В началото на 21 век развитието на техниката, генетиката, фармацията и др частни науки увеличават възможностите на медицината



Pdf просмотр
страница46/68
Дата10.04.2024
Размер1.16 Mb.
#120936
1   ...   42   43   44   45   46   47   48   49   ...   68
scribd.vpdfs.com medicinska-etika
Свързани:
pdf
Клониране
Клонирането представлява процедура, която създава генетично копие на биологичен обект. През 1971 г. един от откривателите на двойно спираловидната структура на ДНК – Уотсън предсказва, че един ден ще бъде възможно клонирането на човек. Историята на опитите за клониране на животни е повече от 25-30 годишна. Опити за клониране са правени при жаби, мишки, маймуни, овце и др. По- голяма част от тези опити са били неуспешни до 1996 г. Успешни клонинги са получени само в случаите, когато се използват ядра от ранен стадий на развитие на ембриона (бластула) на жаби. При всички останали случаи зародишите са загивали, причините за което остават неясни.
Пробивът е направен с изследванията на шотландците Уилмът,
Шникий, Маккуайар, Кайнд и Кембъл, които през 1996 г. успяват да създадат клонирани агнета. Най-голяма популярност от тези агнета получи (покойната вече) овца Доли. Доли е създадена, чрез трансплантиране в облъчена яйцеклетка от породата "шотландска черноглава" на диплоидно ядро от епителна клетка взета от вимето на възрастна овца от породата "дорсетска бяла" след 277 опита.
През последните години усилено се работи по проблема за клониране на хора. В тази надпревара участват редица екипи, каквито са тези на американския учен с гръцки произход проф.
Панос Завос, италианския ембриолог д-р Северино Антинори, френската химичка Бреджит Боасие и др.


92
Първото официално съобщение на световните медии за раждането на първото клонирано бебе е от 28.12.2002 г. Това бебе е резултат на усилията на Американската компания "Клонейд", базирана в Лас Вегас, но данните не са потвърдени.
Клонирането се среща в природата като естествен процес. Някои организми в природата се размножават чрез клониране – бактерии, дрожди, някои охлюви и скариди. Тъй като в природата половото размножаване е най-добрия и единствен начин за подобряване и обогатяване на генофонда на видовете, повечето безполови организми проявяват тенденция да отмират, но един вид скарида
(artemia perthenogenetica) е оцеляла около 30 милиона години.
От технологична гледна точка в практиката съществуват две напълно различни процедури за клониране - ембрионално
клониране и клониране на ДНК от възрастен индивид.
Ембрионалното клониране се практикува от много години при различни видове животни, а от известно време се правят експерименти с човешки ембриони. Тези експерименти се основават на отделяне на една или няколко клетки от ембрион и стимулиране на всяка клетка към развитие на отделен ембрион. Клонирането
чрез използване на ДНК от възрастни индивиди се осъществява чрез така наречения соматично-клетъчен ядрен трансфер.
Практическото прилагане на клонирането като начин на възпроизводство на човешката популация, крие в себе си редица рискове от морално-етично и социално естество по отношение общуването на хората, както в обществото като цяло, така и в неговата най-малка структура - семейството.
1.
В някои изследвания се споменава, че получените чрез клониране животни не са напълно нормални, страдат от различни болести, ранно стареене и др. Първото клонирано животно Доли, например страда от артрит, заболяване което не е типично за овцете. Друго проучване с клонирани мишки установява, че с всяко следващо поколение все по-трудно се осъществява клониране. При шестото поколение се родила само една мишка и тя била изядена веднага от майка си. Ако тези дефекти се отнасят и за човешките


93 индивиди, създадени чрез клониране, това крие сериозни рискове за човечеството.
2.
Логично е да се предположи, че при определени обстоятелства е напълно възможно клониране на хора с по-ниски духовни и умствени възможности, или както е прието да се казва създаване на малоценни индивиди, които може да бъдат използвани само за черна работа. Това би довело до силно изразено дискриминиране на част от обществото чрез създаване на малоценни и елитни съобщества от индивиди, както в национален, така и в международен мащаб.
3.
По този начин по-богатите нации, клонирайки природно най- надарените индивиди, биха получили доминиращо господство над икономически по-слабите общества и страни.
4.
Възпроизвеждането на поколения от генома само на единия индивид ще доведе до неравнопоставеност на двамата партньори в една семейна двойка. След като една жена може да се самовъзпроизведе с една своя яйцеклетка и с едно свое соматично ядро, основателно би възникнал въпросът,къде е мястото на мъжа.
Както е добре известно, многомилионната еволюция на висшите организми, вкл. и на човешкия вид, се е основавала на паритета на половете.
5.
Нарушава се основно правило в човешката еволюция, отсяла и закрепила наследствено множество свързващи двата пола механизми, които осигуряват предпочитанията на хетеросексуалното общуване, на което се основава интегритетът на семейството, при което водещо място има възпроизводството на поколенията.
6.
Ако социалната мотивация за възпроизводството на вида Homo
sapiens изчезне, което е напълно възможно при масовото прилагане на клонирането, това ще разруши структурата и съществуването на семейството.
7.
Клонирането при хората крие и други нравствено-етични проблеми. Достатъчно е да споменем, че второто новородено клонирано бебе, както се съобщава, е резултат на женска хомосексуална двойка.


94
Прилагането на клонирането за създаването на човешки индивиди, или както още се нарича репродуктивно клониране категорично не трябва да се допуска.
Същевременно използването на клонирането за създаване на различни тъкани и органи за целите на медицината трябва да бъде приемано положително, тъй като клонирането при хората разкрива възможности за лечение на множество болести, каквито са рак, левкемии, сърдечно-съдови болести, диабет, невро- дегенеративните болести Алцхаймер и Паркинсон и др.
Чрез технологията на терапевтичното клониране може да бъдат създавани човешки тъкани и органи, крайно необходими за целите на трансплантацията, която днес е голям и трудно решим проблем на медицината. Схемата на създаването на такива органи включва оплождане на яйцеклетка в изкуствена среда и унищожаване на ядрото й чрез радиация. В една такава яйцеклетка се трансплантира ядро от възрастна соматична клетка. След определено време (V-VІІ ден) от яйцеклетката се формира ембрион, който е съставен от т.нар. стволови клетки. Те са неспециализирани и поради това, при определени условия, от тях може да се развият всички тъкани и органи на човешкия организъм - мозък, кръв, черен дроб, далак и др. По този начин, когато тези тъкани и органи произлизат от индивида, при който ще се извърши трансплантацията, те няма да бъдат отхвърлени от организма, тъй като съдържат същият генетичен материал.
Учените провеждат изследвания върху т.н. „боди рипеър китс
(набори за възстановяване на човешкото тяло) – след раждането си бебето се подсигурява с клонирани клетки, замразени в национална тъканна банка. Чрез тези набори могат да се генерират в неограничени количества човешки тъкани за трансплантиране и лечение на неизлечими болести. Тъканни проби могат да бъдат взети от новородено бебе и запазени в случай на необходимост.
Така биха се клонирали органи от собствените клетки на даден индивид и по този начин би могъл да се избегне рискът от отхвърлянето на трансплантанта. Затова учените лобират правилата да бъдат разширени така, че да позволяват


95


Сподели с приятели:
1   ...   42   43   44   45   46   47   48   49   ...   68




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница