Ванга ясновидката
Силата на нейното ясновидство зависи ли от сериозността на поставения проблем или от силата на личността, с която тя разговаря? -
Изтегляне 1.4 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Запазва ли се личността след смъртта - Да.
- A3 НЕ ЖИВЕЯ ЗА СЕБЕ СИ, А ЗА ХОРАТА”
- Децата я заобикаляли, а тя им разказвала безкрайни, измислени от нея истории. Децата я слушали в захлас.
| Силата на нейното ясновидство зависи ли от сериозността на поставения проблем или от силата на личността, с която тя разговаря? - Да.
Зависи ли от моментното здравословно или психично състояние на личността? - Не. Ако на определено лице предскаже някакво нещастие или даже смърт, може ли то да го предотврати? - Не. Не може нито Ванга, нито лицето. А за група лица, селища, град, държава? - Не. Жизненият път на всеки човек зависи ли от „силата на индивида” и може ли да се изменя? - Не. Всеки следва строго определен път. Как определя основния, жизнения проблем на посетителя? - Появява се „образ” и чува „глас”. Има ли чувството че, ясновидската й дарба е програмирана от по-висши сили? - Да. Какви? - Не е отговорила. Как ги възприема? - Най-често като „глас”. Виждала ли ги е? - Да. Прозрачни фигури - така както човек вижда образа си във вода. Светещите точки във въздуха тяхна проява ли са? - Да. Могат ли да се материализират? - Не. По чие желание - тяхно или на Ванга - може да се влезе в контакт с тях? - Обикновено по тяхно. Могат ли да се уточнят различните въпроси за тях чрез нейното запитване? - Не. Трудно. Отговарят много мъгляво. Връзката едностранна ли е, т. е. по тяхно желание? - Най-често да. Състои ли се човек от няколко взаимно свързани в симбиоза тела, в смисъл: етерно, физично, умствено? - Да. Как вижда починалия човек - като образ, понятие или като нещо друго? - Вижда „образ” и чува „глас”. При контакт с починал човек той проявява ли интерес, или само отговаря на въпроси? - И отговаря, и сам задава въпроси. Запазва ли се личността след смъртта? - Да. Как възприема смъртта? - Само като физически край. Има ли прераждане? - Не е отговорила. Кое е по-силно - родствената или духовната връзка? - По-силна е духовната връзка. Съществуват ли обединения в по-висш порядък на разума? -Да. Ако хората се приемат като съобщност на разум, намиращ се на определено еволюционно стъпало, има ли друг паралелно по-висш разум? - Да. Този по-висш разум откъде произлиза - от Космоса, от по-стари цивилизации на Земята или от бъдещето на Земята? - От Космоса. Съществували ли са на Земята големи цивилизации преди нашата? – Да “Колко?” - Не е отговорила. Може ли човешката цивилизация да се възприеме като детска възраст на разума? - Да. Има ли във Вселената разум на същото стъпало като нашата цивилизация? - Не е отговорила. Ще има ли среща с представители на друга цивилизация? - Да. Има ли в земна атмосфера „летящи чинии”? - Да. Откъде са? - От планетата, която според тях се нарича Вамфим или поне тя го чува така, и е трета от планетата Земя. - Не е дала никакви други обяснения. Осъществен ли е двустранен (телепатичен или някакъв друг) контакт с тях? - Не. Те сами осъществяват контакти. Не се наемам да правя никакъв коментар. Тези мои въпроси са предизвикани от конкретни събития, предсказания или особени състояния на Ванга, за които ще разкажа по-подробно нататък. Ванга е религиозен човек и вярва, че има Бог. Но на въпроса на журналиста К. К. (запазила съм магнетофонен запис на този разговор) през 1983 г. виждала ли е Христос, тя му е отговорила така: „Да, но той няма фигура. Това е едно огромно огнено кълбо, в което не можеш да погледнеш от светлина. Само светлина. Друго не се вижда. Ако някой ти каже, че е видял Бог, да знаеш, не е вярно.” Най-удивителното качество на Вангината дарба е лекотата, с която тя се премества във времето и пространството - от далечното минало в далечното бъдеще. До село Препечене между градовете Сандански и Петрич има една местност - Рупите, която е известна с топлите си минерални извори. Местността е оградена от малката планина Кожух, а в подножието й се простира пресъхналото пясъчно корито на река Струма. Там Ванга има малка къщичка и си почива на тишина сред природата. Там приема и посетители. Всяка година на 15 октомври, когато според църковния календар е Петковден, тя събира стотици гости и дава трапеза. Поводът за този празник според нея е следният (изказването съм записала през 1985 г.): „На този ден, 15 октомври, преди хиляди години е изригнал вулкан. Под огнената лава е бил погребан голям град и хиляди невинни хора. Те били високи, едри и се обличали в дрехи тънки и блестящи като станиол. Били много просветени. Реката, която течала през града, била златоносна и всяко новородено дете го потапяли във водите й. Градските порти били украсени с големи позлатени крилати животни. Тук, на това място, имало три големи храма - „Света Петка” „Света Богородица” и „Свети Панталеймон”. Горещата бездна, която погълнала това селище, сега ни изпраща топлите си пари, за да се лекуваме. Това са въздишките на невинно загиналите хора. Моята молба към всички ви е и в бъдеще да продължавате да тачите този ден, да отдавате почит на всички загинали през всички времена.” За Рупите Любка, сестрата на Ванга, казва: Тази местност Рупите, от която тя не се отделя вече години наред, я привлича много и аз не мога да разбера с какво. Но тя си знае! На мен лично това място ми действа много потискащо и угнетяващо, така въздейства и на много други хора. Но Ванга казва, че там чува „гласовете”, които й говорят много неща. А точно там, където е нейната къщичка, според нея е центърът, който свързва светилищата, намиращи се наоколо още от древността. Брат ми Димитър: Не съм историк, нито археолог, но обичам да се ровя в стари книги и документи и да чета за древното минало на нашите земи. За някои исторически места дори си създавам мои версии и се радвам, когато моите скромни предположения се потвърждават след време при археологически разкопки. Чел съм, доколкото е известно, а и сам предполагам, че в местността Рупите е имало светилища от най-древни времена., Местните хора и досега намират стотици отломки от различни предмети с обреден характер, които доказват, че тук е кипял богат духовен живот. Все още личат стъпала от древни тракийски храмове, а могат да се намерят и тракийски и римски монети. Тези светилища може да са от тракийско време или от друга епоха - по-стара или по-следваща, - но тук са идвали многобройни поклонници от далечни места, които се потапяли в „свещените” минерални извори, за да измолят милостта на боговете и да получат изцеление и здраве. Старите хора от този край още помнят разкази от своите деди как се е извършвало целебното поливане. Обикновено този ритуал се правел след Преображение (6 август - б. а.). Хората изкопавали дупка в пясъка, откъдето веднага бликвала топлата минерална вода, и при изгрев-слънце, задължително по това време, взимали една нова кратунка и се поливали с водата. Така посрещали Слънцето. За да се чуе от боговете молбата за изцеление, било задължително всеки болен да се полива сам и по време на този ритуал да мълчи - да не произнася нито дума. Според поверието след този ритуал настъпвал много бърз и положителен ефект. Но има и едно друго поверие за тази местност, което много ме впечатлява и ме кара да правя най-различни догадки. Старите хора разказват, че в тази местност е закопана златна статуя на конник в естествен ръст. Те смятат, че това е статуята на свети Константин, която била укрита тук, когато турците дошли по тези земи, но аз мисля, че това би могло да бъде и статуята на тракийския бог Херос, защото точно тук са намирани и мраморни плочки с изображението на този бог. Дали това е така, ще кажат нашите специалисти археолози, но аз се мъча да си обясня едно друго нещо, свързано с моята леля. Още първите й видения са свързани с конник, с когото тя разговаря на кладенеца, после пак отново идва конник, който й съобщава, че започва войната и тя ще стане ясновидка и ще предсказва за „живи и мъртви”. А от близо 30 години тя се установи в тази местност, където отново легендата разказва за конник, скрит някъде под земята, за да се запази от поруганието на нашествениците. Тези конници до такава степен са ме завладели, че ме карат да си мисля и за други неща, чието място може би не е тук, за да ги споделям, но не мога да се въздържа - загадката на Мадарския конник все още не е разгадана. Специалистите правят много предположения, някои смятат, че това е изображение на хан Тервел или на някой друг наш владетел, но аз си мисля - дали не става дума за конника, който Ванга вижда винаги когато предстоят някакви съдбоносни събития? Но какъв е този конник и кой го е изобразил там, аз естествено не знам. Извинявам се за тези дръзки предположения, но си мисля, че би било много интересно, ако издирванията един ден тръгнат по тази следа. Но това е друга тема... Лично аз смятам, че не случайно моята леля избра това място, за да почива и провежда своите сеанси. Наоколо има и други безлюдни кътчета, даже много по-красиви и по-уютни, където тя би могла да се отморява и да приема посетители. Но тя избра точно това място и казва, че оттук черпи енергия и сила, за да прави своите предсказания, и че хребетът, който се извисява над пресъхналото корито на река Струма, „крие една голяма тайна”. Там според нея е ключът към разгадаването на древното ни минало. Каква е тази енергия и сила, която е привличала отколешните хора и сега подхранва пророческия дар на Ванга, не знам. Но ако учените и археолозите насочат своите изследвания в този район, може би ще открият неща, които ще излязат извън рамките на археологията и миналото. Питали сме Ванга: „Защо стоиш тук на това място?” А тя отговаря: „Имам определено време колко да стоя тук. Това място тук е много особено. Служи ми като акумулатор и от него аз черпя енергия и сила. Някога тук е горял страшен огън, а този хребет над нас крие една голяма тайна. Това място е и птиче трасе. Оттук минават големите ята на птици, които отиват или се връщат от юг. Но защо се събират на това място, не знам” (1988 г.). „Аз съм поставена тук! Тези, които идват при мен, са много объркани и аз трябва да ги напътствам - едните намират после вярната посока, а другите не достигат изобщо до нея. Аз съм представител! Подавам на заблудените и отчаяните ръка и ги насочвам накъде да вървят!” (1988 г.) Сестра й Любка разказва: Ето вече толкова години сме заедно, всъщност откакто съм се родила до ден днешен, но и сега се чудя и се удивлявам на нейните способности н не мога да си дам обяснение. Хората наричат Ванга как ли не - ясновидка, гледачка, врачка, оракул и т. н. за мене тя е прорицателка, защото не само вижда в бъдещето и в миналото, но и каквото каже и отсече - то става с абсолютна точност. Ванга се среща с много учени хора, но накрая, когато срещата приключи, те напускат къщата й в недоумение или са безкрайно удивени от всичко чуто и казано. „Как да разбирам това чудо? - питаше се след срещата голям съветски учен, казваше се Анатолий Михайлов. - Как Ванга направи връзката с моята майка, която е починала преди повече от десет години? Възможно ли е мъртвият мозък да даде информация?” На 3. М., лекарка от СССР, която пожела да се срещне със сестра ми, Ванга направи връзка и й разказа за лечители от най-древни времена и методите на тяхното лекуване. На излизане жената съвсем слисана ме попита: „Но как е възможно, откъде тя ще знае имената на тези толкова отдавна починали лечители?” На известния български историк Н. Г. говори с подробности за живота по нашите земи през XII век, като че ли четеше по книга. Самият учен после сподели, че тя му е разказала за неща, които не са му били известни, макар да минава за един от добрите познавачи на тази епоха. Ванга казва, че над нас има едно голямо око, което следи всички наши деяния. „Никой от нищо не може да се скрие -казва тя. - Не мислете, че сте свободни да правите каквото ви хрумне, не може, никой не е свободен.” Получава най-различни подаръци, но нищо не й прави впечатление, нищо земно не е интересно за нея. Наблюдава със затворени очи неизвестни за нас неща. Разговаряхме веднъж за дъгата, беше се появила след дъжд и имах чувството, че единият й край е потопен в канала с вода, който тече до полянката пред Вангината къщичка в Рупите. Като че ли можех да докосна дъгата с ръка. Стори ми се много странно, защото Вангината къщичка и този необикновен и тайнствен хребет зад нея се оказаха заградени от дъгата като в рамка и тази картина въздействаше много силно. Мълчах и не казвах на сестра си какво виждам. Изведнъж тя ми каза: „Дай ми ръка да излезем на полянката близо до канала, вземи и столче!” Бяхме само двете... Седим, мълчим, а прекрасните цветове на дъгата се откроява съвсем ясно. Беше изключително красиво. Питам я внимателно, защото не разбирам как може дъгата да стои толкова дълго на небето: „Кажи ми как виждаш ти дъгата, какво означава толкова много красота, събрана в едно?” „Дъгата, каза тя, се е появила за първи път, когато дъждът е спрял, след като е валял обилно в продължение на 40 дни и е унищожил целия човешки род и всички земни твари (всъщност това е библейската легенда). Останал е само ковчегът на Ной.” Казвам