Установяване на отношението на потребителите към застрахователните услуги на дзи в гр
Какво трябва да се подобри в комуникационната и рекламната политика на ДЗИ?
Изтегляне 340 Kb.
|
Свързани:
04 076 11R, 03 169 03
- Навигация на страницата:
- 20 Добре ли е структурирана продуктовата политика на ДЗИ
- 21. Анализ на новата услуга на ДЗИ – здравно застраховане.
| 19. Какво трябва да се подобри в комуникационната и рекламната политика на ДЗИ?
1. Нужни са като цяло промени – 11% 2. Промени в посока иновации в отделните продукти – 34% 3. Всяка една продуктова група да обхваща повече застрахователни събития – 43% 4. Можа да се поработи върху лоялните клиенти на компанията – 44% 5. Да се изгради по-добра комуникационна стратегия – 17% 6. Да се предлагат на пазара повече продуктови и промоционални застрахователни пакети от продукти – 58% 7. Според мен нищо не е нужно да се подобрява – 9% Основно тук респондентите са посочили нуждата от промени в областта на продуктовата политика и по-конкретно обвързването на няколко застрахователни продукта в продуктова група, както и наложителни промени в иновационната политика на Компанията. Значителна част от анкетираните виждат и проблеми по отношение цялостно изградената комуникационна политика на ДЗИ. 20 Добре ли е структурирана продуктовата политика на ДЗИ? 1 – Да, като цяло – 20% 2. Има какво да се желае по отношение отделни продуктови линии – 18% 3. Трябва да има съгласуваност продуктова-ценова политика – 41% 4. Нужни са промени в продуктовата политика на ДЗИ – 15% 5. Не, не е добре структурирана и не може да издържи на конкуренцията на другите застрахователни компании – 6% Основното, което респондентите забелязват е, че в ДЗИ на този етап са нужно преди всичко промени в продуктовата и ценовата политика до възможността за постигане на сериозни конкурентни предимства, както и до възможността за постигане на клиентска лоялност към застрахователните продукти на ДЗИ. Една пета от анкетираните са на мнение, че като цяло е много добре структурирана продуктовата политика на Компанията и не е нужно на този етап драстични промени. 21. Анализ на новата услуга на ДЗИ – здравно застраховане. По отношение на реално застрахованите лица една от насоките на проучването е изследване потреблението на видовете здравни застраховки според критерия “брой на застрахованите лица в застрахователния договор”, респ. проучване търсенето на индивидуални, семейни и групови здравни застраховки за сметка на работодателя. Осъщественото емпирично изследване на търсенето на здравни застраховки за периода 2006 - 2007 г. в ДЗИ показва най-голям интерес на застрахованите лица към индивидуалните здравни застраховки – близо 60% от анкетираните. На второ място се нареждат груповите здравни застраховки – над 25% от застрахованите лица са потребители на този застрахователен продукт. Най-слаб интерес се наблюдава при семейните здравни застраховки, съответно 15% от потребителите са сключили договор за здравно застраховане. При обобщаването на резултатите на базата на информация за мнението на застрахованите лица и отчетените демографски характеристики се очертават следните изводи: Първо, полът е основен признак, който определя желанието на незастрахованите лица да сключат договор за здравно застраховане в бъдеще. При отговора на въпроса: “Желаете ли да сключите договор за здравно застраховане?”, отново по-висок е делът на жените, които отговарят положително в сравнение с мъжете, т.е. 55% от анкетираните, отговорили с “да”, са жени и 45% - мъже. При анкетираните, отговорили с “не”, близо половината са мъже и толкова са жени. При анкетираните без мнение отново жените са по-малко (40%), а мъжете са 60%. Полът е основен демографски признак, който влияе върху търсенето на застрахователна защита. Първоначалното предположение, че семейните здравни застраховки се сключват предимно от жени, се оказва неточно. Проучването доказва, че 62,5% от сключените застрахователни договори са от мъже и съответно 37,5% - от жени. Три пъти повече са и мъжете спрямо жените, които имат групова здравна застраховка за сметка на работодателя. Потребяването на индивидуални здравни застраховки отново е в полза на мъжете, съответно около 70% от анкетираните застраховани лица са мъже и около 30% - жени. По-високата застрахователна активност на мъжете се обяснява с по-големия финансов опит и оценка на значението на различните инвестиционни инструменти, вкл. и инвестирането на средства в собственото здраве по пътя на търсенето на сигурност чрез застраховане. Второ, възрастта оказва не по-малко влияние от пола върху търсенето на здравни застраховки на застрахователния пазар. По-висока застрахователна активност у нас се наблюдава сред младите хора, които осъзнават ползата от здравното застраховане и необходимостта от инвестиране на средства за защита здравето и трудоспособността си. Преобладаващата част от тях осъзнават факта, че поддържането на здравния статус може да се постигне и чрез отделяне на средства за застраховане, чрез което се компенсират големите медицински разноски при ползването на здравни услуги. Проучването показва, че лицата на възраст от 25 до 44 г. са 48% от потребителите на индивидуални здравни застраховки и 67% от потребителите на групови здравни застраховки. По отношение на семейните здравни застраховки се установява еднаква и най-висока степен на потребителска активност при лицата в активна трудоспособна възраст (от 25 до 44 г.) и лицата над 60 г., т.е. по 37,5% са застрахованите лица от двете възрастови групи. Във възрастовата група на анкетираните над 60 г. няма сключени групови здравни застраховки, защото това са лица в пенсионна възраст и те не са потребители на здравни застраховки за сметка на работодателя. Резултатите от анкетното проучване в ДЗИ показват, че най-голям относителен дял (51%) от реално застрахованите лица имат анкетираните във възрастовата група от 25 до 44 г., а най-малък – лицата на 60 и повече години (8%). Значителен е делът на застрахованите лица между 45 и 59 г. (27%). Трето, образованието като демографски признак на застрахованите лица не се очертава като определящ фактор относно избора им на конкретна здравна застраховка. Въпреки това се установява, че е еднакъв процентът на застрахованите лица с висше и средно образование като потребители на индивидуални здравни застраховки – 46,7%. Най-голям интерес към семейните здравни застраховки обаче проявяват лицата със средно образование. Те са 62,5% от всички потребители на този застрахователен продукт, а 37,5% са потребителите на семейни здравни застраховки с висше образование. При потребителите на групови здравни застраховки най-голям е делът на анкетираните с висше образование (54,5%). Слабо търсене към здравните застраховки изобщо показват лицата с основно образование. Те са едва 2% от всички анкетирани застраховани лица и само 6,6% от потребителите на индивидуални здравни застраховки. Четвърто, по отношение на социалния статус на анкетираните се констатира, че груповите здравни застраховки се потребяват предимно от служители, които са 85% от всички потребители в различните социални групи на този вид застраховки. Индивидуалните застраховки се търсят предимно от служители – 37%, от работници – 30%, и от лица със собствен бизнес – 20%. Останалите 13% са за застрахованите лица от другите социални групи – учащи, безработни, пенсионери и други. Установява се, че най-висок процент на сключените семейни здравни застраховки са от пенсионерите – 50% . Пето, семейното положение има съществено значение при търсенето на различните видове здравни застраховки. Данните от проучването показват, че най-голям дял от потребителите и на трите вида здравни застраховки имат семейните застраховани лица (женени/омъжени). Те представляват 71% от всички потребители на индивидуални здравни застраховки и съответно са 62,5% от потребителите на семейни здравни застраховки. Те представляват и 58% от анкетираните, които имат групова здравна застраховка за сметка на работодателя. Шесто, местоживеенето на застрахованите лица също оказва влияние върху застрахователното им поведение. Изследването на търсенето на пазара на здравното застраховане показва, че 92% от груповите здравни застраховки са сключени в градовете и едва 8% - в селата. Това се дължи на факта, че производството, респ. предприятията и фирмите са концентрирани в градовете и следователно груповите здравни застраховки се търсят предимно в градовете. Подобна е тенденцията в търсенето на семейните здравни застраховки. Точно 100% от подписаните семейни застрахователни договори за здравно застраховане са в градовете. Липсата на застрахователен интерес към семейните здравни застраховки в селата налага прилагане на подходящи маркетингови въздействия от застрахователите, в т. ч. вземане на адекватни маркетингови решения за стимулиране на търсенето и мотивацията на потребителите. По отношение на търсенето на индивидуалните здравни застраховки около 1/3 от тях са сключени от анкетираните в селата и около 2/3 – в градовете. Анализът на информацията показва, че 90% от сключените здравни застраховки в селата са индивидуални. В градовете също преобладават индивидуалните застраховки и те са два пъти повече спрямо груповите. Груповите застраховки се нареждат на второ място по търсене сред градското население. Потребителите на групови здравни застраховки са 92% в градовете и съответно 8% - в селата. На фона на слабото търсене на здравни застраховки в селата в най-общ план от проучването се установява високото застрахователно съзнание на реалните потребители в селата, които освен здравна застраховка имат и друга лична застраховка – пенсионна застраховка. От всички застраховани лица по линия на здравното застраховане в селата близо 20% имат и пенсионна застраховка. В големите градове анкетираните също показват висока застрахователна активност и потребяване на конкретни лични застраховки. Сред градското население около 35% от анкетираните в градовете с население от 100 хил. до 500 хил. жители имат и друга лична застраховка – застраховка “живот”, застраховка “злополука” или пенсионна застраховка. В малките градове с население под 50 хил. ж. близо 23% от анкетираните (спрямо застрахованите от всички градове) имат и друга лична застраховка. Най-слаб интерес към личните застраховки имат анкетираните от средните градове с население от 50 хил. до 100 хил. ж. и само 15% от тях имат и друга лична застраховка. За столицата делът на анкетираните като потребители на лични застраховки сред градското население е най-нисък – 2,5%. Основна задача на маркетинговия мениджмънт на застрахователите при прогнозиране обема на продажбите е изследването на нагласата на евентуалните потребители към застраховането. Изучаването на отношението на потенциалните клиенти към здравните застраховки дава представа на застрахователите за търсенето на застрахователния пазар в бъдеще. Анализът на информацията показва, че при потенциалните клиенти с най-голям процент от анкетираните с положително отношение са лицата на възраст от 25 до 44 г. – 46%. По-голям дял по признака “пол” заемат жените (54%) спрямо мъжете (46%). Жените без мнение са два пъти по-малко от мъжете. Това свидетелства за добрата ориентация на жените относно възможностите на здравното застраховане. Основна предпоставка за търсенето на пазара на здравното застраховане са застрахователните потребности. Те са специфичен вид потребности, на чиято основа се формира желанието за застраховане. От своя страна желанието за застраховане е фактор, който определя застрахователната активност на населението и решението за потребяване на конкретен застрахователен продукт. Образованието е фактор, който оказва влияние върху ориентацията на незастрахованите лица в многообразието от здравни застраховки. Образованието стои в основата на набирането на информация и натрупването на знания за възможностите на здравното застраховане. Подобно на реално застрахованите лица, при които търсенето на здравни застраховки е най-голямо при лицата с висше и средно образование, при незастрахованите лица желанието за застраховане на тези две групи също е най-изявено, респ. 43% от анкетираните с желание за застраховане са със средно образование и 38% - са с висше. Социалният статус е сред основните демографски признаци, които определят застрахователното поведение на евентуалните потребители на здравни застраховки. Най-голям дял от анкетираните, които желаят да сключат договор за здравно застраховане, са работниците и служителите, респ. 26% и 36%. Пенсионерите изпреварват занимаващите се със собствен бизнес и заемат 11% от всички анкетирани с желание за застраховане (фиг. 5). Обясним е слабият интерес към здравните застраховки на безработните и учащите се, тъй като това са лицата с най-ниски доходи. Пето, семейното положение е основен демографски критерий за разграничаване на потребителите съобразно желанието им за потребяване на конкретен вид здравна застраховка. Сред желаещите да “купят” здравна застраховка в бъдеще над два пъти повече са семейните спрямо несемейните лица, т.е. 30% от анкетираните попадат в групата “неженени/неомъжени” и 68% - в групата “женени/омъжени”. Хората, които отговарят с категорично “не”, определят своето мнение под влиянието на причини от различно естество. Те обаче са два пъти по-малко от анкетираните, които отговарят с “да”. Шесто, според признака “местоживеене” относителният дял на потенциалните потребители с желание за сключване на договор за здравно застраховане е най-малък в най-големия град – столицата и в населените места с най-малък брой жители – селата (по 11% за двата пазарни сегмента). В големите и средноголемите градове делът на желаещите анкетирани лица да “купят” здравна застраховка е еднакъв – 25%. Най-голям процент от анкетираните, които желаят да потребяват здравни застраховки в бъдеще, се констатира в малките градове с население под 50 хил. жители . Това свидетелства за осъзнаване на застрахователните потребности и ползата от здравното застраховане, както и за високото ниво на застрахователната култура на голяма част от населението, независимо че все още липсва изявен застрахователен интерес и търсене на конкретен застрахователен продукт (фиг. 6). Интересна констатация е, че най-висок е делът на анкетираните с категоричен отказ от здравни застраховки в малките градове, където едновременно с това се наблюдава и най-голямо желание за потребяване на тези застрахователни продукти. Това от своя страна свидетелства за наличие на редица възпиращи фактори в търсенето на здравни застраховки от тази потребителска група. С други думи хората в малките градове се въздържат от потребяването на здравни застраховки по редица причини: Изтегляне 340 Kb. Сподели с приятели:
|