Увод 3 същност и аспекти на междуличностните отношения в училищния клас 5
Ученическите общности като възпитателен фактор
Изтегляне 124.38 Kb.
|
1.6. Ученическите общности като възпитателен фактор.За формирането на личността, училищният клас е своеобразна обществена микро среда, която пречупва и опосредства въздействията на обществото върху личността и нейния духовен мир. В училищния клас процесът на въздействие и взаимодействие е улеснен от една страна - относителната еднообразност от обекта /ученици от една и съща възраст/, от друга – относителна еднородност на външните въздействия /чрез училищната система на обучение и възпитание/. Училищният клас е арена на въздействия и взаимодействия както отвън /учители, ръководители/, така и отвътре /между самите ученици/. Отношенията между самите ученици зависят както от характера на външните отношения предявявани към учениците, така и от индивидуалните своеобразия на конкретните личности. Всяка личност, попаднала в това микро общество, не само изменя себе си под въздействието на другите, но и изменя другите чрез собствените дейности. В този смисъл всеки ученик е обект на взаимоотношенията и субект в тях. Общността е “съвкупност от хора на исторически – сложилите се устойчиви социални връзки и отношения, притежаващи редица общи признаци, които и придават неповторимо своеобразие.” Ученическата общност като вид социална общност – учениците са обединени от общи цели, интереси, норми на поведение, в резултат на което се създава съзнание и чувство за принадлежност към дадена общност. Видът на ученическата общност се определя от различни показатели: място на организиране, вид и съдържание на преобладаващата дейност, времетраене и др. Училищните ученически общности се организират в рамките на училището и са компоненти на училищната система. Те са съобразени с възрастовите и индивидуални особености на учениците. Многообразни са по вид. Отличават се по два основни принципа: задължителност и доброволност. Съдържанието и дейността е насочено към овладяване на задължителен общообразователен минимум. Извършва се професионалното ориентиране и елементарна подготовка на ученика. Крайната цел е цялостното развитие на децата от всички възрастови групи. Доброволните училищни общности не са задължителни. В тях се обогатяват знанията на учениците, задълбочават се интересите им към различни научни области, формират се потребности, умения за самостоятелно прилагане на знанията в живота. Извън училищните учебни дейности се осъществят на доброволна основа. Предоставят възможност за преориентиране на ученика в процеса на дейността от една форма към друга. Те са достъпни за всички. Дават възможност за по-голяма динамика в развитието и съдържанието и организационните форми на дейност. Извънучилищните учебни общности не са свързани със задължителна програма, осъществяват се в свободно за ученика време. Разширяват сферите за дейността на личността. Независимо от вида на ученическите общности те имат две основи – възпитателна и образователна. Ученическия колектив е по-висока форма на обединение. Всеки колектив е общност, но не всяка ученическа общност е колектив. Последния се основава на няколко принципни положения: доброволност, равноправие, взаимно уважение, доверие, самоуправление, самостоятелност и други. Обединява идеи и цели, дава възможност на всеки ученик да изявява субективната си позиция непрекъснато. Обединяващата идея е в основата на съвместимите действия на децата в ученическата общност. Определяне и възприемането на идеята от всеки ученик е признак за начин за реализиране. Колкото е по-значима , по-богата по съдържание е перспективата на личността, толкова по-ясно и съзнателно тя ще оценява и изпълнява своите задължения, превръщайки ги в факт на съзнанието, т.е. в личностно убеждение. Особено място заемат традициите в учебната общност. Тя обединява всичко ценно, което е натрупано от предишните поколения. Тя обогатява колектива, прави по-устойчив и здрав, по-емоционално наситен. Отделни традиции, превърнали се в нравствена норма съдействат за възпитанието на дължимо поведение и отношение. Те сплотяват колектива и формират оценъчно значение на личността. Колективното съзнание е най-високата степен от развитието на индивидуалното съзнание, при което в резултат овладява нравствените знания и теорията за морала на съответните чувства, в резултат на възпитанието на моралните ценности и идеали от колектива, се създава силно обществено мнение, регулиращо взаимоотношенията между членовете му и техните ценностни ориентации. Общуването на първокласника с възрастните и връстниците му се отличава от това на детето в предучилищна възраст както като