В края на ХХ началото на ХХI век световно стопанство се доминира от процес на трансформация, познат под термина глобализация

Важна и особено показателна характеристика за стабилността и привлекателността на либийската икономика е и драстичната разлика между договорените или планирани ПЧИ, и реално влезлите в страната най-вече в непетролните производства. Например, през 2005 г. страната сключва договори и разрешава чуждестранни проекти в туристическия сектор на стойност над 3 млрд. щ.д. Към края на 2006 г. нито един от тези инвестиционни проекти не е стартирал, а прогнозите за тяхното бъдеще са по-скоро негативни.

ПЧИ в Либия са концентрирани главно в петролния сектор. От влезлите през 2004 г., например, 80% са инвестирани в енергийния сектор, а едва 20% към останалите дейности в стопанството, като естествено подобен дисбаланс води до изоставане в развитието на непетролните производства. Източник на тези инвестиции са преди всичко страните от ЕС и САЩ.

Като страна, богато надарена с петрол и природен газ, Либия разполага с постоянен и сигурен източник на доход. В резултат на непрекъснатото нарастване потреблението на петрол и неговите цени в последните 5 години, страната успява да създаде огромен (отнесен към нейния БВП) валутен резерв, който през 2004 г. е 33 млрд. щ.д., а в края на 2006 г. надхвърля 50 млрд. щ.д.

Според официалните данни на ЮНКТАД към 2005 г. запасът на реализираните от Либия инвестиционни проекти зад граница възлиза на 1910,7 млн. щ.д. или 4,9% от БВП на страната към същата година. Според отделни източници те са вложени главно в нефтопреработвателни или дистрибуционни съоръжения в страни от ЕС, както и в туристически обекти. Според ЮНКТАД, обаче, техният показател на ефективност също спада от 30 място (през 1990 г.) до 47-мо място (през 2005 г.), което недвусмислено говори за тяхното лошо управление. Макар размерът на направените инвестиции да надминава в пъти този на получените, данните за валутния резерв ясно показва, че за сега Либия упорито се въздържа от предприемането на сериозни ПЧИ, както и от използването на натрупания ресурс за провеждане на структурна политика в страната.

В заключение, очевидно предприетите мерки за либерализация на инвестиционния режим в Либия са недостатъчни и създават непреодолими бариери за навлизането на чуждестранния капитал в страната. Въпреки високия потенциал за привличане на ПЧИ, стопанството може да се определи като силно рисково, а стимулите и регулативната рамка не създават стимули за неговото поемане. Макар Либия да е нетен износител на капитал, тя не използва пълните си възможности и поне за сега не управлява ефективно направените задгранични инвестиции.

2.3. Трудова миграция.
Международната трудова миграция е третият основен механизъм на взаимодействие между националните икономики. Макар трансграничното движение на хора да не е феномен на ХХ, последните няколко десетилетия се характеризират с нарастващ поток на работници и специалисти, търсещи по-високо заплащане и по-добри условия на работа и живот от тези, които тяхната страна може да им предложи. Основните причини за това са нарастващото неравенство в разпределението на доходите и създаденото богатство в световната икономика, напредъкът в транспорта и комуникациите, либерализацията на движението на хора между отделните страни, както и набиращата все по-голяма скорост „индустрия” за нелегален трансграничен трафик на хора.

В общественото съзнание битува мнението, че обект на интерес за трудова миграция представляват само развитите индустриални страни най-вече от ЕС и Северна Америка. Всъщност, анализите на Международната организация по миграцията сочат, че в света има няколко притегателни центрове, както за установяване, така и за транзитен път към трети страни или региони. Една от страните силно засегната от този проблем е и Либия.

Както бе споменато в предходните анализи, либийската държава полага неимоверни усилия в развитието на образователната система. Макар страната да има едни от най-високите показатели за грамотност на възрастното население в развиващия се свят, тя все още не разполага с достатъчно собствени добре подготвени специалисти, които да изградят самовъзпроизвеждащ се иновативен капацитет на икономиката. Причините за това са много, но една от основните са дългите години на санцкии, които прекъсват вноса на технологии, съвременни машини и съоръжения, и ограничават научния обмен. По тази причина Либия използва труда на около 600000 легално работещи в страната чужденци⁴³. Съществена част от тях са квалифицирани инженерно-технически кадри, строители, медицински работници, преподаватели, мениджъри и др., които в продължение на десетилетия изграждат инфраструктурата и индустриалните мощности на страната, и са основният канал за внос на знания и технологии от вън под формата на човешки капитал.

Към момента трудовият пазар в Либия (до колкото има такъв) не е либерализиран. Наемането на чуждестранни работници в много от случаи става на основата на двустранни договори между Либия и страната партньор или като инженерен или поддържащ персонал на производствените мощности на филиала на чуждестранната компания (най-вече в строителството и петролния сектор). Такова споразумение има с България до началото на прехода, а в момента се подготвя ново, предварителният вариант, на което е предоставен на либийските власти за одобрение. Чуждите граждани могат да сключват и индивидуални договори.

