В началото на 21 век развитието на техниката, генетиката, фармацията и др частни науки увеличават възможностите на медицината
Изтегляне 1.16 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
- Навигация на страницата:
- Аргументи „ЗА” евтаназията
| Видове евтаназия Първата класификация е според желанието на пациента. Доброволна – когато пациентът желае евтаназия, изявява желание неговият живот да бъде прекратен. Недоброволна (принудителна) – пациентът няма възможност да изрази волята си (напр. поради тежки вродени дефекти, кома, бебе) или не го питат и решават вместо него. Втората класификация е в зависимост от участието на медицинското лице в процеса на причиняване на смърт. Пасивна – смъртта настъпва като резултат от прекратяването или неприлагането на реанимационни и/или животоподдържащи мерки 107 (като кръвопреливане, обдишване или поставяне на системи) и пациентът остава на своето естествено биологично развитие. Активна – когато медицинското лице допринася за прекратяване живота на пациента. Индиректна помощ при умиране – даване на болкоуспокояващи, които оказват влияние върху продължителността на живота. Асистирано самоубийство – предоставяне на медикаменти и вещества за причиняване на смърт, при което пациентът сам взима тези средства. Аргументи „ЗА” евтаназията 1. На база на правото на автономност, всеки човек трябва да може свободно да избере изхода на своя живот. Това право се базира на зачитане и защита на достойнството на човека, включително и чрез достойна смърт. Поддържането на живота е против волята му, когато смисълът на съществуването му изцяло е загубен, а болният трябва да умира в бавна агония. Компетентните хора трябва да имат право да избират времето и начина на смъртта. Юридически компетентния терминално болен има законово право да откаже лечението, което забавя смъртта. При пациенти, които страдат, но не са зависими от животоподдържаща техника (респиратори или диализа), отказа от лечение няма да е достатъчен, за да се ускори смъртта. При тези пациенти би било справедливо, да се позволи подпомагане на смъртта, тъй като е единствената им възможност да се ускори техния край. 2. Използването на съвременна техника и нови медицински технологии позволява поддържането на човешкия живот по изкуствен начин за неопределено време. В това състояние пациентът е жив труп, той няма никакво качество на живот, напълно зависим е от другите, което рефлектира върху личното му достойнство. Възниква въпросът: Има ли смисъл да се води такова съществуване? 3. Страданието означава повече от болка. Има и други видове страдание - физическо, екзистенциално, социално и 108 психологическо, които се изразяват в загубата на независимост, загуба на функционален капацитет. Тези страдания не винаги е възможно за бъдат облекчени. При тях евтаназията може да се приеме като състрадателен отговор на непрестанни и неприодолими страдания. 4. Има редица признания, за прилагането на евтаназия, макар и тайно. Фактът, че евтаназията е незаконна в повечето страни предотвратява възможността за открита дискусия. Нейната легализация би спомогнала за насърчаване търсенето на по- качествени грижи в края на живота. 5. Привържениците на евтаназията изхождат от факта, че с подобряване на медицинските грижи и с повишаване социално- икономическото ниво на някои общества животът като цяло се подобрява и се увеличава продължителността на живота. Увеличава се делът на възрастните хора. В ерата на застаряващото общество средствата за поддържане на здравето им се увеличават. Терминално болните изискват много грижи и средства, които може да бъдат насочени в други области на медицината за лечение на други тежки заболявания. Изтегляне 1.16 Mb. Сподели с приятели:
|