В обятията на Шамбала
Изтегляне 1.98 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
Непризнатите преброявания в историята на българската статистика
| ТОВА СЕ КАЗВА МОНУМЕНТ Все тъй крачейки бавно, свихме зад ъгъла и пред нас се разкри гледката към жълто-червения Дом на щастливия камък. Сърцето ми заби ускорено. Запазих присъствие на духа и определих височината му — не по-малко от 800 метра, което отговаряше приблизително на височината на три Айфелови кули. Южната страна беше съвсем гладка. Абсолютно вертикалната стена някъде по средата беше по-полегата на вид, а по-нагоре ставаше права с равномерно закръглен връх. На самия връх в центъра стърчеше някаква кръгла „шишарка“ със странна вдлъбнатинка, която приличаше на пъп. И създаваше впечатлението, че навремето Домът е бил покрит с мазилка, остатъци от която се бяха запазили и до наши дни. Изглеждаше така, сякаш тази част е била направена отделно и поставена отгоре — откъм въздуха. За това свидетелстваше ясно очертаната права линия, която разделяше горната вертикална и долната полегата част. — Това се казва монумент! — изпъшка Селиверстов. — В конкретния случай мога да констатирам, че несъмнено Домът не е естествено образувание, а колосален древен монумент — продума Рафаел Юсупов. — И този монумент се нарича Домът на щастливия камък — добави Равил. Залових се за скицата, като търсех най-удобната гледна точка. Искаше ми се да зърна страничната северозападна страна — струваше ми се, че там би трябвало да се намира легендарната врата, водеща към Шамбала. Извиках момчетата и тръгнах напред, без да се озъртам наляво и надясно, както правех обикновено. Едва по-късно разбрах, че отдясно се е извисявало с цялото си величие Главното огледало на времето. Най-сетне видях онова, което очаквах. В долната част на северозападната страна се забелязваше нещо като изсечен квадратен отвор, прикрит отвътре с каменна плоча. — Легендарната порта към Шамбала! — извиках аз и спрях. 80 — Най-обикновена ниша, направена със секач — разнесе се гласът на Рафаел Юсупов. — Не е ниша. Какъв смисъл би имало от нея? Ако се приближим и кажем: „Сезам, отвори се!“, тя ще се отмести назад и ще видим стълбата, която води към Шамбала — уверено произнесе Селиверстов. Равил започна да снима, аз усилено скицирах. Беше студено. Замръзналите ми пръсти едва се подчиняваха. Времето тиктакаше в ушите ми като часовник. — Шефе, да тръгваме вече? Струва ми се, че започнах да остарявам — чух прегракналия глас на Селиверстов. Отново се насочихме на север. Северозападната страна на Дома изглеждаше още по-величествено. Огромното вдлъбнато огледало с добре очертан страничен ръб сякаш се издигаше до облаците. В основата му ясно се очертаваше квадратната ниша, която определихме като портата към Шамбала. Спрях и се замислих каква би трябвало да е ролята и предназначението на Дома на щастливия камък? Главата ми обаче беше празна. Започвах да се ядосвам, че мозъкът ми кънти на кухо. „За какво ли е изградена тази грамадна, осемстотин метрова вдлъбната повърхност?“ — повтарях си аз и се опитвах да мобилизирам целия си мозъчен потенциал. Разбира се, очаквах интуицията да ми подскаже нещо. Мозъкът ми обаче мълчеше мрачно, интуицията — също. „Вдлъбнато огледало на времето… Нали подобни повърхности е използвал Николай Козирев, за да сгъстява енергията на времето и да фиксира ефекта от ускорения му ход — започнах да разсъждавам малко по-смислено. — Оттук следва, че вдлъбнатата повърхност на северозападната страна сгъстява времето, за да тече то по-бързо. Колко умно е конструирано! А легендарната порта към Шамбала е в онзи участък, където вдлъбнатата, тоест сгъстяващата времето повърхност, преминава в плоскост, която логично не би трябвало да променя хода на времето.“ Внезапно с цялото си тяло усетих тибетския студ и си представих, че вътре в Дома сигурно е топло и уютно. Стига само да се приближи човек до квадратната врата, да произнесе вълшебното „Сезам, отвори се!“ и ще се озове в прекрасния свят на Шамбала. Там ще го посрещнат многоликите хора, ще го стоплят, нахранят и 81 разпитат за нашия живот, като най-вече ще наблегнат на въпроса: „Доброто все още ли не е победило злото???“. В такъв случай обаче защо монасите и ламите често повтаряха, че е смъртно опасно човек да се приближава към портата на Шамбала и че там хората се превръщат в старци? Нали огледалото е по-нагоре от нея и следователно фокусът на вдлъбнатата повърхност, където ефектът от сгъстяването трябва да е най-голям, се намира някъде в небесата. Ако тогава бях погледнал надясно, щях да видя Главното огледало на времето. Точно в зоната на неговото въздействие се намираше портата към Шамбала. Учудващо, но в този миг гледах съсредоточено северозападната страна на Дома, поразен от величието на конструкцията. Извадих експедиционния дневник и направих поредната скица. Кой знае защо — и този път не се обърнах надясно. Изтегляне 1.98 Mb. Сподели с приятели:
|