й: „Но това е легенда. Ти така ли го виждаш?” Ванга: „Ох, не мога да ти кажа всичко, което виждам, но вечер, към полунощ, когато пресичам салона на долния етаж на къщата си, винаги минавам покрай този Ноев ковчег, той стои там непокътнат вече толкова години.” Какво значи това, не ми обясни и до ден днешен продължава ревниво да пази тези обяснения само за себе си. Спомням си такъв случай. Един ден при Ванга дойде млада жена, съпровождана от своята майка и млад монах. Ванга веднага се обърна към монаха: „Защо си дошъл тука?” „Майка ми е болна” - отговори монахът. „Но ти нали си монах - продължи Ванга, - твоят дом е манастирът, а църквата, на която си се обрекъл, е твоята майка. Аз знам, че монасите трябва да живеят само за Бога, защото с клетвата си те са умрели за света.” Смути се монахът, а след малко каза: „Водя тук една моя роднина, която също иска да отиде в манастир и да стане монахиня.” „Но как - каза Ванга, - нали тя не е мома, та тя е семейна?” „Да - потвърди момчето, - има две деца, но със съпруга си не се разбират и смята, че животът й е безсмислен.” „И какво - продължи Ванга, - и ти тръгна, облечен в расото, да пробиваш път за нея? Не. Тя няма право да изостави децата си, нито да се докосва до църковните врати. От кого иска да се скрие? Ще напусне дома си, но детските сълзи ще я изгорят жива. Отивайте си!... И ти, момче, не си за там!” Ванга е в състояние да проследи цял един човешки живот. Не трябва да отминавам случая с група младежи, които бяха откраднали ценни икони. Те се занимаваха с реставриране и имаха достъп до църквата и манастирското имущество. Бяха злоупотребили жестоко с доверието на манастирската управа. Ванга начаса ги разобличи и с поразителна точност разказа на всички присъстващи как младежите са замислили кражбата. Каза им, че са лоши и непочтени хора и че прескъпо ще платят за тази грозна постъпка. ... Възрастен човек, наш стар познат от много години, имал наниз с 15 жълтици и решил да ги скрие за черни дни. Но така ги скрил, че един ден малките му внучета разбутали всичко около леглото и открили навътре във възглавницата скритото вързопче. Когато човекът открил, че наниза го няма, веднага отишъл в съда и подал жалба срещу съседа си, който същия ден го навестил в къщата му и го помолил за някаква услуга. На другия ден все пак дойде при Ванга, за да я попита дали е постъпил правилно. Тя му каза: „Защо ще съдиш добрия човек, той не е крадец. Иди над сайванта, където си закачил торбата за зоб на магарето, и там ще си намериш загубените вещи.” Отиде си човекът, а на другия ден още в зори дойде отново при Ванга и щом тя отвори вратата, той падна на колене и каза: „Благодаря ти, Ванге, че ме спаси от грях и позор. С този човек сме приятели от деца.” ...Млада жена дойде у нас и ми разказа следното: „Дълги години живяхме цялото семейство в стара схлупена къщурка. Веднъж попитах Ванга ще имаме ли и ние къща като хората. Тя ми каза: „Да, виждам къща, но само прозорци, без основи.” Не можах да разбера какво означава това и зачаках. След около два месеца, когато се връщах от работа, видях много пушек и прахоляк пред нашата къща. Побързах и ужасена видях, че старата ни къща се е срутила (до нея строяха нова къща и работниците я бяха подкопали, това после се установи), основите й бяха рухнали, а от горния етаж висяха във въздуха, кой знае как закрепени прозорците...” Ванга казва: Ако казвам на хората всичко, което виждам и зная, те на часа ще поискат да си отидат от този свят. Тя се стреми с цената на всичко да запази семействата, които са на път да се разтурят, тя най-добре вижда и знае колко е прав този, който смята, че е измаменият и онеправданият. Търпеливо изслушва всички и накрая казва тежката си дума, без да се бои, че някой може да е недоволен или да я намрази за това, че го е изобличила. Веднъж от гардероба в Рупите й бяха откраднали хубава рокля от кадифе. Тя не се наскърби много, когато откри липсата, а само каза: „Нищо, ще й се порадват и ще ми я донесат.” Само след седмица тя ми показа роклята. Крадци бяха разбили вратата на къщичката й и бяха обърнали всичко нагоре с краката. Извикахме милиция, а милиционерите питат самата Ванга: „Кажи кои са крадците?” Ванга им отговори: „Това са деца и те ще донесат всичко, което са откраднали.” Само след два дни родителите доведоха децата, за да й се извинят - Ванга седна на двора, а момчетата стояха пред нея с виновно наведени глави. „Е, момчета, какво спечелихте сега? Мъчно ми е за вас. Разбрахте ли, че нищо тайно не остава? Ще бъде голямо нещастие, ако това ви стане навик. Искам от мен да знаете: нито една кражба не остава неразкрита, а крадците са презрени от всички хора. Идете си и не повтаряйте никога повече това!” Има моменти, когато слепите й очи се разтварят широко и в продължение на минути тя съзерцава нещо, което се движи, следи го с поглед, а после очите й отново се затварят. Понякога, както седим двете и говорим за разни неща, тя изведнъж заспива. Веднъж за развлечение бях решила да й почета от една книга, която носех със себе си. Но още от първата страница тя заспа. Забелязах това и спрях да чета, а тя ми каза: „Продължавай?” След няколко страници тя се събуди и рече: „Добре е написано, но нищо не е вярно. Аз се пренесох надалече да видя доколко казаното е истина, но това не е било така.” Книгата беше на историческа тема. Ние виждаме и си представяме едно нещо, а тя вижда и си представя съвсем други неща. Заслушва се понякога, седнала съвсем близо до цветята, а после ми казва: „Ех, да знаеш какво ми каза току-що индришето: аз съм лекарство за нерви, препоръчвай ме!” Но как ги вижда Ванга всичките тези неща, какъв е механизмът на приемане и възпроизвеждане? Ванга казва: „Когато застане пред мен даден човек, имам чувството, че в главата ми се разтваря прозорец, чрез който наблюдавам картини и животът на човека преминава пред очите ми като на кинолента, а над мен чувам глас, който ми казва какво да предавам.” „Още през 1971 година казах на художничката Сун - китайка, омъжена за българин: ще дойде ден, когато ти отново ще се върнеш при своите и ще бъдеш много на почит. Когато се видяхме с нея за първи път, като че ли един голям прозорец се отвори пред мен и аз видях - много красива природа - дървета, поля и ниски къщички, а хората ходеха с терлички от въжета. Каква красива страна! И после казах на Сун: детето ти има парализа, но само ти можеш да му помогнеш: Виждам, че то ще се оправи напълно. После Сун замина за Китай. Учи там иглотерапия и после провеждаше сеанси и излекува детето си. Сега чувам, че е отново в родината си и е много щастлива.” Един ден Ванга се срещнала и с художника Светослав Рьорих от Индия и първата картина, която видяла, била една голяма саксия в стаята му, в която растял голям красив бял крин, и тя му казала: „Това е най-голямата духовна украса на твоя дом. Като че ли отново се отвори един голям прозорец пред мене и с цялото си великолепие блеснаха сребристите върхове на Тибет и Хималаите. Каква красота. Там по тези места се намира най-старата история на човечеството. Баща ти е бил просто неземен човек. Бил е също художник, но и нещо много повече. Всичките му картини са негови прозрения. Ти трябва да продължиш неговото дело.” По време на своите сеанси тя вижда конкретни лица, външен вид на хората, картини от битието на човека, обстановка: „Идва при мене една наша близка жена, която твърди, че е голяма домакиня и критикува немарливостта и безредието на всичките си съседки. А аз виждам, че пердето в спалнята й виси, а чорапите на мъжа й са наблъскани в едно чекмедже, където той държи разни инструменти, и й викам: ти не си никаква домакиня, не се изтъквай. И после й описах всичко, което видях из къщата й. Жената си отиде засрамена.” Друг случай: „Посещава ме интелигентна, много докарана жена, научен работник с титла и звания. А аз й викам: каква полза от твоите науки, след като не можеш да свариш една чорба. Как ще вървиш към голямото, като не знаеш малкото. Нали и ти си жена и имаш неотменими задължения.” Ванга възприема картините без разлика дали са в настоящето, в миналото или в бъдещето. Веднъж, след като разговаря с посетител по различни проблеми, изведнъж му каза, че в семейството имат човек, на когото викали „турчин”. Човекът не знаеше за това, но след време дойде специално да й разкаже: през време на войната чичо му заварил жена си в къщата на един съсед и я заклал на място от ревност. Оттогава му викали „турчина”. През 1944 година селянин от с. Кромидово, Санданско, разбрал, че синът му е убит от германците край с. Ново село в Македония. На посоченото място открили седем гроба, но труповете били силно обезобразени и убитите не можели да бъдат разпознати. Попитали Ванга, а тя им казала, че гробът, който търсят, е на брега на рекичката до един голям храст. Когато го открили и разровили, от джоба на куртката на убития паднали документи и една снимка, която не била много повредена и от нея се разбрало, че именно това е синът на човека от с. Кромидово. Когато нашите войски през 1942 година навлезли в Беломорието, тя казала на мъжа си: „Пазете се от водата!” После всички тези, които се завърнали, били болни или от малария, или имали чернодробни заболявания. От замърсени бръснарски инструменти в бръснарница млад мъж от петричките села, Д. Г., получил на лицето си страшна екзема. Лицето му се зачервило, а после се покрило с рани и струпеи. Никакви лекарства и мазила не му помогнали. Отишъл при Ванга, а тя му казала да вземе от реката чиста, фина кал - една чаша - и да я смеси с една чаша сол. Да направи нещо като лапа на брадата и да преспи с нея една нощ. На другата сутрин, когато махнали калната кора, отдолу се показала чиста, бяла и успокоена кожа. На възрастен тежко болен художник, Д. У., на когото лекарите не могли да поставят диагноза, Ванга казала, че има срастване в областта на диафрагмата, и го посъветвала да отиде в Западна Германия на лечение и че ще се излекува напълно. Казаното от нея се изпълни точно. На офицер, който заминавал на фронта, казала по време на атака да не се качва на кон, но той забравил. Още при първото сражение конят на офицера бил убит на място, а той едва се отървал с тежко раняване. Когато през 1979 година при нея дойде известният актьор Вячеслав Тихонов, Ванга казала на сестра си: „Нека почакат малко отвън, защото трябва да получа сигнал кога да ги приема.” В момента, в който Тихонов пристъпил, Ванга му викнала още от вратата: „Ти защо не изпълни желанието на твоя най-добър приятел? Той е Юрий Гагарин. Когато заминаваше на последния си изпитателен полет, той дойде у вас да се сбогува и каза: „Нямам време да купувам, затова много те моля да купиш един часовник - будилник, все едно че аз съм го купил, и да го държиш на бюрото си. Нека този часовник ти бъде спомен от мен.” Актьорът бил толкова изумен, че просто му прилошало. Дали му валериан. Казал, че всичко е било точно така, но в суматохата около гибелта на Гагарин той е забравил и не е купил този часовник. Ванга: „Но трябва да знаете всички: Юрий Гагарин не е умрял. Той беше взет!” От кого, защо, накъде - не каза. На придружаващия го писател Юлиан Семьонов: „Ти трябва да пишеш и да продължите филма с още три серии (става дума за нашумелия съветски филм „17 мига от пролетта”). Само че „още си бос” по темата за следващите серии. Трябва да отидеш в Испания и да намериш някой си Владимир. Той ще ти разкаже много неща, ще те ориентира в писането на интересни моменти.” На писател, който едва беше започнал да пише книга, тя му каза: „Замисълът ти в края на книгата жената да умре е неправдоподобен. Така не става в живота. Остави героинята да живее, за да ти стане книгата истинска.” На посетител инженер, след като описала цялата обстановка в къщата и семейното му положение, разказала какво има на стария таван и „открила” в един сандък пишещата машина на покойния му дядо. Изуменият инженер си спомнил, че наистина дядо му имал пишеща машина, но че не знаел къде се намира. Ванга му казала, че изчисленията, които прави в момента, не излизат, защото е допуснал една малка грешка, и му посочила къде да я търси. Според Ванга целият живот на посетителя минава бързо пред нея, като се открояват по-значителните събития. Преди години при Ванга дошъл художник, наричал себе си Ван Гог, около 40-годишен, който й подарил картина, нарисувана от него - „Христос с учениците сред голямата нива”. Тази картина и до днес украсява нейния дом. Ванга: „Ти много си се трудил, но нямаш нищо, беден си. Старай се да запазиш високия си дух, защото те чакат още много трудности. Един ден ще имаш и това, което според другите не заслужаваш. Ще отидеш много надалече, но след като претърпиш голямо поражение. Ще тръгнеш на път съвсем сам.” Около две години след срещата с художника при Ванга дошли разярени родители, които казали, че са ограбени и унижени, защото дъщеря им, 22-годишна, била подлъгана и се омъжила, както станало ясно, за вече познатия ни художник, когото те ненавиждали. Но Ванга, неумолимият и справедлив съдия, отсекла: „Вие сте родителите на момичето, нали? Слушайте ме добре. Този човек, за когото се е омъжила дъщеря ви, е беден, но добър и честен човек. Не можете да върнете назад дъщеря си, защото тя го обича. И ако един ден направите това, горчиво ще съжалявате.” Непримиримите родители все пак успели да разделят семейството. Прибрали насила дъщеря си вкъщи, която имала вече от художника и две деца. Отчаяният художник тръгнал по света сломен, самотен и загубил всичко - дом, жена, деца, родина. Щастливите родители, удовлетворени, че са успели да откъснат дъщеря си от омразния им зет, преживели най-страшната трагедия - при разходка с колата на новия си приятел дъщеря им катастрофирала и починала на място. Съсипана от скръб жена обикаля света и търси лек за душевната си болка. Тя е от Монреал. Злодеи убили съпруга й на улицата и отвлекли в неизвестна посока единственото й дете. Убиецът бил заловен, но от детето нямало ни вест, ни кост. След дълги издирвания полицията й съобщила, че детето й е мъртво и е намерено на дъното на едно езеро. Отчаяната майка не могла да възприеме този трагичен край и през юли 1987 г. се озовала пред Вангиния праг. „Наистина голямо нещастие те е сполетяло - казала Ванга, - но я ми кажи, това дете ти ли го роди?” „Не - отвърнала жената, - ние си го осиновихме.” „Слушай сега - продължила Ванга, - това дете е живо, но то е изведено от страната и ходи на училище в един голям град. Живее при хора, които се стремят всячески то да те забрави, да забрави дом и родина. Но ти ще чуеш вести за детето, а през април месец на другата година ще получиш пълни сведения за него и след много дълги мъчнотии и перипетии един ден ще се съберете отново.” Жената си отишла смаяна и ето след време какво съобщила: „преди процеса убиецът пожелал да се срещне с жената на убития от него мъж, но тя не намерила сили да се срещне с него и изпратила близка приятелка. Подсъдимият помолил да съобщят на майката, че детето е живо, но той не може да съобщи къде се намира. Полудялата от радост жена казала, че се прекланя пред дарбата на Ванга и вярва, че всичко, казано от нея, ще се сбъдне до щастливия край. На болен и беден учител, художник от Петрич, казала, че на старини ще бъде много богат и известен. След години учителят спечелил от тотото 20 000 лв. и после втори път 10 хиляди. Картините му започнали да се харесват и да се търсят от почитатели на неговото изкуство. „Вие не виждате - казва Ванга, - но всяка сутрин до мен застава жена, като дежурна, облечена в бяло и синьо във всички нюанси. Дошлият при мен предизвиква в съзнанието ми различни картини от битието си, а тази до мен ми казва какво да казвам и аз препредавам.” Чете ли мисли Ванга? Да. Често цитира на посетители това, което са си мислили, преди да влязат при нея, или какво са си мислили по някакъв повод. Разстоянието за нея е без значение. Чете мисли и на чужденци и информацията получава във вид на глас. „Наскоро ме посети един румънец, чийто син се беше удавил в Дунава. Човекът мислеше, че детето му е блъснато във водата от друго дете, и тази мисъл не му даваше покой. А аз му казах: „Не, не е вярно. Детето се хвърли да плува само и се заплете в някакви коренища. Уплаши се и не можа да излезе. Никой не е виновен. Ето аз виждам мястото на случката и мога да ти опиша подробно как стана това...” Питат понякога Ванга: „Ако на дадено лице предскажеш смърт или нещо друго фатално, може ли човекът да го предотврати? А може ли Ванга да го предотвратява?” „Не - категорично отговаря тя. - Никой не може. Животът на човека е строго определен и никой не може да го променя.” Един ден един младеж, шофьор на камион, дойде и предложи на Ванга да ни разходи до Роженския манастир. Когато се прибрахме, на сбогуване тя му каза: „Каквото и да правиш, гледай на 15 май да си тук при мен.” Но на този ден младежът бил помолен да закара материали за строежа на къщата на приятел и той споделил вкъщи с майка си, че вероятно ще отиде при Ванга на 17 май, защото не може да откаже на приятеля си. Точно на този ден младежът беше прегазен на прелеза от преминаващ влак. Как точно е станало, никой не знае, но специалистите смятаха, че са блокирали спирачките и шофьорът не е могъл да избегне нещастието. Ванга беше видяла цялата картина и се опита да го предпази, но не можа. Любка:
При Ванга беше дошъл българинът А. X., който от много години живееше в Австрия. Беше заминал там като емигрант преди много години. Разказа ни, че през живота си е спечелил много пари, оженил се за богата жена, има добро семейство, но че му липсва България и много често в мислите си е в родината. Той беше направил голямо дарение за предстоящия строеж на Дома на българите в чужбина и беше дошъл за тържеството, на което щяха да направят първата копка. Ванга му каза преди тържеството на мястото според старите поверия да заколят агне и да направят курбан, а агнето да бъде закупено от него. По време на тържеството на човека му била оказана чест и той направил първата копка, но веднага след това починал. Агне, както Ванга му каза, не закупил, но тя беше видяла, че той ще бъде този курбан и завинаги ще остане на родна земя. Ванга заявява: „Присъствам на най-горещите точки на планетата и виждам и кръвопролития, и природни катаклизми, и бедствия. Вечер вие спите, а аз прелиствам страници от човешкото битие и преживявам трагедиите на всички хора.” Любка:
Развива се лентата на човешкия живот пред „очите” на Ванга, докато стигне до фаталния край - смъртта. Ванга не знае защо при нея се получава така, това е информация за лицето, която идва сама, без тя да е извикала такава картина. Но твърди, че е процес, който не може да контролира и не може да го спре или да не го види. Довеждат при Ванга една млада булка, която не се чувствала добре и клепачите й непрекъснато падат надолу. Просто не може да държи очите си отворени. Ванга й казва: „Увредена ти е тимусната жлеза. Веднага иди на лекар!”, а после на близките й: „Идете на лекар, колкото да знаете, че сте направили всичко възможно. Но момичето няма да оздравее и ще умре.” Любка разказва: Помня и един друг човек. Беше дошъл с още две жени от София. Беше здравеняк, ходеше изправено и с много самочувствие. Като го гледах, не можех да определя на колко години е и колкото и да не беше учтиво, го попитах за възрастта му. Човекът се засмя, помоли ме аз да го определя и ми каза, че е бил офицер още през Първата световна война. Изненадах се и му казах, че е невъзможно на тази възраст да изглежда толкова добре, а той ми отговори, че е така, защото цял живот се е грижил само за себе си и не е поемал никакви ангажименти и няма да поема и в бъдеще. А Ванга го слуша мълчаливо през цялото време и после тропна с крак и каза: „Е, стига ти толкова, дотук!” Не разбрахме какво значи тази реплика. На тръгване човекът пожела да опита и гозбата ни, защото от кухнята се носеше приятна миризма, похвали яденето и каза, че чрез нея се е върнал в детството си. Замина си човекът, а след три дни ни съобщиха, че е починал. Ето какво е значело Вангиното „Дотук!”