В началото на 21 век развитието на техниката, генетиката, фармацията и др частни науки увеличават възможностите на медицината

133 1.
Подчинение – спазване на определените правила и норми.
Моралността се изразява в следването на правилата или инструкциите на онези, които имат власт.
2.
Подражание – подобно е на подчинение, тъй като подчинява собствената преценка за действие на тази на друг човек.
Моралността се изразява в следване примера на модела. Това е може би един от подходите най-често използван в медицинската практика.
3.
Чувството или желанието – това е субективен подход, които се базира на чувството за правилно или удовлетворява желанието ни.
Мярката за моралност се определя от индивида и с времето тя може да търпи промени за самия индивид.
4.
Интуиция – непосредствено осъзнаване на правилния начин на действие, тя е субективна, но за разлика от чувството е плод предимно на разума, а не на волята. Тя е по-близо до рационалните форми на вземане на етични решения от подчинението, подражанието и чувството.
5.
Навикът – ефикасен метод за вземане на етични решения, но има и лоши навици, освен това не всички подобни ситуации имат еднакво решение, така че не може да се разчита единствено на него.
В практиката преобладават нерационалните подходи при вземане на решения.
Рационални подходи:
Обект на етиката са предимно рационалните подходи, към които се отнасят деонтологията, последователността, принципността и добродетелността.
1.
Последователност – определя вземането на етични решения на базата на анализ на възможните последствия. Правилно действие е това, което дава най-добри резултати. При този подход се наблюдава изместване на принципите и се отправя обвинението, че при него се приема максимата ”Целта оправдава средствата” (напр. могат да бъдат погазени отделни човешки права, за да се постигне определена социална цел).

134 2.
Принципност – използват се принципите при вземане на етично решение за всеки конкретен случай, като се имат предвид и правилата и резултатите. Обособени са няколко основни принципа: автономност, допринасяне на полза, липса на злоумишленост, справедливост.
3.
Добродетелност – изисква обръщане по-малко внимание на вземането на решения, а се набляга на характера на личността, която ги взима и по какъв начин те повлияват неговото поведение.
Основни добродетели са състраданието, честност, благоразумие, всеотдайност. Ако медицинският специалист притежава тези добродетели е по-вероятно да вземе добро решение и да го реализира по най-добрия начин.
Комбинацията от четирите подхода е най-добрия начин да се вземат рационални етични решения.
Медицинската етика не е в състояние директно да предпише правилното поведение за всеки конкретен случай и да бъде рецепта за поведение, въпреки практическата си насоченост. Решението как да се постъпи е приоритет на отделния медицински специалист, защото свободата на избора е задължителна предпоставка за морала. Затова е толкова важно хората да могат да избират и да вземат решение на базата на добре обоснован анализ.
Дискутирането на етични казуси в курса по медицинска етика се оказва полезно в тази посока и допринася за изграждането на нужните умения.
Студентите трябва да се научат да използват различни етични подходи. Заедно с това трябва да се поощрява тяхната критичност и оригинално мислене при вземането на етични решения в практиката.
Анализът на казуси ясно демонстрира практическата приложимост на медицинската етика и нейната полезност. Целта е у студентите да се създадат умения да разпознават етичните проблеми, да ги анализират, да дават обоснована етическа оценка и да вземат правилни решения от етична гледна точка.

Изтегляне 1.16 Mb.

Сподели с приятели: