o липса на мотивация за подписване на договор за здравно застраховане;
o недостатъчно познаване на видовете здравни застраховки и техните преимущества;
o недостатъчно доверие в застрахователната дейност и застрахователните дружества;
o ниска покупателна способност на незастрахованите лица;
o предпочитания към здравноосигурителните продукти пред здравните застраховки;
o непознаване на застрахователите, специализирани в здравното застраховане;
o неосъзнаване на разликата между здравното застраховане и доброволното здравно осигуряване;
o недостатъчна реклама на новите застрахователни продукти в асортимента от здравни застраховки на дружествата.
Седмо, платежоспособността оказва влияние върху потребителското поведение както на реалните, така и на евентуалните застраховани лица. Най-ниска застрахователна активност и нежелание за застраховане демонстрират лицата с най-високи доходи над 600 лв. От тях едва 6% отговарят с “да” на зададения въпрос. От тази потребителска група обаче няма лица, които да отговарят с “не”. Най-висок процент от лицата с категоричен отказ от здравното застраховане са хората с най-ниски доходи. От анкетираните без взето решение относно избора на здравна застраховка са лицата със средни доходи от 151 до 250 лв. – 33%, и от 251 до 600 лв. – 35%. Приблизително еднакъв е делът на анкетираните с доходи до 120 лв., отговорили с “да”, “не” и “не съм решил”.
Проучването като цяло показва, че при незастрахованите лица хората, които все още не са решили дали да “купят” здравна застраховка в бъдеще, са най-малко в сравнение с тези, които са отговорили с “да” или с “не”, респ. 42% от анкетираните отговарят, че желаят да сключат здравна застраховка, 39% отговарят, че не желаят, и 19% посочват, че все още не са решили да потребяват здравнозастрахователни продукти.
С проведеното извадково изследване на търсенето на здравни застраховки в България се очертават основните проблеми като резултат от натрупаните негативни фактори през последното десетилетие.
Получената и анализирана информация от направеното проучване може да послужи като основа за по-нататъшното изследване и прогнозиране на потребителското поведение на пазара на здравното застраховане.
Изводи:
От мненията на анкетираните се добива представа за реалното потребяване на определени видове здравни застраховки. От отговорите на незастрахованите лица се установяват потребителските оценки за здравнозастрахователните продукти и отношението на хората към здравното застраховане.
Сподели с приятели: |
