В началото на 21 век развитието на техниката, генетиката, фармацията и др частни науки увеличават възможностите на медицината

110
ПРОБЛЕМИ НА ТЕХНИЗАЦИЯТА В МЕДИЦИНАТА

„Техника — да, техницизъм — не”
И. А. Кассирский
Бързият научно-технически прогрес, електронизацията, автоматизацията, интелектуализацията на медицинската професия в известна степен намаляват ролята на интуицията, на индивидуалното умение и отговорност в поставянето на диагнозата и провеждането на лечението. Предметът на медицинското познание (болният човек) във все по-голяма степен се изследва не само от клинициста, а от екип лекари специалисти, боравещи с диагностични апаратури. Все повече време в диагностичния процес се отделя на лабораторни и технически изследвания.
От друга страна тези условия водят до нарастване на изискванията към медицинските специалисти. Новата техника изисква по-висока компетентност, непрекъснато усъвършенстване и обучение. Увеличават се възможностите да се въздейства върху живота и смъртта, здравето и болестта, върху човешкото тяло, а това означава по-големи отговорности за медицинските специалисти.
През последните години в медицината са въведени множество нови технологии: апарати за изследвания, нови начини за лечение, нови лекарства. Науката постигна успехи в областта на генетиката и генната терапия, асистираните репродуктивни техники, трансплантацията. Всички тези достижения са в огромна помощ на медицината, но те създават и редица етични проблеми и дилеми.
И първият такъв проблем е дехуманизацията на медицината.
Внасянето в диагностичната и терапевтична работа на много сложна техника застава между лекаря и пациента и пречи да се създаде атмосфера на доверие и съчувствие, така необходими за успешното лечение. Оттук се формира възможността за формално отношение на лекаря към болния и невъзможност да се вникне в неговото страдание, което води до бездушие и безразличие. Обект на изследването в тези случаи е не болния като личност, със своите

111 съмнения и надежди, а неговите органи (сърце, бял дроб) и симптоми.
Високото напрежение, големият брой пациенти и необходимостта от лабораторни изследвания лишава медицинският специалист от възможността да опознае личността на болния. В тази връзка има голяма опасност лекаря да се превърне в придатък на медицинската апаратура.
В условията на бурно развитие на технизацията в медицинската диагностика и лечение все повече нараства ролята на медицинската сестра, като посредник между болния и лекаря.
Сестрата трябва да подготви болния за предстоящото изследване, да му направи клизма, премедикация или просто да съпроводи болния до кабинета. Тя трябва да разсее страха и напрежението от неизвестното изпитание, да подчертае значението на манипулацията като съществен елемент от изследванията или лечението.
На първо място е необходимо да се помогне на пациента да вземе правилното решение, да го убеди, че предписаната манипулация ще помогне за окончателната диагноза на болестта и определянето на адекватно лечение. Тя трябва да убеди пациента за безопасността, сигурността и необходимостта на манипулацията, което да гарантира стриктното спазване на инструкциите и исканията предписани от лекаря. На пациента трябва да се обясни как да се държи по време на процедурата, така че тя да протече по- лесно и по-бързо. Желателно е да бъде предупреден за възможни неприятни усещания и по възможност да му се подскаже как да се справи с тях. Добре проведената психологическа подготовка за инвазивни манипулация осигурява съзнателно и активно участие на пациента, улеснява работата на лекаря, намалява психологическия стрес у болния.
Един от проблемите на технизацията е преувеличване значението на лабораторните и инструменталните методи на изследване.
Съществува реална опасност от абсолютизиране на получените резултати и пренебрегване на другите методи на диагностика (напр. палпация, перкусия, аускултация). В процеса на натрупване на

112 клиничен опит и научни доказателства се преоцени информативността на редица лабораторни диагностични критерии.
Така например дълги години наличието на клетки на Штернгеймер -
Малбина в урината се смяташе за патогномоничен признак на пиелонефрита, но в последните години се установи, че клетките се срещат и при други заболявания на бъбреците и пикочните пътища.
Друг проблем при абсолютизиране на лабораторните резултати е възможността, по една или друга причина, получените резултати да са грешни. От тук погрешната диагноза се свързва и с погрешно лечение.
Тези примери показват, че "само едно изследване - не е изследване", а то трябва задължително да бъде подкрепено от други диагностични методи. За логично мислещия лекар дори най- съвършената апаратура е само инструмент и източник за получаване на спомагателна информация за болестта.
Основно правило в медицината е, че диагнозата се казва на пациента само от лекуващия лекар и то след обобщение на всички резултати, като на първо място е анализа на клиничната картина на заболяването. Груба деонтологична грешка е информирането на пациента за диагнозата и прогнозата от медицинската сестра или други специалисти, консултирали пациента.
Морално и професионално задължение на сестрата в този случай е, разговаряйки с пациента, да поддържа версията изразена от лекаря.
Големият брой консултации с други специалисти увеличават възможността за нарушаване на медицинската тайна.

Изтегляне 1.16 Mb.

Сподели с приятели: