Монументът, разположен срещу Дома на щастливия камък
На другия ден направих нова скица. Докато рисувах, забелязах, че вчера бях пропуснал доста от детайлите. Стана ми чог-лаво, понеже разбрах, че качеството на скиците зависи от конкретното ми състояние в този високопланински свят, където кислородът не достигаше. Забелязах, че монументалната конструкция се състои от пет пирамиди, сякаш съединени в едно от стена, която ми се стори тънка и плоска. Осъзнах също, че нищо не разбирам от евентуалното предназначение на тези монументи.
А вчера ми се стори, че пирамидалната конструкция с № 42 е или П-образна ри-
сунка, или още една врата. Тя твърде много напомняше каменен похлупак.
- Равил! Камъкът може ли да се огъва?
- Знам, че може да бъде продупчен - отговори той.
- А виждаш ли рисунката под формата на буквата П върху полегатата стена на монумента?
- Да, виждам я.
- Какво е това според теб?
- Нямам представа.
- Не е ли още една врата към подземието?
- Кой знае? - Равил уморено сведе глава. - Прилича на капак, но едва ли може да бъде повдигнат - камъкът не се огъва. А може би хората от Шам-бала са умеели да го правят?! Шефе, ти нали разказваше след първата експедиция, че „камъкът не е преграда за тях."
Изправих се и прибрах експедиционния дневник в сака. Затътрихме крака към лагера. Смрачаваше се.
По пътя си мислех за Шамбала. Струваше ми се, че в нейния подземен свят няма такъв ужасен студен вятър, а хората могат да се реят из въздуха, вместо с мъка да се придвижват. Не зная откъде ми хрумна, че Шамбала е способна да съществува едновременно в няколко паралелни светове, а децата на нейните хора могат да кажат: „Тате! Ш^е се прехвърля за два часа в четириизмер-ния свят, ще си поиграя там, а после ще се върна обратно. Обещавам да не минавам в други светове. Щ,е си играя само в четирииз-мерния свят! Ей тука, наблизо, зад преградата."
Заедно с Равил крачехме по каменната урва на нашия триизмерен свят.
Селиверстов надзърна от палатката:
- Приличате на призраци! Сгъстеното време ли ви подейства?
- Замръзнали сме като кучета! Налей ни горещ чай! - Ей сегичка...
Сподели с приятели: |