. Дъщерята на Любка - Анна, лекарка: Дарбата на Ванга дълго време беше отричана от медицината. Допреди години в тези среди я наричаха шарлатанка и ловка спекулантка, която пуска сред хората свои „съгледвачи” да подслушват и така получава информация за тях. Помня като дете, че имаше деца на съседи, които ми се смееха, защото съм „племенничка на гледачката”. После обаче нещата се промениха. Хората разбраха, че тук има нещо сериозно, което засега не можем да обясним, и насочиха вниманието си към нея. Д-р Георги Лозанов и неговият екип започнаха систематични изследвания, поставени на научна основа. Събраха много данни и описаха хиляди случаи. Аз като лекар би трябвало да съм по-скептично настроена към това явление, но и до ден днешен по отношение поставяне на диагноза или лечение на дадено заболяване Ванга ме поставя, както се казва, „на колене”. Като зная, че не разбира от медицина, как ги „вижда” и как достига до тези неща - не знам. Но засега тя поставя една голяма въпросителна именно пред научното познание и то е длъжно да отговори. Ние само можем да се гордеем, че в нашата страна съществува такъв феномен, и сме длъжни да положим усилия, наистина всички необходими усилия, за да го изучим. След всичко, прочетено дотук, у човека се поражда един основателен въпрос: как така, кога и защо тъкмо във Ванга се е появил този феномен? Може би в биографията й ще намерим разковничето, което ще ни помогне да проникнем в тайната... “A3 НЕ ЖИВЕЯ ЗА СЕБЕ СИ, А ЗА ХОРАТА” Домът на Ванга в Петрич привличаше ежедневно стотици хора. Всеки дошъл иска да чуе нещо лично от нейните уста -един, за да му каже как да реши личните си или служебни проблеми, друг има неприятности вкъщи, трети търси лек за болестта си, четвърти идва просто от любопитство, да види със собствените си очи, защото е слушал какви ли не най-невероятни неща за Ванга и нейното ясновидство. Петричани дотолкова са свикнали с чакащите пред дома хора, че го приемат като нещо съвсем естествено и вероятно малцина си дават сметка с какво „богатство” в лицето на Ванга се е сдобил градът през 1942 г. Идват всякакви хора, различни по години, по образование, по разбирания. Какво ги привлича така упорито към Вангиния праг - надеждата, че ще получат изцеление на различните си болки, отговорите на заплетените им съдби и въпроси, яснотата в обърканото им битие. И Ванга препредава... Какво необикновено има в нея, та съдбата я дарява с такава необикновена дарба. Ванга е родена на 31 януари 1911 година в град Струмица, Югославия, в семейството на дребни земеделци. От баща си наследява физическата издръжливост, чувството за справедливост и любов към онеправданите, а от майка си - веселия характер, отношението към ред и чистота, които у Ванга са издигнати в култ. Родила се е два месеца преждевременно, била доста хилава, със залепени за главата уши и залепени пръстчета на ръцете и краката. Никой не знаел тогава дали това дете ще оживее, затова го сложили близо до печката, увито във волско шкембе и непрана вълна, та дано дочака деветия си месец. Една нощ през месец март бебето силно изплакало и вещите „баби” казали на разтревожената майка, че всъщност бебето сега се е родило. И понеже в Струмишкия край имало обичай да не се дава име на дете, за което не се знае дали ще живее, на другия ден, пак според обичая, бабата на детето излязла на улицата и казала на първата жена да каже едно име за новородено момиченце. Жената казала „Андромаха”. По онова време в Струмица много жени носели гръцки имена, но на бабата то не се харесало и тя попитала за име втора жена, която сложила на новороденото името Вангелия - носителка на блага вест. Това име е също гръцко, но в този край то е толкова популярно, че бабата го приела съвсем като „тяхно” и го одобрила. Бащата Панде Сурчев бил още младеж, когато станал четник и тръгнал да се бори против турското робство. Заловен от турците, бил изпратен с доживотна присъда в турския затвор „Йеди куле” и жестоко инквизиран и без надежда за спасение излязъл оттам през 1908 година, когато „младотурците” обявили Турция за конституционна монархия и новото правителство освободило затворниците. Върнал се у дома, разбрал, че четите не са разтурени, и отново се включил в борбата. Малко след това четите се разформировали и всички се върнали по родните си места. Панде се върнал в родното си Ново село, но вкъщи не заварил никого. Родителите му били починали, а брат му се бил запилял някъде по другите села. Дни наред се въртял безцелно и се чудел с какво да се залови. Тогава разбрал, че общината в град Струмица дава изоставени турски къщи и земя на преселници, и решил да отиде и да живее там. Дали му стара къща накрай града. Почти всички къщи били стари и паянтови и махалата повече приличала на село, отколкото на част от града. Уличките били тесни, кални, мръсни и вечер тъмни като в рог. Дворчетата били малки, оградени с тръни или жив плет, по които се разхождал добитък, който вечер затваряли в долните катове на къщите или стопаните живеели редом с него. Те всички били дошли от околните села да търсят препитание в града и били предимно земеделци или дребни занаятчии и търговци. Колоритът на махалата, която всички наричали Светико, защото била скупчена около църквата „Свети Петнадесет мъченици”, се допълвал от няколко шумни семейства цигани и от семейството на един ходжа, който не пожелал да се изсели в Турция и всички го наричали „Гюлбаба”, защото имал най-красивата розова градина в цялата околност. Новият заселник заживял с новите си съседи в мир и разбирателство. Взел малко земя и започнал да я обработва. Отначало сам. После срещнал дребната като момиченце, пъргава и весела мома Параскева и си я харесал за невеста. Вангелия, нека вече за по-кратко я наричаме Ванга, била едва на 3 години, когато при раждането на второто дете майка й починала. Една година след това - 1915, след като била обявена Първата световна война - бащата бил мобилизиран и заминал да воюва в редовете на българската армия (Първата световна война е обявена през 1914 г., но мъжете от Струмишкия край са мобилизирани и се включили във войната през 1915 г.). Ванга останала при съседката Асаница - много добра и състрадателна туркиня. Близо три години от бащата не. дошло никакво известие и съседите решили, че Ванга е останала „кръгло сираче”, когато един ден бащата, отслабнал до неузнаваемост, се върнал жив и здрав. Заживели отново с Ванга в старата къща, но