90 значително се намалява вероятността да се получат кръвнородствени бракове без това да се знае предварително.
3.
Създаването на банки за генетичен материал изисква наличието на документация за персоналните данни на дарителите.
Това от своя страна е свързано с появата на риск от нарушаване на медицинската тайна поради комерсиални или други подбуди.
4.
Поставя се въпросът да не се
оплождат повече яйцеклетки, отколкото са необходими за едно оплождане, тъй като това създава предпоставки за
използването им за други цели, напр. търговия.
5.
Друга група проблеми, свързани с излишния генетичен материал е използването на ембриони за изследвания на токсичността на
различни субстанции, за изследване на рака, за козметични продукти. Забраняват се експериментите и създаването на човешки клонинги и създаването на хибрид между човешки и животински ембриони.
6.
Не е за пренебрегване и психологическия аспект на оплождането ин витро и неблагоприятното въздействие върху психиката на индивида. Има опасения да се подходи към жената като “машина за възпроизводство”. Възможно е да настъпи психосоматично отчуждение между съпрузите. Наблюдават се депресивни кризи след неуспешен опит.
7.
Католическата църква откроява едно от най-очевидните противоречия на съвременната култура: от една страна се пропагандира
към контрацепция и аборт, а от друга се отстоява на всяка цена и с всички средства създаването на едно дете посредством ин-витро. Остава съмнението, че детето се третира като “обект” по
отношение на съпрузите, а не като “субект”, който има своята стойност и който е желан и постижим по пътя очертан от живота и любовта в семейството.
8.
Финансовият проблем често е дефиниран като основен и единствен проблем. Нарушава се един от основните принципи за справедливост. Хората без средства имат ограничен достъп до тази процедура.
91 9.
Съществуват редица морални проблеми и в отношенията лекар-пациент - комерсилизация, технизация, свръх- медикализация на репродуктивния процес.
10.
Съществува вероятност да настъпят правни и етични проблеми при така нар. метод “
майка под наем” или „
майка сурогат“. При този метод оплодената яйцеклетка, с материал от двамата родители се имплантира в
матката на друга жена, която да износи и роди бебето. В този случай бебето е генетичен наследник на семейната двойка. Когато донор на яйцеклетка е самата
майка под наем, тогава детето е неин генетичен наследник и на бащата.
Сподели с приятели: