В началото на 21 век развитието на техниката, генетиката, фармацията и др частни науки увеличават възможностите на медицината
Изтегляне 1.16 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
| Експерименти с човешки същества Всички нови лекарства и методи на лечение минават през експериментален период и върху хора. В хода на човешката история са извършвани множество опити с деца и възрастни. Размисли за ограничаване на правото на лекарите да експериментират с човешки същества, съществуват още от преди повече от 4000 г. Те са отбелязани в кодекса на Хамураби, по-късно и Хипократ разглежда този проблем. 117 След експериментите в концентрационните лагери на Хитлер през Втората световна война, човечеството е особено чувствително на тази тема. Провеждани са най-различни експерименти – от инжектиране на опасни химикали, експериментална трансплантация и заразяване с малария до измерване на времето до смъртта при продължително измръзване или непосилни за хората надморски равнища. Манипулациите, в повечето случаи са водели до смърт, обезобразяване или инвалидизиране. Малко от жертвите са оцелели за да разкажат историите си. Лекарите, отговорни за описаните експерименти, са осъдени в така наречения Процес на лекарите през 1947 година. За целта на присъдата, доктор Лео Александър създава документ, който в шест точки дефинира етичната законност на медицинските проучвания. В самия съд към тези шест точки се добавят още четири и така се създава Нюрнбергския кодекс (публикуван през 1949 г.). Ето кратко обобщение на десетте точки: 1. Доброволното съгласие на участниците е от основна важност. Съгласието трябва да бъде информирано. 2. Експериментът трябва да бъде полезен за обществото и невъзможен за провеждане по друг начин. 3. Експериментът трябва да бъде базиран на предварителните резултати от експерименти с животни. 4. Експериментът трябва да избегне всяко ненужно физическо или психическо нараняване. 5. При съмнение, че може да настъпи смърт или инвалидизиращо нараняване, експериментът не трябва да се провежда. 6. Рискът никога не трябва да бъде по-голям от евентуалната хуманитарна полза от лекарството. 7. Трябва да бъде предвидено оборудване за възможно най-добра защита на пациентите. 8. Експериментите трябва да бъдат провеждани само от научно квалифициран персонал. 9. По време на експеримента всеки участник трябва да има правото да се откаже. 118 10. Учените, провеждащи експеримента трябва да са готови да го прекратят във всеки момент, ако се появи повод за съмнение в качеството и безопасността му. През 1964 г. 18 - ата Световната медицинска асоциация приема Декларацията от Хелзинки, която доразвива десетте принципа от Нюрнбергския кодекс. Тя утвърждава, че „Интересите на науката и обществото никога не бива да бъдат поставяни над добруването на отделния пациент”. Това е първият голям международно признат и ратифициран документ за етичните правила при клиничните проучвания. Научната общност през годините продължава да преразгледа тези принципи, за да гарантира етично отношение спрямо участниците в експерименталните проучвания. Поради това Декларацията е допълвана няколко пъти - на 29 - ата Генерална асамблея на СМА, Токио (Япония октомври 1975); 35 - ата Генерална асамблея на СМА, Венеция (Италия, октомври 1983); 41-ата Генерална асамблея на СМА , Хонконг ( септември 1989); 48 - ата Генерална асамблея на СМА, Самърсет Уест( ЮАР, октомври 1996); 52 - рата Генерална асамблея на Световната медицинска асоциация, Единбург (Шотландия, Октомври 2000); 64 - ата Асамблея на СМА, Бразилия (2013). За да няма злоупотреби са регламентирани строги правила за опити с хора. 1. Биомедицинските изследвания с хора трябва да отговарят на общоприетите научни принципи и да бъдат основани на извършени задълбочени лабораторни изследвания и опити с животни. 2. Планът и изпълнението на всяка опитна процедура трябва предварително да бъдат описани в експериментален протокол, който трябва да се предаде за разглеждане, забележки и указания на специално определен независим комитет. 3. Биомедицинското изследване върху човешки същества трябва да се ръководи само от лице с научна квалификация под наблюдението на медицинско лице с клинична компетентност. Отговорността за човешките същества следва винаги да се поема от медицинския специалист. 119 4. Всеки проект за биомедицинско изследване трябва да бъде предшестван от внимателна оценка на съотношението на предвидимия риск и очакваната полза за обекта или за други членове на обществото. 5. Биомедицинското изследване върху човешки същества трябва да предвижда необходими мерки за запазване тайната на изследвания и възможност за ограничаване на въздействието върху личността на пациента. Изтегляне 1.16 Mb. Сподели с приятели:
|