Нормативна уредба за извършването на Предварителната оценка

3. 
   Методология и данни
   

Методиката съдържа основните стъпки, които трябва да бъдат изпълнени при извършване на Предварителната оценка на риска и методически указания за изпълнението им. Приложен е съкратен алгоритъм на методическите указания за извършване на ПОРН.

Според предложения работен подход за извършване на дейностите по ПОРН се определят самостоятелни участъци, наречени „Проектни единици”. Методиката посочва критерии за определяне на граници на проектните единици с цел оптимизиране на работата. Основа за определяне на проектните единици са главните поречия (подбасейни), като някои от тях се разделят на две или повече единици. Главен критерий за разделянето на проектните единици е площта на съответния подбасейн.

Основните стъпки на работа за извършване на ПОРН съгласно методиката включват:

• 
  Набиране на информация за минали наводнения; обработка на набраната информация, включително обработка на наличната пространствена информация за минали наводнения
  
• 
  Набиране и обработка на информация за определяне на потенциалните щети
  
• 
  Определяне засегнатостта от наводнения – обхват на потенциални бъдещи наводнения
  
• 
  Определяне на значителен потенциален риск от наводнения – на база информация за минали наводнения и на база потенциалната заплаха от бъдещи наводнения.
  

България не разполага с налични разработени карти на заплахата от наводнения, поради което методиката представя сравнително опростени възможни методи за определяне на застрашени от наводнения участъци и граници на заливане. Предложените методи са анализирани по отношение на недостатъците и ограниченията им и е препоръчан „стандартен метод за определяне на заплахата от наводнения в ГИС-среда”. Методът включва определяне на представителни речни профили, определяне на водно количество с обезпеченост 1 %, определяне грапавина и наклон на дъното; извършване на изчисления за определяне на водното ниво, съответстващо на зададеното водно количество; определяне на непрекъсната водна повърхност и изчисляване на заливаемата площ на база цифров модел на релефа.

Тъй като в България не е наличен цифров модел на релефа с необходимата за случая точност, методиката предлага използването на свободно достъпните SRTM-данни, или генериране на релеф от топографски карти. Допускат се и други методи, напр. създаване на ЦМР на база сателитни снимки. Всеки един от тези методи съдържа недостатъци, които следва да се имат предвид при избора на начин за създаване на ЦМР и при оценката на резултатите.

В методиката са дадени указания относно ограничаването на обхвата на проучване и определяне на места, за които да бъде определена потенциалната заплаха от наводнения чрез анализ и съпоставяне (ръчно или автоматично) с критичните обекти (потенциални щети).

Черно море е разгледано като особен случай, но съвсем накратко. Дадени са съвсем общи препоръки как би могла да бъде определена потенциалната заплаха.

В методиката не са определени еднозначно критерии и метод за определяне степента на значимост на последиците на минали и на потенциални бъдещи наводнения, а е представен накратко препоръчителен подход за определяне на райони с потенциален значителен риск от наводнения. Предложено е да се използва итеративен подход с няколко стъпки: прилагане на предварителни критерии за значимост; последваща оценка на разходите на време и средства в следващите етапи от прилагане на ДН, съгласуване и оптимизиране на критерии за значимост; определяне на райони със значителен потенциален риск от наводнения. Дадени са примерни стойности, които могат да бъдат използвани като първоначален предварителен праг за значимост за категория „Човешко здраве” и „Стопанска дейност” чрез броя на засегнати жители. Накратко са споменати видовете обекти, които се препоръчва да бъдат взети предвид по отношение на категории „Околна среда” и „Културно наследство”, без да са дадени точни критерии за оценка на значимост. Не са посочени конкретните данни, на която да се базира оценката за значимост, нито методите, по които да бъде извършена тази оценка. В кратък текст са споменати възможни начини, базирани на редица условности, но липсва цялостен алгоритъм за оценка на значимостта на наводненията В това отношение методиката има по-скоро разяснителен, отколкото методически характер.

