В изпълнение на Договор : 08-23-161/С/27. 08. 2008, с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Административен капацитет

Децентрализацията не означава анархия. Последната няма почва в съвременния свят. Децентрализацията на управлението е нужна до онова ниво, което да позволи оптимизация на управлението, да даде така нужната автономност на местните управленски структури и да позволи пълноценна изява на мениджърите.

• 
  по-добри услуги за гражданите
  
• 
  по-ефективно използване на ресурсите
  
• 
  по-високо качество на живота
  

Тя е средство за разпределение на отговорности, права и ресурси между нивата на управление и приближаване на процеса за вземане на решенията по-близо до гражданите. Степента на децентрализация отговаря на степента на социално-икономическото развитие на една страна и е отражение на степента на демократизация, националната специфика, традициите и зрелостта на гражданското общество.

• 
  административна (правомощия за вземане на решения относно вида и качеството на обществените услуги)
  
• 
  финансова (предоставяне на ресурси, прехвърляне на източници на ресурси, отговорности за финансиране на обществените услуги)
  
• 
  политическа (предоставяне на правомощия за вземане на решения и контрол на по-широк кръг институции)
  

• 
  да се дефинират визията, стратегическите цели и приоритетите на децентрализацията и деконцентрацията в България;
  
• 
  да се прецизира ролята и задълженията на институциите на централно и местно ниво и да се обосноват необходимите действия за постигане на целите.
  

Местното управление има определена роля в държавната организация на всяко едно цивилизовано общество. То има своето значение при изучаването използването и прилагането на новите политически и социални реалности. След приемането на конституцията от 1991 г. се създадоха условия за формирането на особен тип обществени отношения, които са свързани с местното управление и административно-териториалното деление.

• 
  На първо място е възможността на гражданите да участват в управлението на населените места и общините. Тази възможност е част от упражняването и гарантирането на политическите права, които са уредени в конституцията и в законите на всяка демократична държава.
  

• 
  На следващо място, управлението на ниво населено място и община е важно, тъй като по необходимост тук се решават основните въпроси от съществуването на всяко едно човешко същество.
  

• 
  На трето място, местното управление е важно, тъй като то разглежда няколко групи отношения. Това са отношенията между гражданите и държавата, между гражданите и местните власти, а също така между местните власти и централните държавни органи. Тези три вида отношения имат своята специфика, основно в тях е съществуването на органи за управление в териториалните общности.
  

Важен момент при формирането на местното управление е възникването и развитието до определена степен на гражданското общество в България, след приемането на конституцията от 1991 г. С нея се създават условия за ликвидиране или поне за ограничаване на силно централизираната единна и еднопартийна държавна система. Наред с началото на гражданското общество се постави и началото на политическите промени. Те са свързани основно с разделението на властите, многопартийност и плурализъм. Промени настъпиха и в стопанската дейност. С конституцията от 1991 г. се уреди съществуването на публична и частна собственост, освен това на държавна и общинска собственост. С различни закони бяха установени правилата за използване на общинската собственост. Местните орани за управление получиха възможност да се разпореждат със сериозен ресурс и да го използват за решаването на определени местни въпроси.

Подобряване на прозрачността и отчетността на местната власт и капацитета за граждански контрол върху общините са основна част от принципите на доброто управление, произтичащи от документите на Европейския съюз, Съвета на Европа, българския национален омбудсман и омбудсмана на Европейския съюз.

• 
  създаване на система за измерване и мониторинг на доброто управление, в частност прозрачността и отчетността на местната власт
  

• 
  подобряване на взаимодействието на местните обществени посредници и омбудсмана на Република България
  

• 
  повишаване капацитета на местните власти и неправителствения сектор за прилагане принципите на доброто управление и за мониторинг на отчетността и прозрачността в работата на общините
  

• 
  популяризиране ролята на омбудсмана и местните обществени посредници в процеса на прилагане принципите на добро
  

Европейската комисия определя принципите на доброто управление на Съюза чрез своята Бяла книга (European Governance – A White Paper) на 25.07.2001 г. с COM (2001) 428 final, наличен на нейния сайт. За основни принципи (на европейските институции) Бялата книга определя:

• 
  откритост (openness)
  

• 
  активно участие/ангажираност (participation)
  

• 
  отговорност (accountability)
  

• 
  ефективност (effectiveness)
  

• 
  завършеност/ консис- тентност (coherence)
  

Приложението на тези пет принципа се смята, че укрепва тези на пропорционалността (proportionality) и на субсидиарността (subsidiarity) в Съюза.

РАЗПОРЕДБИ НА ЕВРОПЕЙСКОТО ПРАВО

Местните власти: фактор за развитие

НАЦИОНАЛНО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО ЗА НПО