Особено тежки са и процедурите за получаване на виза и разрешение за работа. Макар законът за насърчаване на инвестициите от 1997 г. да разрешава наемането на чужденци, това е възможно само ако е доказано, че няма местни граждани, които притежават необходимата квалификация или са в състояние да извършват съответната работа. Изключение се прави само за неатрактивните сектори, като селското стопанство и др.

За съжаление няма точна статистика за броя на либийските специалисти и работници, които работят официално извън страната. Причината за това е, че в повечето случаи те имигрират незаконно, искайки убежище като бежанци и в последствие придобиват гражданство на страната, в която са се установили. Сериозни ограничители в това отношение са негативната нагласа към Либия, ограниченията от страна ЕС за граждани на страни извън съюза, както и дългото ембарго върху пътуванията от и за Либия. Имайки предвид малкото население на Либия и липсата на достатъчно специалисти, може с голяма степен на достоверност да се твърди, че Либия не е значим източник на легална квалифицирана или неквалифицирана работна сила.

Ако официалният „внос” на работна ръка е важен за развитието и стабилността на либийската икономика, то нелегалната имиграция отдавна се е превърнал в проблем, който заплашва да излезе извън контрол. По оценки на правителството, на територията на страната към 2004 г. нелегално убежище са намерили между 750000 и 1200000 граждани на съседни на Либия държави⁴⁴. В последното десетилетие джамахирията се превръща в притегателен център за търсещи работа и по-добри условия на живот хора от Нигерия, Судан, Камерун, Гана, Того, Бенин, Нигерия⁴⁵. Причините за това са няколко:

• 
  географското положение на страната и относително неохраняваните граници, улесняващи както влизането, така използването й като транзитен път за европейските страни;
  
• 
  икономически – благодарение на петролния сектор Либия осигурява едно от най-високите равнища на БВП на глава от населението, социални придобивки и щедро субсидира енергията и храните;
  
• 
  външнополитически – близо две десетилетия Либия упорито отстояваше арабския национализъм и добросъседските отношения с африканските държави;
  
• 
  административни – страната не разполага с административен капацитет за справяне с проблема за нелегалната миграция.
  

За съжаление, нещата не стоят по същия начин за страните от ЕС. В края на ХХ и началото на XXI век Либия се превръща в основен транзитен канал за пренос на нелегални трудови имигранти от Африка към Европа. Особено тежък е проблемът в Италия, най-вече област Сицилия. В Мали, например, броя на нелегалните имигранти само от Нигерия и Судан имащи за цел имиграция в страните от ЕС нараства с 381% за периода 2000 – 2003 г⁴⁶. На територията на страните от ЕС нелегалната трудова миграция създава сериозно социално напрежение и не рядко повишава равнището на престъпността, тъй като неквалифицираните имигранти не могат да осигурят желаното равнище на живот чрез пазара на труда.

За да се справи с този проблем, Европейската Комисия многократно поставя въпроса пред либийската страна особено след промяната във външния курс на джамахирията. От друга Либия се опитва да предприеме мерки, като засилва институционалния си капацитет. През юни 2004 г. Висшия съвет за сигурност на народа и Международната организация по миграцията организират курсове в полицейската академия в Триполи на 100 висши полицаи за повишаване на тяхната квалификация по проблемите на незаконната миграция. През същата година страната е посетена и от представители на Европейската комисия, чиято цел е оценка на състоянието на проблема и поставяне на основите на двустранните мерки за борба с нелегалната миграция към Либия и ЕС.

2.4. Международно сътрудничество.
Традиционно Либия е последователен привърженик на развитието на пан-арабската общност. В регионален аспект до неотдавна либийската външна политика е ориентирана към непрекъсната опозиция спрямо Израел и подкрепа на палестинската кауза. Това води до активно участие на страната в арабски организации за международно коопериране. Понастоящем Либия е член на Арабския Валутен Фонд (AMF), Съвета на арабската икономическа общност (CAEU), Ислямската банка за развитие (IDB), Организацията на арабските даржави износителки на петрол (OAPEC) и на държавите износителки на петрол (OPEC), Съвета на арабския махреб (AMU).

Международната изолация и икономическите санкции, както и техният негативен ефект върху вътрешноикономическата ситуация в страната, принуждават полковник Кадафи след 1999 г. да промени курса и вземе редица прагматични и разумни решения. Либия поема отговорността за атентатите над Уокърби, плаща обезщетения на близките на жертвите и по-късно се отказва от оръжията за масово унищожение. Кадафи обръща гръб на арабския свят, когато той отказва да възрази срещу санкциите на ООН над Либия. В замяна страната се насочва към подобряване на двустранните отношения с някои от най-близките си съседки Египет, Тунис и Мароко. Паралелно се правят и усилия за засилване влиянието на Либия сред Африканските държави чрез финансова помощ и субсидии за страни като Нигер и Зимбабве, подпомагане на хуманитарните доставки за Дарурските бежанци в ЧАД.

Понастоящем Либия членува в ООН и някои от специализираните агенции на организацията като Конференцията на ООН за търговия и развитие, Образователната, Научната и Културна програми на ООН - ЮНЕСКО.

Страната е член и на различни международни организации със социални, научни и хуманитарни цели като Международната банка за възстановяване и развитие (IBRD), Международния валутен фонд (IMF), Международната федерация на Червения кръст и Червения полумесец (IFRCS), Международната здравна организация (WHO), Международния фонд за аграрно развитие (IFAD), Международната организация на труда (ILO), Международната организация за интелектуалната собственост (WIPO), Международния олимпийски комитет (IOC), Организацията за забрана на химическите оръжия (OPCW) и др.

През последните години либийската държава работи усилено и по изграждането на нови връзки с Европейските страни, особено по програмата на ЕС за коопериране със Средиземноморските държави. На 26 март 2005год полковник Кадафи официално обявява, че вече не се противопоставя на Израел и по време на среща на високо ниво на арабските лидери предлага „конфедерационно уреждане на въпроса между Израел и Палестина”.

Въпреки солидното участие на страната в арабското междудържавно коопериране, по-голямата част от експортната и импортна дейност на Либия се осъществява не със страните от зоните на северна Африка и Средния изток, а с Италия, Германия, Южна Корея, Обединеното Кралство, Франция, Испания, Япония. През юни 2004г. страната кандидатства за членство в Световната търговска организация и получава статут на наблюдател.

Политиката на международно коопериране определено предполага силна насоченост на обществената среда към демократизация. Развивайки комплекс от гъвкави и ефективни законодателни мерки, заедно с развитието на вътрешната си политика, пред Либия все пак остават важни цели за постигане като основно предизвикателство за ефективността на тези стратегии. Споменатите цели, заемат важно място за развитието на държава в преход, за която в основния й дневен ред стои реинтегрирането на Либия в международната общност.

• 
  Евро-средиземноморско сътрудничество (EMP) и програмата MEDA
  

• 
  Процесът е съвместно усилие, базирано върху един консенсусен документ - Барселонската декларация от ноември 1995г.;
  
• 
  Декларацията е изготвена върху три основни стълба: 1) политическо и защитно партньорство; 2) икономическо и финансово партньорство; 3) социално, културно и човешко партньорство;
  
• 
  Тя има двустранен размах: а) асоциирани споразумения между ЕС и отделните страни по Средиземноморието б) политически и икономически диалог в) подпомагане на проекти, чрез гарантирана програма, наречена MEDA и заеми комбинирани с капацитет от 3 млрд. евро за година;
  
• 
  EMP има регионален характер, който приема формата на безброй евросредиземноморски програми за сътрудничество в области като хармонизиране на енергийните пазари, икономически институции или чуждестранни политически институции и др.;
  
• 
  Организацията съществува вече десет години и създава, уникален форум за политически и икономически диалог между Европа и средиземноморските страни;
  
• 
  Структурата на EMP се базира на взаимно уважение и сътрудничество с всички.
  

Барселонският процес, придружен с финансови инструменти, е механизъм за засилване на реформите по Средиземноморието и привличане на частни европейски инвестиции в региона. Това със сигурност ще се случи и в Либия. ЕМР също така има за цел да разпознае негативните фактори, водещи до нестабилност в някои области като например: навлизащите миграция и тероризъм от юг, културното натрапване от север и др. Силната връзка между партньорите е повод за постигане на политическа спогодба с по-реалистичен характер и определено може да доведе до по-дълъг срок на действието й и постигане на желаните резултати.

Основни насоки с приоритетно значение за МЕDA на ниво двустранни взаимоотношения са: засилване на социалния и икономически баланс и подкрепа на икономическата инициатива (развитие на частния сектор, нови свободни зони и т.н.).

Една от основните цели на МЕDA, освен структурни програми, социални фондове и други подобрителни проекти в страните бенефициенти, е и изграждане на Евро-средиземноморска свободна търговска зона. Трудоемко начинание, за което са необходими, както установяване на нови споразумения между страните членки, така и създаване на единен ежегоден финансов план между тях. За тази идея са нужни подобрения на мониторинга, координацията и развитието на този особено важен проект.

• 
  Евро-Средиземноморско Сътрудничество (енергиен сектор)
  

На 3 април 1996 г. Европейската комисия, създава основа за бъдещо сътрудничество между държавите-членки на ЕС и средиземноморските страни в областта на енергетиката. Евро-средиземноморският форум има за цел постигане на следните основни приоритети:

• 
  кооперация създаваща Трансевропейска енергийна мрежа;
  
• 
  съвместно управление на енергийни кооперации;
  
• 
  повишаване на енергийните инвестиции.
  

