В обятията на шамбала

Обърнах внимание на момчетата върху подобието на стълба, която се спускаше от западната страна на латиноамериканския монумент.

- Интересно, какво ли би могла да означава?

- Това е стълба към небето! -, без сянка на съмнение отговори Селиверстов.

- Стълба към какво? - реши да уточни Рафаел Юсупов.

- Към небето.

- А какво има там?

- Ами небе! Какво друго? В много легенди и митове се споме­нава за подобна стълба - започна да обяснява Селиверстов. - По нея човек може да се изкачи и да види небесния живот.

- Искаш да кажеш - намръщи се Рафаел Юсупов, - че ние сега виждаме истинска стълба към небето? И според теб как може да се изкачи човек? Та тя е почти вертикална! А и до нея има почти половин километър!

- Само хора, които умеят да левитират, тоест са способни да издигат своите тела над повърхността на земята, могат да стиг­нат до нея. Вие например, Рафаел Гаязович, няма да стигнете, защото левитацията е нещо не­достъпно за вас. Твьрде при­земен човек сте.

- Искаш да кажеш...

- Че никога няма да се от­къснете от земната повърхност, защото сте прекалено повърх­ностен.

- Аз ли съм приземен и по­върхностен?!

- Без съмнение - отвърна Селиверстов.'- Нали не може­те да се издигнете във въздуха?

- Къде да се издигна?

- Не къде, а над какво. Прос­тете, но приземените хора не могат да се издигат във възду­ха, камо ли да стигнат до стъл­бата към небето.

- А ти да не би да можеш?

- Аз ли? Разбира се, че мо­га! ~ Селиверстов гордо се из­пъчи пред Юсупов.

- Как така?

- Моят дух може да се из­дигне и да долети до стълбата, докато тленното ми тяло ще ос­тане на земята и ще чака духът да се върне обратно в него. Аз мога да левитирам мислено, а приземените хора не могат, защо­то под летене разбират само левитация на тялото.

- И колко често левитираш? - подсмихна се Рафаел Юсупов.

- Как? Телом или духом? - погледна го Селиверстов.

- И в двата варианта.

- Духом левитирам, когато ме посещават възвишени мисли, а телом не умея.

- Ясно - разсмя се Рафаел. - Голямо тяло като твоето трудно

би могло да левитира. По-лесно е да изяде сто пелмени навед- нъж!

- Работата не е в пелмените, а в душевната сила. Ако е силен, духът повдига всяко тяло.

- Но не и твоето.

- Ей, вие двамата! Ако все пак успеете да се издигнете и да стигнете до стълбата към небето, къде бихте се озовали, като се изкачите по нея? - лукаво ги попита Равил.

- Без съмнение ще попаднем в паралелен свят - отговори Се­ливерстов. - Според мен стълбата е мястото, откъдето се влиза в тях. Само умеещите да левитират влизат в паралелните светове.

Прибрах моливите, компаса и бинокъла в сака и заявих, че е време да тръгваме. Поехме в редичка по маршрута. Отзад се чу:

- Не левитираме, а набиваме крак. Вървях и мислех за видяното. Изведнъж разбрах, че изображението на човешкото лице най-вероятно принадлежи на атлант, по­неже върху монумента личаха фигурите на представители на че­тирите основни човешки раси, а както се знае, атлантите са чет­въртата раса.

Пътечката ни изведе при малък манастир, разположен на стръ­мен склон. Огледах се във всички посоки, за да не пропусна нещо интересно, но неочаквано се спънах, паднах като подсечен и си ударих носа. Момчетата на мига ми помогнаха да се изправя, опи­паха носа ми, който бързо се подуваще, и започнаха да се шегу­ват, че сега вече изглеждам сурово и екзотично.

„Интересно, какво ли е лицето на Четящия човек?", помислих си аз.