процес, така и по своите задачи, мотиви и условия. Бихме могли да кажем, че това е нов тип общуване, което има наравно с дейността първостепенно значение за развитието на детето от тази възраст. Кое е специфично за общуването на първокласника с възрастните? Детето общува със своите учители, родители и други възрастни, имайки ги като образец на поведение и изпълнение на различни действия. То вече се откъсва от съвместна дейност с тях, но те — възрастните, все още са му необходими, за да одобряват или порицават поведението му, да предават своята компетентност в областта на знанията, да го стимулират и улесняват при извършване на трудна дейност и при спазване на нравствени и социални изисквания. Възрастният, особено учителят, е носител на нравствени правила, социални и практически умения, интелектуални и нравствено волеви качества. С всичко това той установява пред детето своя авторитет, който в тази възраст е твърде респектиращ. Познавателната и социално-нравствената мотивация на общуването с възрастните водят до установяване на взаимоотношения между децата и възрастните. Тези взаимоотношения са твърде динамични, променят се по интензивност, по начин на осъществяване (вербални, невербални, с целия клас, с отделен ученик), по целенасоченост (похвала, порицание, поощрение, успокоение и т.н.). Освен това взаимоотношенията са образни и емоционални, с което осигуряват практическото осъществяване на изискванията към децата, правят възможни разбирането и преодоляването на трудности, формират и стимулират самоконтрола и саморегулацията. Новият тип общуване се отразява и върху взаимоотношенията на детето с връстниците му, които принадлежат към нова социална категория — съученици. Взаимоотношенията му с тях са подчинени на определени изисквания и правила, произтичащи от различните видове дейност в училище. С какво се характеризират взаимоотношенията между първокласниците? • те включват в себе си и същевременно се обуславят от социалните преживявания на децата — симпатии, съчувствие, съпреживяване (емпатия). Появяват се и първите прояви на приятелство; • социалните преживявания имат до голяма степен нравствено съдържание, т.е. емоционалното отношение е свързано с нравствената стойност на проявите на партньора; • детето пренася от взаимоотношенията си с възрастните определени критерии за оценка, с което се подчертава и оценъчният компонент във взаимоотношенията между децата от първи клас. Те оценяват учебните си умения, успехите си в четенето и писането, успешното справяне с трудности при решаване на учебните задачи, нравствените форми на поведение в играта, ученето и труда; • непосредствено свързана с оценъчните взаимоотношения е и друга проява, типична за възрастта — подражанието между децата, което се отличава с мотивираност, избирателност и съзнателност. Мотивите за взаимно подражание са свързани преди всичко със стремежа на детето към емоционално благополучие в класа. Много често обектът на подражание се определя от мнението на учителите за едно или друго дете, но значение има и общественото мнение в класа (доколкото все още съществува); • засилено е съзнателното участие на децата във взаимоотношенията им с връстниците — те осъзнават техните преживявания, оценяват тяхната насоченост и съдържание, оценяват собственото си емоционално и оценъчно отношение и динамиката му; • интересно явление е първоначалното осъзнаване на собственото положение в системата на взаимоотношения с връстниците, което е свързано с развитие на самооценката и разширяване на нейния обем. Следователно взаимоотношенията между децата в първи клас имат своеобразни белези, които са продукт от нов тип общуване. Същевременно тяхното своеобразие очертава все още съществуващите връзки с предучилищна възраст и перспективите на бъдещото социално развитие на детето. Между обучението и развитието на първокласника има взаимна връзка. Включването на детето в системно обучение извежда като водеща дейност учебната. Тя обуславя качествените промени в познавателното и личностното развитие на първокласника. Играта обаче все още продължава да заема съществено място в живота на детето и е свързана с другите видове дейност. Един от най-големите проблеми на първокласника е адаптирането му към новите условия в училище. Процесът на адаптация е свързан с удовлетворяване на основните му потребности, с особеностите на емоционалните му отношения, с равнището на обучаемостта и общуването, със специфичната структура на социалната му роля. В живота на детето от първи клас се установява нов тип общуване, което поражда редица особености на взаимоотношенията му с възрастните и връстниците. Изтегляне 124.38 Kb. Сподели с приятели:
|