В началото на 21 век развитието на техниката, генетиката, фармацията и др частни науки увеличават възможностите на медицината
Изтегляне 1.16 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
| Изкуствено оплождане Развитието на различни нови репродуктивни технологии (изкуствено оплождане с донорска сперма, оплождане ин витро) са резултат от много причини. Водещата сред тях е повишаване процентът на безплодието при жените и стерилитета при мъжете, невъзможността да се превърнат в родители, да имат свои деца. Друга съществена причина е възможността за ликвидиране на генетичните заболявания и стимулиране на фундаменталните научни изследвания в областта на човешката репродукция. Въпреки това прилагането на нови технологии за зачеване предизвикват сериозни морални проблеми, които не може да се подценяват. Необходимо е да се обсъдят трудностите, които възникват при прилагането на моралните принципи "да не се вреди" и "за справедливост"; правилата във връзка с донора на материал; правилата за поверителност; специфични договорни модели лекар - пациент, използван в процеса на оплождане ин витро. Самото премълчаване на проблема за невъзможността една жена да има дете е съществен морален проблем. Безплодието е деликатна тема за споделяне, тъй като е личен и съкровен проблем. Конструираните и утвърдени стереотипни нагласи в обществото налагат социален натиск и вменяват дълг на всяка жена да изживее и поеме поне веднъж в живота си майчинството. Техниката на изкуствено оплождане е позната от повече от век във ветиринарната медицина, но в хуманната се прилага едва от половин век. Изкуственото оплождане представлява въвеждане във влагалището на съпругата по изкуствен начин на генетичен материал. В хуманната медицина тази техника се прилага в два случая: 1. Когато оплодителната способност на съпруга е ниска. Тук моралните възражения са, че липсва нормален сексуален контакт. 87 Бъдещото дете обаче е генетичен наследник на двамата родители и няма причина за възникване на каквито и да е морални конфликти. 2. Когато липсва оплодителна способност от страна на съпруга. Генетичният материал е взет от друг човек (донор), а не от съпруга. Биха могли да възникват някои морални конфликти. Детето е генетичен наследник само на майката и се появява трети човек – донор в семейната двойка. Всеки човек има право да знае генетичните си родители, а в този случаи донорът остава неизвестен. В някои страни има и правен проблем, детето създадено чрез използването на донор, трябва да бъде осиновено от небиологичния родител. Създаването на банки за сперма, води до моралния проблем, че материалът може да бъде използван без съгласието на донора за нехуманни цели. В нашата страна законодателството урежда условията и реда за изкуствено оплождане. Към тази манипулация може да се престъпи след получаване на писмено информирано съгласие от лицата, желаещи да създадат потомство (чл. 130, ал. 1 ЗЗ). Желанието на лицата да създадат потомство се изразява чрез обща декларация пред лекуващия лекар (Наредба № 28/2007). При използване на чужд генетичен материал (яйцеклетка или сперматозоиди) се спазват следните принципи: забрана на дискриминацията по признак „пол“ – забранява се използването на техники за асистирана репродукция с цел подбор на пола на потомството, с изключение на случаите, когато трябва да се предотвратят наследствени заболявания, свързани с пола (чл. 135, ал. 1 ЗЗ); доброволност на донорството – въз основа на предварително информирано съгласие; безвъзмездност на донорството – забранява се предлагането на материална облага на донора, както и приемането на материална облага от донора (чл. 130, ал. 7 ЗЗ); 88 при донорство на сперматозоиди лицето трябва да е навършило пълнолетие; да не е поставено под запрещение; да няма наследствено хронично заболяване и кръвно родство между генетичните материали. лицата следва да бъдат проверени в регистъра на Изпълнителната агенция по трансплантация (ИАТ) по отношение на броя предходни дарявания и резултатите от тях. (чл. 7 Наредба № 28/2007 г.). Изтегляне 1.16 Mb. Сподели с приятели:
|