това не се оказало толкова лесно за бащата. Ванга, вече 7-годишна, била слабо, синеоко и русокосо, но много буйно и своенравно дете. Личало си, че й липсва майчина ласка и строгост. През това време, в края на войната, в Струмица се установила сръбска власт и новите местни управници въвели строги порядки и различни ограничения. Не били обаче малко онези струмчани, които не разбирали въпросните разпоредби и заживели в страх и безпокойство. С голямо безпокойство живял и Панде, искрено се чудел какъв ли ще е животът на Ванга, когато порасне. А тя била жива, весела, общителна и децата с голямо удоволствие идвали да играят в техния двор. Любимата й игра била да накара децата да легнат на двора - те били нейните „пациенти”, а тя била докторът и ги лекувала. Късала разни треви и ги налагала с тях по корема. После ги карала да преметат чисто двора - не можела да търпи да е мръсно - и сядала в средата на една рогозка. Децата я заобикаляли, а тя им разказвала безкрайни, измислени от нея истории. Децата я слушали в захлас. След години, когато бил в настроение, бащата разказвал на другите си деца весели истории от тогавашното Вангино „домакинстване” и всички се смеели до сълзи. Ванга много обичала да слага всеки предмет на сигурно място. Един ден бащата решил да отиде за риба и помолил съседа си да почака само за секунда, за да си вземе въдиците. Търсил, търсил из къщи, но от тях нямало и следа. Ванга наблюдавала с удоволствие цялата суетня и чак след време попитала баща си какво търси, а после му казала, че въдиците са забодени на шапката му. По същия начин той си търсил и цървулите и въпреки че дълго време обикалял около обърнатия казан, не се сетил, че те са отдолу. Смятайки, че няма да може да се справи сам и с детето, и с домакинстването, Панде решил да се ожени повторно. Нямал големи изгледи за успех, защото бил беден, вдовец и с дете, но бързо си намерил стопанка. Танка Георгиева била една от най-красивите моми в града, която си заплитала дългите плитки покачена на стол. Тя била годеница на български офицер, но събитията осуетили предстоящата женитба и за да не бъде посрамена, родителите й набързо и тихомълком я оженили за Панде. Макар и нещастна от този неочакван обрат на събитията, Танка срещнала в лицето на съпруга си добър и работлив човек, а той в нея грижлива стопанка и грижовна майка за детето си. Занизали се дни на благополучие и разбирателство. Панде бил добър земеделец и грижлив стопанин, затова Лека-полека земята му започнала да нараства и достигнала 100 декара. Даже наемал ратаи през по-усилната полска работа и хората започнали да се обръщат към него с почтителното „чорбаджи Панде”. Но това благополучие било краткотрайно. „Най-усърдните” привърженици на новата власт не могли да простят на Панде миналото му. Един ден го арестували и повели. После му взели цялата земя. Било през усилното жътвено време, когато хората прибирали хляба от полето. От благополучие семейството изпаднало в крайна мизерия и тя го съпътствала дълги години. Когато бащата се прибрал от участъка пребит и измъчен, станало ясно, че трябва да се цани някъде ратай, за да може да прехранва семейството си, което се било увеличило. През 1922 година Танка родила момче, което нарекли Васил. Бащата станал овчар в село Босилово, а после в село Дабиля. Овчар, ратай и последен бедняк останал до края на живота си. Вкъщи останала жена му с двете деца - Ванга и Васил - и Ванга много вещо й помагала в домакинстването. Тя била вече 11-годишна. Бавейки братчето си, измисляла такива игри, че да си играе и тя. Само че от около половин година време си измислила игра, която обезпокоила родителите й... Отвън на улицата пред къщата или на някое по-далечно място в двора поставяла някакъв съд или предмет, после се връщала до къщата, затваряла очи и започвала като сляпа с опипване да се движи и да търси предмета. Упорито, отново и отново си играела така на „сляпа” и заплахите и забраните на близките не можели да я спрат... През 1923 година семейството се преместило в Ново село при брата на Панде - Костадин. Той бил станал заможен, оженил се, но нямал деца и като разбрал в какво тежко положение е изпаднало братовото му семейство, решил да ги повика при себе си, за да гледат заедно добитъка и за да не гладуват в Струмица. Бащата приел. Като най-голяма, вече 12-годишна, Ванга имала задължение всеки ден да ходи с магарето до кошарите извън селото и в два гюма да донася млякото. В един летен ден тя се връщала към селото с две свои братовчедки и трите момичета решили да се отбият до Ханската чешма, която се намирала в полето, но била наблизо до пътя. И как станало, никой не разбрал... Изведнъж се извила страшна буря. Небето притъмняло и, задухал ужасяващ вятър, който чупел клоните на дърветата, изтръгвал младите фиданки и заедно с буци пръст ги запращал далече в полето. Вдигнал се огромен прашен стълб до небето. Прах, буци пръст, клони и листа се смесвали в невъобразима вихрушка, която смразила онемелите от ужас момичета и повалила двете братовчедки близо до чешмата, а Ванга изблъскала на около два километра навътре в полето, чак в местността Търнака. Колко време е продължила тази буря? Никой вече не си спомня. Но когато потърсили Ванга, едва я открили в една нива, затрупана с пръст, камъни и клони. Била като обезумяла от страх, но много по-страшна била жестоката болка, която прорязвала напрашените й очи и тя изобщо не можела да ги отвори. Когато я отвели вкъщи, всички се мъчели да облекчат мъките й, плискали я с вода, промивали очите й с отвара от билки, но нищо не помагало. Обърнали се към разни баячки и знахарки, давали й „баяни и светени води”, правили й компреси, мазали я с мехлеми, но и те не донесли облекчение. Само до вечерта очите й се напълнили с кръв, а по-късно заедно с ирисите побелели. Отчаяният баща решил веднага да се върнат в Струмица и да потърсят лекар. Всъщност в Ново село те стояли много малко, около три месеца, не били кой знае колко добре и като че ли били дошли само за да заболеят очите на Ванга. В махалата бързо се разчуло за нейното нещастие и през целия ден идвали съседки, които препоръчвали разни билки и мехлеми, разказвали какви ли не случки за излекувани с тези билки, но всъщност го правели само от съчувствие, защото никой не знаел ефикасно средство за такова заболяване. Завели Ванга на лекар и той казал, че положението е сериозно, защото възпалението се увеличава и трябва да се направи спешна операция, за да се спасят очите. Но трябвало да намерят много пари... За кратко време направили в Скопие две операции - за едната бащата намерил пари, а другата я направили по бедност, безплатно, но и двете били неуспешни. Спуснало се „перде” на очите й. Препоръчали на бащата трета операция в Белград и той се съгласил. Определили датата и казали, че за тази операция трябва да платят 5000 динара (около 500 лв.), доста голяма сума за тогавашното време. Бащата бил съкрушен, защото не знаел откъде и как да осигури тези пари. Той бил много беден, а и съседите не били по-заможни от него и затова никой не можел да му даде необходимата сума. Тогава помолил бившата си тъща да му помогне. Тя била заявила, че една от нивите ще завещае на внучката си Ванга. Панде поискал от нея да продаде тази обещана нива и да осигури парите за операцията. Но след смъртта на дъщеря си - Вангината майка - отношенията между тъща и зет силно се били влошили и бабата отказала категорично да помогне. Тогава бащата започнал да продава, но какво можел да вземе от оскъдната покъщнина. Продал шевната машина, останала от първата му жена, продал и единствената овца, която гледали вкъщи, и повече нямало какво да се продава. Намерил отнякъде и още малко пари и едвам събрал половината сума, а датата наближавала. Ден преди операцията изпратили Ванга за Белград с един съсед, който бил по-заможен и отивал при сина си на гости. Въпреки че много искал в този тежък момент да бъде до Ванга, бащата не заминал, за да не харчи за път от недостатъчната и без това сума. Когато съседът, казвал се Панде Пайвански, спретнат и добре облечен господин, завел Ванга в болницата, изглеждало като че ли богат роднина води бедната си родственица и час по-скоро иска да се отърве от нея. С такова впечатление останал и лекарят, който на другия ден трябвало да извърши операцията. Като видял колко пари му дава придружителят, се ядосал заради неговото скъперничество, повикал вечерта Ванга в лекарската стая и й казал: „Девойко, утре ще те оперирам, но парите, които е изпратил баща ти, са наполовина, затова ще ти направя „половин” операция. Като ми донесете нужната сума ще те оперирам както трябва!” Мисля си, че тези думи са били само моментен изблик на гняв. Когато се завърнала вкъщи, Ванга виждала, макар и съвсем слабо. Лекарят й казал, че има нужда от силна храна, чистота и спокойствие, за да се възстанови. Разбира се, тези съвети останали само като пожелание, защото животът на семейството си течал както преди в оскъдица и мизерия. През 1924 година се родило и друго дете - момче, което нарекли Томе - и беднякът Панде тръгнал отново да работи като ратай по селата, за да изхранва някак си петчленното си семейство. Жена му, доколкото й позволявали силите, работела на полето, а Ванга наглеждала двете си братчета и домакинствала. Лошите условия за живот скоро си казали тежката дума. Отново се спуснало „перде”, за нова операция и дума не можело да става и след малко време тя напълно ослепяла. Този път завинаги. Отчаянието било пълно. По цели нощи Ванга плачела и молела Бога да стане някакво чудо и тя отново да прогледне, но чудото все не идвало. Изминали месеци и тя не можела да се примири, че е в тежест на семейството и с нищо не може да помага, но стояла безпомощна и не знаела как да намери изход от това положение. Един ден съседи посъветвали бащата да направи постъпки в град Земун, където имало дом за слепи, и да изпрати Ванга там. Ако не друго, поне нямало да гладува, защото се говорело, че там се грижат добре за нещастните деца. През 1925 година получили известие от дома, че ще приемат Ванга. Тя била вече 15-годишна. Когато разбрала, че ще заминава, до сутринта не мигнала от вълнение. Очаквало я неизвестно бъдеще и колко време ще остане в този дом, никой не можел да каже. Може би завинаги! При мисълта, че повече няма да се „види” със семейството си, сърцето й се свило от мъка и все я избивало на плач. На другата сутрин Ванга се прощавала с къщата. Дребна и слаба, някак странно притихнала, тя „гледала” настъпващата пролетна утрин. Гледала, разбира се, е съвсем условно, по-точно слушала настъпващия ден. Така, слушайки, възприемала света. Зрящите и не предполагат колко звуци се преплитат около тях... Ето лекият ветрец се провира през живия плет и после погалва здравеца, мушкатото и шибоите. По младата трева пробягват котешките лапички, а слънцето се люлее на най-високия клон на сливата. После се плъзва по лицето й. Тази картина се запечатва в съзнанието и, и Ванга я запомня за цял живот. В дома за слепи в град Земун всичко било ново и интересно. Веднага облекли новата ученичка в униформата на дома - кафява плисирана пола и блуза с моряшка яка. Обули й красиви бежови обувки. Подстригали прилично русите й коси. Ванга била смутена и много щастлива. После скришом дълго опипвала и приглаждала новите си дрехи и се чувствала като царица, защото никога дотогава не е била толкова хубаво облечена. Режимът в дома бил строг. До обяд учениците имали много сериозни занимания - учили брайловата азбука, преподавали им различни предмети, учили музика... Новата ученичка имала невероятно развит музикален слух и бързо се научила да свири на пиано. Клавишите сякаш не издавали звуци, а й разказвали за дома - за зелените струмишки поля, за синьото небе над Ново село, за двора с пъстрите шибои и здравец, за веселия ромон на река Тракайна, за детството, за близките, за светлината... Колко жалко, че нямали урок по музика по цял ден. После започвали практическите занимания. Учели момичетата да домакинстват - да плетат, да готвят, да чистят, да подреждат. Практически това не е много сложна работа, но ако човек има очи. Тук слепите момичета трябвало да се научат да „виждат с ръце” - да придобият чувствителни и гъвкави пръсти. Ванга усвоявала всичко с лекота и нямало преподавател, който да не е доволен от нея. Неусетно се изнизали три години. Ванга станала осемнадесетгодишна девойка, имала много спретнат вид и от слабото й лице се излъчвало спокойствие и удовлетвореност. От известно време и някаква вътрешна радост я озарявала. Тук сред възпитаниците на дома имало един младеж - Димитър от село Гяото, Гевгелийско - и Ванга усещала, че щом чуе гласа му, сърцето й тревожно и радостно трепвало и цялото й лице се обливало в топлина. Младежът също търсел нейния глас и двамата били неземно щастливи, когато били заедно. Един ден той й признал, че я обича, и й предложил да се оженят. Родителите му били богати и нямали нищо против да ги гледат и двамата. По цял ден Ванга си представяла как ще изглежда като булка с дълга бяла рокля и нежен като дъх воал. Просто не стъпвала на земята от щастие. Изпратила хабер на баща си и зачакала неговата благословия. Занизали се дни на нетърпеливо очакване... Изтегляне 1.4 Mb. Сподели с приятели:
|