Структуроопределящата роля на енергийния сектор за евро- средиземноморските отношения е установена още по времето на Евро-средиземноморската Конференция в Барселона през ноември 1995 г. След тази конференция и още много други необходимостта от засилване на евро-средиземноморските отношения в областта на енергийния сектор се потвърждава с множество документи, споразумения и форуми, целящи уточняване на подходящите методи и инструменти за постигане на енергийно коопериране.

• 
  Евромед Енергиен Форум
  

Съществува от 1997 г. Участват всички членове на Европейския съюз, средиземноморски партньори и Европейската комисия, която осигурява секретарството на форума. Европейската инвестиционна банка също взема участие във форума в ролята си на наблюдател. На този форум се разработва средносрочен план за действие и споразумения, свързани с енергийната политика. Планът цели, защита на доставките, близка кооперация между страните (създаване на свободна зона до 2010 г.), екологично опазване на невъзобновимите ресурси, по-висока ефективност на възобновимите ресурси и т.н.

За неговото изпълнение значение имат и повишаването на нивото на регионална заинтересованост към този план, редицата мероприятия и действия, като съвместни регионални проекти, стандартизиране на информацията получена от всички страни участнички във Евро-средиземноморския форум, постоянен мониторинг върху развитието на плана и използване на придобитата база данни за разширяване на енергийния сектор и привличане на нови инвеститори.

• 
  Регионални средиземноморски електрически проекти
  

Тези проекти са регионални и водят, до по-висока стабилност и сигурност сред средиземноморските страни, свързана с изграждането на общ средиземноморски електрически пръстен. Проектът се оценява общо на 2,1 млн. евро и включва изграждане на средиземноморска връзка между страните Либия, Мароко, Алжир, Сирия, Египет, Турция, Тунис, Йордания, Гърция и Испания. През септември 1998 г. Йордания, Египет и Либия правят свой общ енергиен блок, а Мароко, Алжир и Тунис са свързани с Европейската енергийна система. Чрез тези страни започва своето развитие изграждането на средиземноморска електрическа система и енергиен пръстен, свързващ Испания с Гърция през Северна Африка, Средния изток и Турция - нещо съвсем ново и невиждано досега.

Политиката на западноевропейските държави към Либия е подчинена на влиянието преди всичко на икономическите фактори. Нефтените интереси винаги са играели особена роля при определянето на тяхната политика по отношение на Либия. Това се отнася особено до Италия, Германия и Франция. ЕС понастоящем няма никакви официални връзки с Либия и комисията няма делегации в Триполи. Девет държави членки на ЕС, имат посолства в Триполи, а след вдигането на санкциите от ООН интересът към страната е повишен.

Превратен момент в отношенията между Либия и Европейския съюз е датата 11 октомври 2004 г., когато на съвещание на министрите на ЕС се взема важното решение за пълно премахване на търговското и оръжейно ембарго наложено на Либия. Позицията на ООН относно Либия е от особена важност за прекратяването на наложената дълги години международна изолация и опитите на Либия през последните години да се реинтегрира в международната общност. Важни стъпки Либия прави по отношение премахването на оръжията за масово унищожение и резолюцията по висящите съдебни процеси с трите членки на ЕС Великобритания, Франция и Германия. Това възобновяване на взаимоотношенията между ЕС и Либия позволява да се осъществят редица съвместни дейности и разбира се способства за възстановяване на търговията в пълния й размер. Прекратяването на санкциите поставят нова глава в либийските отношения с международната общност. Според редица либийски медии това е победа за страната и уважение към международните закони и правов ред.

Важен за този съществен напредък във взаимоотношенията е и продължителният диалог на полковник Кадафи с тогавашния председател на Европейската Комисия Романо Проди. Като допълнение към търговското и оръжейно ембарго, ЕС решава да постави на дневен ред преодоляването без отлагане на въпроси от особена важност, като незаконната имиграция, риболов, туризъм и др.

Либия е страна от Магреба (арабски Запад - Мароко, Алжир, Тунис, Либия) и е членка на Арабския Магребски Съюз. ЕС обръща сериозно внимание на държавите от Магреба, като отношенията между него и средиземноморските страни са формализирани и се развиват на основата на цялостна програма, одобрена от Барселонската конференция (ноември 1995г.). Все още обаче липсва единство на мненията сред държавите от Европейския съюз по отношение на страните от Магреба, което е следствие от конфронтацията на националните им интереси.

Барселонският процес за средиземноморския регион включва Мароко, Алжир, Тунис, Египет, Палестина, Йордания, Сирия, Ливан, Израел и Турция. От своя страна споразумението Котоноу, включващо всички Субсахарски африкански страни, плюс отделни специфични споразумения с Южна Африка. Понастоящем, Либия не е част от нито една от тези структури.

На 30 септември 1999г. в Брюксел се провежда “Евро- средиземноморският комитет за Барселонския процес”. По време на тази среща се преразглежда и кандидатурата на Либия за пълноправен член на ЕМР, след като санкциите наложени от ООН върху Либия бъдат отменени. Уточнява се, че Либия ще бъде членка на ЕМР, когато изпълни и останалите условия по приемането на държавата т.е., когато изпълни Барселонските изисквания, а до тогава ще бъде наблюдател в комитета и ще сътрудничи като специален гост в министерските срещи. Членството е основна част от ЕМР придобивките, но проблемите свързани с присъединяването на Либия изискват съблюдаването на нови закони, след като Либия стане член. В момента Либия е пасивен наблюдател на “процесът Барселона” и е представлявана на срещите на министрите на външните работи, както и в Евро-средиземноморската комисия.

Ако Либия не се присъедини към “Процесът Барселона”, тази структура ще бъде незавършена и Либия ще ограничи връзките си с Европа. За съжаление няма друга политическа рамка, която ЕС може да предложи на Либия за съвместно сътрудничество. В последните дискусии на Барселонския процес Либия поставя въпроса за възможността за включване на Субсахарските африкански страни в съвместна политическа структура с ЕС.

На 27 април 2004 г. полковник Муамар Кадафи осъществи официално посещение в седалището на Европейската комисия, което е първото официално в Европа от много години насам. Тази визита е следствие от значителния прогрес, постигнат по посока на реинтеграцията на страната в международната общност и цели да подготви основите на окончателното нормализиране на отношенията между Либия и ЕС.

По този повод председателят на Европейската комисия Романо Проди направи следното изявление:

Съществуват няколко области на потенциално взаимодействие с Либия. Една от тях е миграцията. През ноември 2002г. Съветът по външните отношения решава, че е важно да се инициира, коопериране с Либия по този въпрос. Европейската комисия провежда изследователска мисия относно миграцията в Либия, състояла се през май 2003 г. След нея е осъществена техническа мисия, целяща определяне размера и обхвата на възможно сътрудничество с Либия в областта на миграцията.

Риболовството и рибовъдния сектор е друга зона на икономически интереси в Либия, което ще доведе до разнообразяване на либийската икономика. Провеждат се дискусии относно възможни бъдещи риболовни споразумения между ЕС и Либия. Подобно с риболовното сътрудничество може да стане възможно и коопериране в други области като екология, изследвания, енергетика, правителства и др. Съществува загриженост относно здравния сектор и се правят кооперативни дейности, целящи подобряване на болничните процедури (фондация Кадафи).

Участието на Либия в програмата МЕDA е голяма стъпка в евро-африканските отношения. Чрез него ЕС осигурява конкретна финансова подкрепа за организацията Африкански съюз. Програмата има възможност да се възроди отново.

Днес Либия има нужда да възстанови търговските си връзки и политическите отношения с външни партньори с цел просперитет в настоящия глобален свят. Повишеното внимание към Триполи от страна на фирми от 40 държави е доказателство за интереса на международната общност към либийската държава и обещаващо напредъка на икономическите взаимоотношения на страната. Силното участие на чужди компании е също свидетелство за подкрепа и окуражаване на либийските икономически реформи от страна на международната общност. Либийското правителство планира да приватизира повечето държавни предприятия, включително няколко енергийни фирми в близките години като част от насоката да превърне икономиката на страната от публична в пазарна. Либийските надежди са свързани с възстановяване на връзките със САЩ, с което ще се спомогне за повишаване на инвестициите в държавната икономика след продължителните години на санкции и изолация. Но заявени намерения и практика не са едно и също нещо.

Основният фактор, способстващ за повишаването на броя на чуждестранните компании и страни, действащи в Триполи, е отричането на Либия от оръжията за масово унищожение. Различни обсъждания и изследвания позволяват на Франция, Обединеното кралство и Италия да търсят по-активно, от колкото другите атлантически съюзници, възобновяване на двустранните взаимоотношения с Либия (цел, която те успяват да реализират между 1998 и 1999г.). Франция се нуждае от утвърждаване и отстояване, както на традиционната си роля и уважение в Арабския свят (така наречената „la politique arabe”) и в средиземноморската област, така и ролята си в Съвета за сигурност на ЕС. Италия, със своите по-широки енергийни и икономически връзки с Либия, продължително и настойчиво търси начини за засилване на своята международна роля и инициатива през деветдесетте години, както и за увеличаване на шансовете си за упражняване на по-голяма власт в международната общност (от успешното включване в Контактната група до стремежа да бъде все по-силно асоциирана в Съвета по сигурността на ЕС).

Теоретично погледнато, Обединеното кралство има по-малък политически интерес за възобновяването на връзките си с Либия, макар че съществуват силни и широко признати икономически интереси. Но новата английска политика към Либия показва преосмисляне на западните разбирания и споразумения по отношение на сигурността. Тя е по-слабо национално ориентирана, отколкото френската и италианската, и прокарва пътя за развитие на европейските отношения с Либия, но като част от новите подобрения в трансатлантическата зона.

В заключение може да се отбележи, че в началото на XXI век са налице начални стъпки на затопляне на отношенията между Запада и Изтока и в частност Либия, демонстрира се воля за компромис, поглед към обща кауза, но без да се забравят поуките на миналото. „Не бива обаче да се забравя, че коректните правила в международните отношения минават не само през отказа от ядрените свойства на външната политика или през сключените петролни договори, но и през спазването на човешките права”. ⁴⁸

През октомври 2004 г. Италия и Либия подписват декларация, имаща за цел създаване на зона на икономическа стабилност и сътрудничество. След като преодоляват някои недоразумения и обсъждат направленията за решение на сложния въпрос за нелегалната имиграция, двете държави създават възможности за по-активно съвместно сътрудничество. Набляга се на построяването на крайбрежна магистрала на границата с Египет и Тунис с дължина 1700 км., на построяването на болница (62 млн. евро) и на изпълнението на други инфраструктурни проекти.

Либерализацията на пазара на електричество и природен газ води до множество промени, например намаляване на дела на действащите до този момент монополисти и създаване на по-благоприятни условия за навлизане на нови компании, което респективно води до понижаване на цените, повишаване на качеството на услугите и установяване на по-конкурентоспособно производство. Това са и директивите, поставени от ръководството на ЕС относно развитието на енергийния сектор.

Италия също изпълнява тези директиви и се очаква прекратяване на монопола на „Снам” и газовата компания „ЕНИ”, която ще се трансформира на няколко по-малки части. След подписания дългосрочен договор се предвижда италианската компания „ЕНИ” да доставя около 90 млрд. м³ газ през 2010 г., което е с 30 млрд. м³ газ повече от настоящото доставно количество. Пакети от дългосрочни договори относно тази доставка ще бъдат продадени на местни и чуждестранни фирми, за да може да се подсигури минимума от изискуемото количество газ по споразумението между „ЕНИ” и НПК. Повишеното ниво на консумация на газ, очаквано през 2010 г., ще окаже влияние главно върху електрическото производство и старите електроносители, които ще бъдат заменени с нови енергийни мощности (например комбинирани циклично газови турбини).

Подписаното последно споразумение между НПК и „ЕНИ” за износ на 8 млрд. м³ газ чрез подводни газопроводи от Либия до Италия се разглежда с голяма сериозност, поради лимитите установени в пазарния дял на „ЕНИ” за в бъдеще. При неуспех или твърде високи разходи фирмата ще транспортира вместо газ чрез тръбопроводи новия вид гориво за добив на електроенергия - течен природен газ (LNG). Доставката на природен газ до Сицилия включва добив на газ от полетата Уафа и NC-4, преработка в Мелита, компресия на газта и трансформация чрез стоманени газопроводи под високо налягане, които ще минават по дъното на Средиземно море. Останалите етапи са свързани с намаляване на налягането на транспортираната газ и терминал за доставка чрез италианската национална мрежа. Тръбопроводът от Мелита (Либия) до Сицилия е конструиран да доставя стартово около 8 млрд. м³ газ годишно. Този капацитет може да бъде подобрен до 11 млрд. м³ в по-късен стадий на проекта. Проектът стартира на 24.07.1999 г. и е с 75 % участие на италианската „ЕНИ” и 25 % на либийската НПК. Общият бюджет на проекта е оценен на приблизително 996 млн. щ.д.

Вносът от Либия се състои предимно от масла, петрол и петролни продукти, метилов алкохол, етилен пропилен, природен газ и т.н. Стокообменът между двете страни постоянно се повишава, а кооперирането може да се развие и в други икономически области като туризъм, риболовство и други, за които двете страни имат подходящи условия.

След няколко години на преговори, през януари 2004 г. се постигна споразумение за уреждане на правителствените търговски дългове на Либия към немски компании от осемдесетте години. Този въпрос е от особена важност за немско-либийските двустранни отношения и е ключов фактор за готовността на Либия да отвори врати за немските официални и гарантирани схеми за експорт.

След визитата на британския премиер такава се осъществи и от страна на Германия. В компания на редица бизнесмени, включително и такива от компаниите „Сименс”, „Луфтханза”, „Хочтийф” и „Билфингър Бергер”, немският канцлер направи своята визита в Либия. Изведени са редица области за сътрудничество между двете страни, като най-важните са тези, свързани с петрола, природния газ, телекомуникациите, инфраструктурата и туризма, с обем около 650 млн. щ.д.

Либия, с установените й петролни залежи, оценени на повече от 47 млрд. Барела, е един от най-големите доставчици на петрол за Германия след Русия, Норвегия и Великобритания. Германия посреща ежегодните си петролни нужди с приблизително 14% от либийския петрол. Възобновяването на търговските отношения е факт. Редица немски компании отново са поканени на либийска земя. Такава е например немската компания „Уинтършел”, която е една от основните компании, опериращи на територията на Либия, преди налагането на санкциите на ООН. През 2003 г. немският консорциум подписва договор за възстановяването на своя петролен добив. Споразумението е с либийската НПК.

Либия изнася за Германия основно петрол, петролни масла, пропилен и други петролни продукти, които са източник за развитие на тежката промишленост в страната. Стокообменът между двете държави не е оптимизиран и в бъдещи проекти за развитие е възможно да се включи изграждането на филиали на немската автомобилната индустрия и фармацевтика. От своя страна, основното преимущество на Либия, освен петрола, са вековните исторически забележителности и морският климат, благоприятстващи рекреатривния туризъм в страната.
3.3. Великобритания
Великобритания е ключов партньор за либийската държава. След визитата в Либия на премиера на Великобритания Тони Блеър през март 2003 г. се положи началото на нов диалог между двете страни по отношение на темите, свързани с регионалните проблеми и с въпросите на сигурността. Посещението бе знаково, тъй като е първото след визитата на У. Чърчил през 1943 г. по време на италианската окупация. Британският премиер декларира подкрепата си за отбранителните нужди на Либия, а също се застъпи и за премахването на оръжейното ембарго, наложено от ЕС върху страната. Противно на политиката си от 80-те и 90-те години, Великобритания влезе в ролята на лидер в усилията по прекратяването на либийската изолация, мотивирана от отказа на страната да създава и използва оръжия за масово поразяване.

По време на визитата се подписва споразумение между „Роял Дътч/Шел Груп” и Либия за развитие на газовите ресурси в Северна Африка. Сделката е на стойност 200 млн. щ.д., с потенциал да нарасне няколко пъти. „ШЕЛ” оперира в Либия от петдесетте години до 1974 г., като ръководи сондажи в страната до края на осемдесетте години. Новото споразумение съдържа предварителни договорености за основните принципи на участие на „ШЕЛ” в либийската петролна промишленост, включващо брегови сондажи, развитие на добива на течен природен газ и оборудване за него.

Представители на „ШЕЛ” заявяват, че поканата от страна на НПК за сътрудничество е показател за подобряването на взаимоотношенията между двете страни и нагласа за осигуряване на възможности за бъдещо развитие на либийската петролна промишленост. Видимо „ШЕЛ” е желан партньор, който може да подпомогне развитието на добива и износа на природна газ. „ШЕЛ” е с намерение да продължи преговорите с Либия за нови специфични проекти.

Либия има много възможности за сътрудничество, които да предложи на своите потенциални партньори и инвеститори. Изобилието от нефт и природен газ значително привличат бизнеса и инвеститорския интерес от целия свят. Но либийското потенциално богатство все още не е усвоено в достатъчна степен. Културата, талантливите и обучени хора, средиземноморският климат са огромен потенциал за развитие на туризъм. Великобритания чрез програмата “Търговия и Инвестиции” благоприятства подобряването на бизнес възможностите, образованието, транспорта, туризма, здравеопазването и въздухоплаването.

Великобритания на свой ред набляга на основни задължения, които Либия трябва да спази, за да се повиши сигурността на инвеститорите й в страната. Става въпрос за радикални реформи, ясно и стабилно законодателство, което да не възпрепятства, а да подпомага ефективното и надеждно осъществяване на бизнес целите на ориентираните към либийската икономика партньори от чужбина. При всички случаи се има предвид, че става дума за национално стопанство, което е държавно организирано, функциониращо и развиващо се „под единни правно-политически покрив на държавата, активно използвайки нейните институции”⁴⁹.

Според Великобритания, Либийската държава вече подобрява бизнес средата, прокарвайки закона за чуждите инвестиции в страната, желанието за преговорен процес по въпросите на двойното данъчно облагане между страните и стигането до решението им с партньорите, осигуряване на инвеститорска защита и други. През януари 2004 г. са възобновени Експортните кредитни гаранции от Великобритания за либийски проекти. Като цяло Великобритания продължава да окуражава Либия в опитите й за включването й в международната икономическа система, подпомагайки и съветвайки я по въпросите на вътрешните реформи.

Реално търговията и инвестициите са ключови моменти в съвместната дейност между двете страни. Либия има обективно реален потенциал, но сам по себе си недостатъчен за напредъка на стопанството й и английското правителство ще предприеме стъпки, подпомагащи неговото развитие. Търговията в двете направления постоянно нараства. През 2003 г. стоковата търговия между Великобритания и Либия се покачва с 12% и стига до 241 млн. лири. Либийският износ към Великобритания се покачва с 21%. Великобритания внася от Либия основно наситен метанол, дизелови, смазочни и газови масла и т.н.
3.4. Франция
В началото на 80-те години на миналия век Франция е сред най-големите доставчици на оръжие за Либия. В този период Франция предоставя на Либия техническа помощ, проявява интерес към сътрудничество в областта на финансите, докато от Либия към Франция вървят доставки на петрол. По-късно временни трудности в отношенията между двете страни възникват в резултат на различните интереси, които те преследват в Африка.

През 2004 г. Либия изпраща свои представители на официална визита във Франция. По този начин се поставя началото на нов етап в развитието на френско-либийските отношения. Тази визита се осъществява след като Либия се отказва от оръжията за масово поразяване, което е официално приветствано от френското правителство. Целта на визитата е възстановяване на взаимоотношенията между двете страни, задълбочаване на сътрудничеството и политическия диалог, особено по въпросите, свързани със Средиземноморието и Африка. По време на посещението се подписват четири споразумения:

• 
  Споразумение за окуражаване и подкрепа на инвестициите, които да подобрят законодателната сигурност на френските инвеститори в Либия и либийските инвестиции в Франция;
  
• 
  Меморандум по споразумението COFACE. Либия се съгласява при определени условия, да заплати своя дълг от 44 млн. евро към Франция;
  
• 
  Университетско споразумение, целящо окуражаването на обучението на либийски студенти във Франция;
  
• 
  Споразумение за сътрудничество в туристическия сектор / нова област на кооперация между двете страни/.
  

Френската „Нексанс”, световноизвестна компания, лидер в кабелната промишленост, подписва договор на стойност над 100 млн. евро с либийската електрическа компания ГЕК, който цели осигуряване на страната с високоволтови енергийни подземни трансферни връзки, в двата основни града в Либия Триполи и Бенгази. Системата ще свързва електрическите станции, изградени или в ремонт, осигуряващи енергия за Сук ел Джума, Аинзара, Националният район на Триполи, Северния и Централен район на Бенгази. Новите подземни връзки ще повишат енергийната трансферна мощност на тези два града, където зависимостта от електричество силно нараства. Инфраструктурата и инсталациите, които са финансирани изцяло от Либия, се очаква да бъдат завършени в тридесет месечен период. „Нексанс” ще направят използваеми европейските си производствени съоръжения, действащи във Франция, Белгия и Швейцария, пригодни и за своя либийски клон “Нексанс Либия”. За това предизвикателство „Нексанс” ще конструират, доставят и инсталират 190 км. специални високоволтови (275 КВт.) кабели, 750 свързочни приспособления, 60 км. обществена индустриална инфраструктура и 60 км. телекомуникационни и дистанционни кабели. Някои части от проекта ще бъдат осъществени под наблюдението на „Нексанс” от доказани либийски и международни подизпълнители..

През последните години „Нексанс” печелят и няколко големи договора за инсталиране на високоволтови кабели в Северна Африка:

• 
  проект за 50 млн. евро в Тунис за взаимно свързване на 220 КВт. и 90КВт. национални станции;
  
• 
  договор за 55 млн. евро за удвояване на специалната високоволтова (400 КВт.) подводна връзка между Мароко и Испания;
  
• 
  няколко договора с Алжир.
  

Франция внася от Либия предимно петрол и други петролни продукти, наситен метанол, етилен, масла и т.н. От своя страна Либия внася храни, промишлени стоки, парфюмерия и козметика и др. Като изявен лидер в инфраструктурните проекти, Франция може да бъде важен търговски партньор на Либия, тъй като либийската икономика има нужда от изграждане на широка транспортна мрежа, която ще способства за развитието на останалите клонове на индустрията. Морският транспорт също може да се окаже отправна точка в развитието на двустранното сътрудничество.

Във визитата участват както официални лица на швейцарското правителство, така и други членове на СЕКО (Държавния секретариат на икономическите отношения), делегати от швейцарско-арабската търговска камара, и двадесет швейцарски бизнес представители - главно от финансовия, образователен, туристически, консултантски, здравен и хранително-вкусов сектор.

Либия е вторият най-голям партньор на Швейцария в Африка след Южна Африка. Либия е също така най-големият източник на енергоносители за Швейцария - 30% от швейцарските доставки от петрол са либийски, като петролът съставлява 90% от либийския износ за европейската страна.

Според швейцарските представители все още са необходими подобрения в търговските отношения, особено по въпроса за швейцарския износ към Либия. Докато вносът от Либия надвишава от 750 млн. швейцарски франка (580 млн.щ.д.) годишно, то швейцарският износ за Либия е едва 120-130 млн. швейцарски франка. За целта, делегацията представя възможните области за сътрудничество в швейцарските ключови индустрии като химическа, фармацевтична и селскостопанска.

Туризмът също представлява неразтворен пазар за чуждите инвестиции. Страната се слави с дългото разтежение на средиземноморската си ивица, което може да бъде развито и да привлича милиони летовници всяка година. Швейцарската страна оценява тази възможност и води на тази визита свои представители на хотелиерския мениджмънт и туристическия сектор.

С отварянето на своите пазари Либия предоставя огромни възможности за бизнес. Чуждестранните компании не крият своят интерес към тях и държавата като цяло. Според швейцарските представители страната има добра репутация в Либия и тя трябва да се използва. Швейцарският бизнес вярва, че добрата репутация на Швейцария в Либия, както и във всички северноафрикански страни и съвместния опит, който Либия има от миналото в сектори, като фармацевтика и услуги, ще бъде ключов фактор за развитие в либийската икономика.