Предвид късното приемане на Методиката (в средата на месец юли 2011г.), големият обем и спецификата на работа, както и поради липсата на достатъчен експертен капацитет в БДЧР за самостоятелно извършване на всички указани в Методиката дейности, МОСВ взе решение част от дейностите по ПОРН да бъдат възложени на външен изпълнител чрез малка обществена поръчка (МОП) с предмет „Консултантски услуги за подпомагане на Басейнова дирекция за управление на водите в Черноморски район с център Варна при разработване на Предварителна оценка на риска от наводнения”. Заданието за поръчката беше изготвено от експерти на БДЧР през месец юли 2011г. В резултат на проведената процедура за избор на изпълнител, на 16.09.2011г. беше сключен договор за изпълнение с „Енерджи пойнт” ЕООД. Съгласно договора, на изпълнителя беше възложено да извърши:

• 
  Определяне на специфични за района критерии за значимост на минали и на потенциални бъдещи наводнения
  
• 
  Оценка на значимостта на миналите наводнения на територията на ЧРБУ
  
• 
  Оценка на значимостта на потенциални бъдещи наводнения, вкл. оценка на факторите, влияещи върху настъпването им – физикогеографски характеристики, климатични изменения, дългосрочно развитие
  
• 
  Предварително определяне на райони със значителен потенциален риск от наводнения
  

Идентифицирането и оценката на миналите наводнения, възникнали на територията на Черноморски район за басейново управление на водите eизвършено съгласно единна национална методика “Предварителна оценка на риска от наводнения в главните речни басейни на Република България – методика за оценка на риска от наводнения, съгласно изискванията на Директива 2007/60/ЕС” утвърдена от Министъра на околната среда и водите през месец юли 2011 г.

Съгласно Методиката, процесът включва два основни етапа:

- събиране на информация за възникнали минали наводнения;

- оценка значимостта на миналите наводнения.

Източници на информация за миналите наводнения, възникнали на територията на Черноморски район за басейново управление:

- общините на територията на Черноморски район за басейново управление чрез попълнени унифицирани въпросници (анкетни карти)

- информация от други ведомства, като „Напоителни системи” ЕАД, Областните управления по пожарна безопасност и защита на населението към МВР, след изпратени писма и картен материал до тях;

- литературни източници и публикации.

Всички получени данни са обобщени и анализирани за повторения и неточности. Цялата налична информация е въведена в ГИС за Черноморски район за басейново управление.

За оценка значимостта на наводненията са изготвени и съгласувани на национално ниво Критерии за значимост, съдържащи показатели за оценка в категориите: “Човешко здраве”, “Стопанска дейност”, “Околна среда” и “Културно наследство” (Приложение № 4).

За всяка от категориите са определени конкретни показатели за оценка и за всеки показател са съгласувани прагови стойности, превишаването на които определя наводнението като значимо. На национално ниво бе прието, че превишаване на праговата стойност дори и на един от показателите, в която и да е категория, е основание за определяне на наводнението като значимо.

Определени критерии с прагови стойности за всяка защитена категория:

• 
  “Човешко здраве” – пострадали жители – жертви; засегнати жители; засегнати жители по засегнати жилища; засегнати елементи на критичната инфраструктура; засегнати пречиствателни станции за обществено питейно – битово водоснабдяване;
  
• 
  “Стопанска дейност” – засегнати стопански обекти; засегната собственост; пътища – магистрали I и II клас, ж.п. мостове, летища, преносна мрежа;
  
• 
  “Околна среда” – канализации на населени места и ГПСОВ; защитени територии: питейни води, зони по Закона за защитените територии, натура 2000; IPPC и SEVESO индустрии; депа за отпадъци и други източници на замърсяване;
  
• 
  “Културно наследство” – културно- исторически паметници под защитата на ЮНЕСКО и такива с национално значение.
  

Обследвани и анализирани са 761 броя регистрирани минали наводнения, в Черноморски район за басейново управление и крайбрежието на Черно море.

За районите, в които не са предприети мерки за защита, а симулирането на потенциално наводнение наподобява обхвата на регистрирано значително разливане, бе прието, че значимите минали наводнения гарантирано ще се повтарят и в бъдеще.

• 
  речни – причинени от дъждове и от снеготопене, както и комбинирани;
  
• 
  скатови - причинени от дъждове;
  
• 
  езерни – причинени от дъждовните води във вливащите се в езерата реки;
  
• 
  морски – причинени от морски бури;
  
• 
  инфраструктурни – причинени от недостатъчна проводимост на канализационните и отводнителни системи вследствие дъждове, както и от морски вълнения, прехвърлящи морска вода над предпазните диги и косите в крайморските райони на градовете.
  

Според Методиката, потенциалната заплаха от наводнение следва да се моделира като събитие с обезпеченост веднъж на 100 години. Това се въвежда с цел да бъдат дефинирани еднакви прагове на значим риск за Р. България при предварителна оценка на риска от наводнения, респективно да бъдат създадени условия за съпоставимост на резултатите за територии със значим риск от наводнения.

В Предварителната оценка на риска от наводнения на територията на БДЧР, неблагоприятните последици от бъдещи наводнения, получени посредством моделиране на разливането на висока вълна с обезпеченост 1% са анализирани по национални критерии за значимост.

Използваните модели в предварителната оценка на риска обхващат:

(1) Цифров модел на терена по сателитни данни. За целта бяха използвани височинни модели ASTER GDEM (product of METI and NASA) и SRTM3 data sets - Version 2.1, Eurasia;

(2) Хидроложки модели за формиране на висока вълна с обезпеченост 1% по методи за регионализация на максимални водни количества. Хидроложките модели са изведени за всеки от трите района, на които условно е разделена територията на БДЧР. За района на Черноморски Добруджански реки, поради наличието на суходолия, е създаден специфичен хидроложки модел „валеж-отток” на базата на регионализация на валежите;

(3) Хидравлични модели на цялата речна мрежа на територията на БДЧР, чрез които са определени заливанията от потенциални бъдещи наводнения. В моделите са отчетени топографията, разположението на водните течения и техните общи хидроложки и геоморфологични характеристики. Анализирано е влиянието на съществуващите язовирни стени като са отчетени ретензионните им функции, техническото им състояние и условията на експлоатация. Моделирано е разрушаването на всички язовирни стени, които според направения анализ представляват опасност за урбанизирани територии под тях и са в неизправно техническо състояние.

Посочените модели са използвани за всеки тип наводнение, имайки предвид спецификата на Черноморския РБУ. Моделирането се извърши както следва:

За речни наводнения от дъждове и снеготопене - Оразмерителната хидроложка висока вълна се определя с обезпеченост 1%;

За наводнение от разрушение на потенциално опасни язовирни стени - когато са в изправно техническо състояние големите язовири на територията на Басейновата дирекция представляват малко вероятна заплаха - с един до два порядъка по-малка от 1 на 100 г. В Предварителната оценка на риска от наводнения е извършено моделиране на разрушаване на всяка от потенциално опасните язовирни стени в неизправно техническо състояние на територията на БДЧР.

Поради затлаченост, видът на възможната повреда в предварителната оценка на риска се приема 30% разрушение на язовирната стена. Поради неизправното техническо състояние на тези съоръжения се приема, че прииждането на 1% висока вълна гарантира тяхното разрушение т.е. вероятността на сценария отговаря на изискванията.

За морски наводнения – Проверени са възможните сценарии на повишаване на морското ниво вследствие натрупване на водни маси при продължително действие на вятъра и вероятното въздействие на ветрова вълна с режимна обезпеченост 1% (2%).

Изчисленията са направени въз основа на налична и достъпна информация по методика, основаваща се на натурни данни за Черноморското крайбрежие и изводи от спектралната теория на вълнението, с което се отчита неговата нерегулярност и тримерен характер. Тази методика е утвърдена в действащите в България - „Норми за натоварвания и въздействия на хидротехнически съоръжения от вълни, лед и плавателни съдове”, С. 1988 г.

Специално внимание е отделено на моделиране на влиянието на морското ниво в свързани с морето езера и в устията на реките с отчитане на затихването на процеса с отдалечаване от морския бряг.

Направена е типизация на черноморския бряг и на дъното на морето в прибойната зона на участъци в следните категории: по вятър - за максимални скорости на ветрове с обезпеченост р=2%, измерени в станциите по българското Черноморие; по среден наклон на дъното; по наклон на брега: полегат, стръмен, отвесен бряг и устия на реки.

Определени са най-високите морски нива (НВМН) при височини на вълните с обезпеченост 1%, формирани при вятър с обезпеченост 2% и приложени да действат към всяка от категориите бряг.

В таблица 13 са обобщени методите, моделите и изследваните сценарии на потенциални речни и морски наводнения.