ЕВТАНАЗИЯТА – ЛИЦЕНЗИРАНО ПРОФЕСИОНАЛНО УБИЙСТВО

104 пациент, извършена с намерение за прекратяване на живота с оглед спиране на страданията му.

История на проблема
Умъртвяването на болни с цел облекчаване на страданията им е известно от дълбока древност. В Спарта са били убивани децата, които са се раждали слаби и болни, както и старците, представляващи тежест за семействата им. Много от тях са били оставяни в планините, където умирали сами, за да не бъде престъпван нравствения закон, забраняващ извършването на убийства. Подобна практика е била позната и сред етруските и индианските племена, при траките и ескимосите.
В Гърция и Рим още при раждане децата са били разглеждани и оценявани от гледна точка на потенциалната им ценност в бъдеще.
В
Древна
Гърция самоубийството се е смятало като
“освобождаване” от безнадеждния живот. Платон е предвиждал специални места, където да бъдат изоставяни деца с телесни недостатъци. Препоръчвал е активна евтаназия по отношение на психично болните.
Първите сериозни възражения срещу прилагането на евтаназията са издигнати от представителите на школата на Хипократ, които отхвърлят евтаназията и самоубийството като практика за лечение.
По-късно християнството доразвива тази теза.
Сестринската клетва
- обещание на Флоранс Найтингел също дава такива етични препоръки: „... не ще взема, нито съзнателно ще раздам някое
вредно лекарство...”
По времето на Ренесанса е допускан “доброволен отказ от
животоспасяващи действия”. Томас Мор допуска доброволната евтаназия.
През първата половина на ХХ век Хитлер издава заповед за прилагане на евтаназия в специални заведения, с цел унищожаване на неизлечимо болните. Тази идея бола заложена в декрета за
“Защита на здравата нация”. Въпреки че се използва терминът евтаназия, в него се влага много по-различен смисъл, защото по този начин се прикриват случаи на експериментиране, стерилизация

105 на хора с физически и психически увреждания. Самата практика е водила до евгеника, а от там и до геноцид. Лекарите, медиите и цялото германско общество е било съгласно с унищожаването на неизлечимо болните. Около 275 000 психично болни били унищожени. През 1941 г. тази програма е прекъсната под натиска на
Католическата църква.
От съвременна гледна точка особено важна и актуална е
Женевската Декларация на Световната медицинска асоциация, приета в Женева през 1948 г. (осъвременявана по-късно през 1968 г и 1983 г). В нея се акцентира ясно и категорично: „...Ще поддържам
в най-висша степен уважение към човешкия живот от самото му
начало, дори под заплаха няма да използвам моите медицински
познания против законите на човечността”.
Декларацията за правата на пациента (Лисабон,1981 г.) бележи известно отклонение от Хипократовото становище относно евтаназията: „...Пациентът има право да умре с достойнство...”, което на практика представлява одобрение на евтаназията.
Днес в редица страни е уреден въпроса с възможността да бъде прекратен животът на безнадежно болни пациенти. Това са
Холандия, Белгия, Франция, Швейцария, Япония, САЩ (само в щата
Орегон), Италия, Уругвай.
Първите опити за легализиране на евтаназията са направени още през 1906 г. в щата Охайо, но не се стига до приемането на закон.
Първата държава, която правно регламентира евтаназията в своето законодателство е Швейцария. Законът за „убийство от милосърдие” е приет през 1941 г. Няколко десетилетия след като е приет, този закон става причина в Швейцария да бъде развит т. нар.
„смъртен туризъм”.
Евтаназията е легализирана и в Япония още през 1962 г., но на практика там правото на смърт се реализира много трудно, поради тежките условия, които законът установява.
Именно бюрократичните пречки са причината местният закон да не добива особена популярност.
Най-подробна уредба на правото на смърт съдържа законодателството на Холандия приет през 2001 г.
Интересното е,

106 че в Холандия евтаназията се практикува от близо 35 години, като за този период няма нито един осъден по подобно обвинение. По данни от различни източници животът на около 3 000 холандци годишно е бил прекратяван от лекари по желание на самите пациенти.
През 1935 г. в Лондон е създадена първата международна организация на защитниците на евтаназия. Съществуват редица международни асоциации, които се занимават с изследвания в областта на евтаназията. Една от най-големите и влиятелни е
Световната федерация за правото на смърт (The World Federation of
Right To Die Societies), която е основана през 1980 г. и обединява 40 организации от 23 държави.
В много държави евтаназията не е разрешена. Така е в Ирландия,
Унгария, Великобритания, Литва, Германия, Испания, Кипър,
Люксембург, Малта, Полша, Португалия, Сан Марино, Чехия,
Словакия, Словения, Хърватия.
Въпросът с евтаназията у нас е законово регламентиран. Според чл. 97 от Закона за здравето: „...на територията на Република
България не се прилага евтаназия...”. Пасивната евтаназия, разглеждана като отказ от лечение, е позволена от Закона при спазването на определени условия и предпоставки (чл. 90 от
Закона за здравето).

Изтегляне 1.16 Mb.

Сподели с приятели: