| Поредица от пирамиди
Тръгнахме напред. От напрежението в очите ми притъмня, но аз се насилих да продължа. Скоро се окопитих и започнах да се оглеждам внимателно.
- О! - възкликнах след малко. Пред мен се беше разкрила цяла редица от пирамиди.
- О! - повтори след мен и Равил, който ме следваше
- Какво сте се разокали? - обади се Рафаел Юсупов.
- Нима не виждаш?! - Равил му посочи пирамидите.
- Виждам. В този случай изобщо не бива да се съмняваме, че пирамидалните конструкции имат изкуствен произход.
- Рафаел Гаязович, ще ви кажа - намеси се в разговора Сели-верстов, - че тук всичко е изкуствено, всичко. Намирате се в Града на боговете! Тук трябва да вървите с високо вирната глава и да се оглеждате, а не да се взирате в краката си. Така можете да обходите целия район и да не видите нищо друго освен камъни!
- Извинявай, Сергей - разсърди се Рафаел Юсупов, - но по време на похода вечно ми закриваш гледката със задните си части.
- Ами не се тикайте в тях. Трябва да поддържате дистанция. На известно разстояние задните ми части изглеждат по-малки.
- Благодаря, ще имам предвид - делово заяви Рафаел Юсупов. - Само не спирай рязко, за да не ти налитам.
- Ако вървите на разстояние, винаги ще успеете да забележите кога задните ми части спират.
Пирамидите наистина впечатляваха. Те ясно се открояваха на фона на жълтите полегати хълмове. Пет от тях бяха огромни, с еднаква височина по около 300 метра. Разнообразните пирамидални конструкции бяха подредени в един ред, а шестата, която повече приличаше на екзотичен дворец, беше разположена по-встрани от другите.
Седнах на склона на планината и започнах да ги скицирам. Хрумна ми, че вече почти не се замислям за предназначението им. Бях си признал, че нищо не разбирам и едва ли нещо ще разбера. Само се възхищавах от уменията на древните строители.
Сподели с приятели: | 
