Бит. 15:17). Така Той се заклева на Авраам. Огънят, които преминава през разсечените животни задължава Бог пред Авраам на живот и смърт. Бог се заклева, че Той ще бъде разсечен на две като животните, ако не изпълни завета. Чрез това действие Бог се посвещава да изпълни казаното за Авраам – това е завет на живот и смърт³⁷.

В Галатяни 3 глава ап. Павел изтъква, че тези обещания се изпълняват в Христос. Христос е проклетият за нас, за да можем да получим обещанието на Духа чрез вяра (Гал. 3:13-14). Единственият начин Бог да бъде Бог на Израил е Неговият Син да дойде, да умре и да бъде прокълнатия според завета заради Своя народ. Бог трябва да плати греха на Своя народ и така самият Той трябва да умре.

Битие 15 глава по-късно става основата на всички жертви на Израил. Всяка от тях води началото си и потвърждава завета с Авраам (виж по-специално Изход 24 и Еремия 34 глави).

Заветът с Авраам съдържа в себе си едновременно условни и безусловни страни. В Битие 15 гл. сам Бог преминава през частите на животните, а не Авраам. Бог показва Своето пълно посвещение на завета като поема наказанието за провала изцяло върху Себе Си. Въпреки всичко в същото време ни се казва: „И Авраам повярва в Господа, и Той му го счете за правда” (Бит. 15:6). Благословенията на завета идват при Авраам заради това, че той повярва в Бога. Единствен Бог действа по осъществяване на спасението. Само Бог оправдава и обявява Авраам за праведен заради неговата вяра. По същия начин всички, които са духовни наследници на Авраам се спасяват чрез вяра в Божиите обещания в Исус Христос. Павел набляга, че нашето спасение е точно като това на Авраам: не се получава чрез дела на покорство, а чрез дадена от Духа вяра (Гал. 3:5-9). Покорството е резултат на вярата, а не е неин източник.