Под натиска на сгъстеното време

Постепенно мислите ми се концентрираха върху факта, уста­новен при експериментите на Николай Козирев за сгъстяване на времето, че това не е просто ефект на ускорения ход на времето. Сгъстяването му изглежда се проявява при особено негово със­тояние, когато се появяват съвсем други ефекти. Какви?

В трудовете на Козирев времето се разглежда като особен вид енергия, пронизваща всичко във Вселената. От разработките на неговите последователи Влаил Петрович Казначеев и Алексан­дър Василиевич Трофимов ми беше известно, че сгъстяването на енергията на времето чрез вдлъбнати повърхности е предизвик­вало при участниците в опитите еднотипни халюцинации. Хората са виждали летателни апарати от типа НЛО и фрагменти от няка­къв непознат свят. Какви са били тези светове, наблюдавани от доброволците при условията на сгъстеното време? Отговорът се налагаше от само себе си - най-вероятно са виждали паралелните светове.

От друга страна, Бонпо-лама не веднъж ми беше казал, че в района на свещения Кайлас има особени места, където човек вижда като в огледало паралелните светове. Той беше отбелязал също, че обикновеният човек не е в състояние да стигне до такова място, защото тялото му ще бъде изпепелено. Че в наши дни само спе­циални хора влизат в тази зона, без да навредят на здравето си, и там се любуват на живота в прекрасната Шамбала или в паралел­ните светове.

Вдигнах глава към гигантската конструкция, образувана от До­ма на щастливия камък, Главното огледало на времето и мону­мента Гомпо-Панг, и осъзнах, че тук древните хора са създали не само място за съзерцание, а и за преминаване в паралелните све­тове. Изглежда Главното огледало толкова силно сгъстява енер­гията на времето, че то придобива ново качество и по ня1^къв начин въздейства върху пространството и прехвърля човек в дру­го измерение. То не просто го изтласква от родното триизмерно пространство, но променя и веществото на неговото тяло, като му предава свойства на вещество, адекватно за паралелния свят.

Суперсгъстеното време не се проявява като обикновеното, ко­ето отброява секундите, минутите, часовете и годините. То се дър­жи като творец в състояние на творчески порив и мобилизира свойствата и възможностите на мислещата субстанция, наречена време.

Ненапразно в източните религии пише, че Бог си служи преди всичко с два съзидателни фактора - пространството и времето. Съвременните физици имат основание да смятат, че веществото е изкривено пространство, в което времето е спряло, а енергията -изкривено пространство, в което времето тече. Пространството и времето може би наистина са базата на мирозданието и затова са невероятно сложни както взети отделно, така и в определеното им от Бога единство. Тази сложност, съставена от гениално прос­ти тухлички, е дело на самия Творец.

„Суперсгъстеното време е особено време, специална негова ос, която пронизва и съединява в едно всички времена на всички

паралелни светове - прошепнах аз, едва помръдвайки замръзна­лите си устни. - И Ангарика Говинда пише, че през свещения Кайлас преминава оста, съединяваща паралелните светове. Може би става дума точно за оста на сгъстеното време. Гениалните древни хора са знаели за нея и затова са изградили и проектирали Главно­то огледало така, че сгъстяването на времето да съответства на единното осево време, благодарение на което човек може да пъ­тешества в парарелните светове. Сгъстеното време сякаш го по­нася на крилете си."

Окончателно замръзнал, едва успях да прибера експедицион­ния дневник, в който си водех бележките. Изправих се и се вгле­дах настойчиво в огледалото, твърдо убеден, че създателите му са направили възможно влизането на човека в единното осево вре­ме и оттам в паралелните измерения. Безпокоеше ме обаче след­ното противоречие. Защо според ламите пред входа към другите светове тялото можеше бързо да се състари?

Истината изглежда се криеше в нещо съвсем простичко. Сгъс­теното време, притежавайки плътността на единното осево вре­ме, може би извлича отрицателната енергия. Ако човек е кристал­но чист, сгъстеното време няма да го съсипе и ще го понесе из световете. Но ако душата на конкретния индивид е преизпълнена със зло, под натиска на сгъстеното време то ще започне да излиза, като със страшната си енергия ще сбръчка живите тъкани и дори ще ги изпепели. Кой знае, може би изкусните шамани и лечители умеят чрез психичната си енергия да сгъстяват времето и така прогонват от човека болестотворното зло начало, излизането на което, както е известно, се съпровожда от страдания.

Например хората, допуснали душите им да бъдат подтикнати от дявола към алкохолизма, щом го преодолеят, остаряват. Про­гонваното „бутилково зло" въздейства върху индивида, като до­бавя още бръчки на лицето му и то става бледо и безизразно. А човекът е Божие създание! Злото начало, което го обладава, му е чуждо. То служи на своя господар, а не на Бога, който води вечна борба с него. Изглежда тази конструкция, сгъстяваща времето, е създадена само за хора с Чиста душа. Само те могат да я използ­ват, не и ние.

В главата ми изплува разговорът с Бонпо-лама, когато раз­съждавах за загадъчния механизъм, чрез който става възможно преминаването на триизмерното човешко тяло в четириизмерно. Тогава не открих поне що-годе приемливо обяснение на този факт. А ламата ми беше отговорил, че човек никога не може да разбере напълно замислите на Създателя. Като че ли сега вече осъзнавах един от тях - сгъстеното време би пощадило само човек с Чиста душа. Само такъв човек може да проникне в паралелните светове. Отново измъкнах от сака експедиционния дневник и докато го прелиствах, видях множеството пирамидални конструкции, кои­то бях скицирал там. Записах следната мисъл: „Пирамидите са колектори, тоест „събирачи" на фини енергии. В зоната на Града на боговете се концентрират неизвестни нам енергии, в това чис­ло и енергията на времето."

Потрих замръзналите си пръсти и си представих времето като живо същество - то ми се стори родно, мило и с пухкава козинка. После, без да обръщам внимание на студа, се замислих за това, че в човешкото тяло времето може би тече по различен начин. Всяка клетка и всеки орган имат свое време, определено и изчислено от Създателя. В човека изглежда съществува фантом на времето -невидимо тяло, състоящо се от енергия на времето.

В момента, докато вкочанясвах от планинския студ, дори и не подозирах, че по-нататъшният анализ на получените в Града на бо­говете данни ще затвърди убеждението ми - фантомът на времето реално съществува и може да бъде изучен косвено, а ядрото на фан­тома на времето е човешкото око. Но на тази тема, скъпи читатели, ще поговорим по-подробно в следващия том на книгата.

- Момчета! - обърнах се към приятелите си, като им посочих Главното огледало на времето. - Ако отидем там, на мига ще ос­тареем, а човекът с Чиста душа просто ще стане невидим, защото ще премине в паралелен свят. Сигурен съм, че оттам излитат и влитат и „летящите чинии".

Тогава все още не си представях, че Божията гениалност се състои в следното - Той винаги създава всичко с двойна цел. За­това пилотите от паралелните светове използват за преминаване­то в другите възможни измерения огромното око на ангела. Но за това също ще поговорим в след­ващия том на книгата, както вече ви обещах.

- Погледнете ме! - извиси глас Селиверстов. Всички се вторачих­ме в него. - Не съм ли остарял? -с безпокойство попита той.

- Като че ли не - неуверено от­говорихме в хор.

После помолих Селиверстов и Юсупов да се спуснат по пътечка­та, за да настигнат яковете и да помогнат за построяването на лагера. Сергей забърза надолу, без да се оглежда дали Рафаел го следва. А ние с Равил решихме да се насочим още малко на север и да се изкачим по склона, за да разгледаме по-отблизо портата към Шамбала.

Погледнах към Дома на щастливия камък, открих портата към Шамбала и се постарах да съпоставя положението й с Главното ог­ледало на времето. Ясно личеше, че тя е под въздействието на ог­ледалото. И че който се приближи към нея, ще се озове под въз­действието на сгъсте­ното време. Само из­държалият това изпи­тание би могъл да про­никне в Шамбала!

Зад гърба ми се разнесе позната мело­дия. Извърнах се. Се­ливерстов се спуска­ше се по каменистия сипей и си припяваше.