В началото на 21 век развитието на техниката, генетиката, фармацията и др частни науки увеличават възможностите на медицината
Изтегляне 1.16 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
| IN VITRO- фертилизацията В буквален превод in vitro - фертилизацията означава „оплождане в епруветка”. Генетичният материал от съпруга опложда яйцеклетката на съпругата, след което следва трансфер на ембриона до матката за имплантация. Този процес изисква висока степен на прецизност, за да е успешно оплождането. Процесът in vitro е предшестван от редица успешни експерименти в генетиката и медицината. През 1960 г. италианският учен Д. Петручи успява да създаде и отгледа до 1 месец човешки ембрион извън тялото на майката. През 1978 г. в Англия се ражда Луиза Браун – първото бебе, заченато в епруветка. У нас програма за този вид оплождане се регистрира 1984 г., а 1988 г. се ражда първото бебе. Съществено преимущество по отношение на ин витро оплождането е успешното замразяване на първия ембрион през 1984 г. в Австралия. По този начин чрез стимулиране с лекарства се получават повече зрели яйцеклетки от яйчника и след оплождането им, получените излишни ембриони могат да бъде замразени до момента на тяхната употреба. Това улеснява усилията за достигане на успешна имплантация. В какви случаи се прилага ин витро: имунологична несъвместимост; невъзможност за контакт между мъжките и женските полови клетки; безплодие с неизвестна причина; генетични заболявания в семейството. 89 При ин витро оплождането биха могли да настъпят някои рискове, тъй като се имплантират 3-4 ембриона и има вероятност да оживеят всички, при което се получава така наречената многоплодна бременност. Това от своя страна може да доведе до спонтанен аборт, а има опасност и за здравето на майката. В такъв случай се предприема убиване на един ембрион (случайно избран) с цел другите да достигнат пълно развитие. Ако при имплантацията ембриона бива увреден и плода покаже наличие на малформации, на майката се препоръчва аборт по медицински показания. Така бременната жена ще претърпи разочарования, без да има вина за това. Друг съществен проблем е, че много често по различни причини имплантираните ембриони не могат да бъдат износени до датата на термина и настъпва аборт. По литературни данни успеваемостта на ин-витро фертилизацията е 20-25%. Тези неуспешни опити могат да се повторят многократно и това да доведе до съществени психологически проблеми както за жената, подложила се на тези процедури, така и за семейството като цяло. Възможно нежелано последствие е и разтрогване на брака. Съществен етичен и юридически проблем е т. нар. излишък от ембриони, който може да бъде унищожен, да бъде използван за трансфер на друга жена или да бъде използван за експерименти или за козметични продукти. Всички тези рискове трябва да бъдат обсъдени предварително при взимането на информирано съгласие от двамата партньори. Изтегляне 1.16 Mb. Сподели с приятели:
|