В началото на 21 век развитието на техниката, генетиката, фармацията и др частни науки увеличават възможностите на медицината

83
Аборт
Въпросът за отношението на лекарите, медицинските общества и асоциации към практиката на изкуствения аборт има своята дълга история. Първата позиция по отношение на аборта е изразена още в оригиналния текст на Хипократовата клетва. Сред множеството съществуващи лечебни манипулации Хипократ специално отделя внимание и изтъква “плодоизгнанието” и обещава: “...На никоя жена
няма да дам абортивен песарий...”. И така още в V в.п.Хр. Хипократ фиксира позицията на лекарското съсловие за етичната недопустимост на лекарско участие при извършването на изкуствен аборт. Тази Хипократива позиция е още по-важна като се има предвид, че тя е в пълен разрез с мнението на големите моралисти и законодатели на древна Елада за “естествената” целесъобразност на аборта. Тези възгледи са обобщени и изразени нaй-точно от философите Платон (427-347 г. пр.н.е.) и Аристотел (384-322 г. пр.н.е.), които пишат така: “...Ако ли у пребиваващите в съпружеско
съжителство трябва да се роди дете свръх положената бройка,
тогава трябва да се прибягва към аборта, преди у зародиша да се
е появила чувствителност и живот...”; и „... държавата трябва
да регулира семейния живот на гражданите, без значение по
какъв начин трябва да става това.”
Християнството разширява заповедта “Не убивай!” и върху намиращия се в майчината утроба човешки зародиш. Едно от общоприетите църковни правила – това на Св. Василий Велики (ІV в.) е: ”...която умишлено е погубила заченат в утробата плод,
подлежи на църковно наказание като за убийство”. А като нормативна база по този въпрос става постановлението на
Константинополския събор от 692 г., в което се казва: “...няма
разлика, дали някой убива възрастен човек или същество в
самото начало на образуването му”. Под влияние на християнския морал и закони в Европа до ХVІІІ век абортът практически е изчезнал като медицинска операция.
През 1852 г. в Парижката медицинска академия, след продължителни дебати и под натиска на високата женска смъртност, абортът отново заема място сред акушерските операции

84 в случаите на стеснен таз у бременни. След това медицинските показания за извършване на изкуствен аборт постепенно се разширяват, преди всичко при случаите, когато бремеността заплашва живота на майката.
Истинската революция в законодателството по отношение на абортите става в Русия. През 1920 г. влиза в сила постановлението, което напълно легализира изкуствения аборт: “...допуска се
безплатно извършване на операции за изкуствено прекъсване на
бремеността в обстановката на съветските болници, където на
тази операция се осигурява максимална безвредност”. Така Русия става първата страна в света, където има пълно освобождаване на жените и лекарите от каквото и да е наказателно преследване.
За и против аборта е дискусия, в която се противопоставят възгледите за святост и неприкосновеност на живота и качество на живот. Два са основните принципа, които налагат легализирането на аборта.
Първият принцип – “Правото на жената да се разпорежда със
своето тяло” - е завоювал с голямо усилие мястото си в европейската култура. Първите му наченки са в признаването на медицинските показания за аборт, т.е. специфичен медицински случай (напр. анатомично тесен таз или хидроцефалия на плода, когато раждането на бебето поставя под заплаха живота на майката). Постепенно обемът на това понятие се разширява и то започва да включва “желание на съпруга”, “неблагоприятен семеен живот”, “желано количество деца”. В крайна сметка цивилизованият свят стига до признаването на правото на жената да бъде съвършено автономна във вземането на решения за прекъсване на бременността си.
Вторият основополагащ принцип при защитата на изкуствените аборти е отричането на личностния статус на плода. В своето развитие човешкото същество преминава през редица стадии: от оплодена яйцеклетка (зигота) до зрялата личност. Кога, на кой стадий да смятаме, че е започнал животът? В кой момент човешкото същество става морален субект? Конкретните отговори,

85 които са давани от културата и от науката са се променяли през епохите.
Привържениците на аборта се позовават на дефиницията за личност. Човешкото същество, което не е личност може да се остави при определени условия да умре. Това формулира един основен въпрос – определяне възрастта на зародиша, при която се смята че той притежава определено качество на живот. Според законите на САЩ първото тримесечие приоритет запазва правото на жената. В следващите периоди държавата може да се намеси с цел запазване живота на майката, но само когато той е доказано застрашен.
Противниците на аборта обръщат внимание на ранната поява на сърцебиене, електрическа активност на мозъка и самостоятелно дишане, което дава право на плода на живот, това е „потенциален човек”.
В общ хуманен и морален план извършването на аборт противоречи на основното правило в медицината да се запазва и зачита човешкия живот от самото му зачатие.
Върху формирането на т.н. абортно право продължават да оказват влияние психологични, религиозни, демографски, социологически, политически и културни съображения. В слабо развитите страни аборта е забранен, раждаемостта е висока и неконтролируема, нивото и качеството на живот са много ниски.
В Европа съществува два типа абортно право: законодателство, което не разрешава аборта, с изключение по медицински показания – Албания, Румъния. В Мароко, Белгия и
Ирландия аборта е углавно престъпление; законодателство, в което аборта е разрешен, но с редица ограничения – повечето европейски страни;
В България от 1965 г. е разрешен аборта по желание, по-късно бива забранен за всички жени, които нямат повече от 2 живи деца, независимо дали са омъжени или не. От 1974 г. аборт може да извършва всяка жена само в здравно заведение, която няма медицински показания за извършване на аборт и срокът на бременността е до 12 гестационна седмица.

86
За криминален аборт се смята, когато е извършен извън определените от МЗ здравни заведения, от немедицинско лице, без съгласието на майката.

Изтегляне 1.16 Mb.

Сподели с приятели: