Вестители от отвъдното

Кетрин бе повече от здрава. Предишните й съществу­вания започнаха да се повтарят. Знаех, че се приближавах­ме към края, но това, за което не си давах сметка този есе­нен ден, когато отново я подложих на хипноза, бе, че ще изминат цели пет месеца до следващия сеанс, който ще­ше да бъде и последният.

— Виждам инкрустации — започна тя. — Някои от тях са направени от злато. Виждам глина. Хората правят гър­нета. Те са червени... от някакъв червен материал. Виждам кафява постройка, някаква кафява постройка. Ние сме на това място.

— В кафявата постройка ли си или наоколо?

— Вътре. Работим различни неща.

— Можеш ли да се видиш как работиш? — попитах. — Можеш ли да се опишеш? С какво си облечена? Пог­ледни надолу. Как изглеждаш?

— Аз съм в нещо дълго от червен плат. Обувките ми са особени, нещо като сандали. Косата ми е кестенява. Из­работвам някаква фигура. Това е фигура на мъж... на мъж. Той носи нещо като пръчка... като жезъл в ръката. Дру­гите правят нещо от метали.

— Всичко това в работилницата ли се прави?

— Това е само постройка. Направена е от камък.

— Статуята, върху която работиш, човека с жезъла, знаеш ли кой е?

— Не, това е просто човек. Той се грижи за добитъка... кравите. Има много (статуи) наоколо. Ние предварител­но знаем как трябва да изглеждат. Това е много особен материал. Трудно се поддава на обработка. Много се ро­ни.

— Знаеш ли как наричат материала?

— Не го виждам. Просто червен, нещо червено.

— Какво ще стане със статуите, след като ги направи­те?

— Ще се продават. Някои ще се продават на пазара. Някои ще бъдат дадени на различни благородници. Само майсторски направените ще се дадат за къщите на благородниците. Останалите ще се продават.

— Ти имаш ли понякога работа с тези благородници?

— Не.

— Това твоята работа ли е?

— Харесваш ли я?

— Да.

— Отдавна ли се занимаваш с нея?

— Отдава ли ти се?

— Не особено.

— Имаш нужда от повече опит?

— Да, сега само се уча.

— Разбирам. Още ли живееш с твоето семейство?

— Не знам. Но виждам кафяви кутии.

— Кафяви кутии - повторих.

— Те имат малки отвори. Имат отвори и някои от ста­туите са сложени отвътре до отворите. Те са дървени, от някакво дърво. Статуите, които правим, са за това.

— За какво служат статуите?

— Те са за религиозни нужди — отговори тя.

— Каква е тази религия?

— Има много богове, много защитници... много бо­гове. Хората са наплашени. Много неща се правят тук. Правим също игри... Табли за игри, с дупки. Глави на жи­вотни влизат в дупките.

— Виждаш ли там нещо друго?

— Много е горещо, много е горещо и прашно...

— Има ли наоколо вода?

— Да, тя се стича от планините.

Този живот започна да ми звучи познато.

— Хората уплашени ли са? — заинтересувах се. — Те суеверни ли са?

— Да — отговори тя. — Има много страх. Всеки се страхува.

Аз също се боя. Трябва да се пазим. Има болест. Ние трябва да се пазим. Нещо мори хората. Много измират.

— От водата? — запитах.

— Да. Много е сухо... горещо, защото боговете са сър­дити и ни наказват.

Тя отново се връщаше в онзи живот с танисовото ле­карство. Разпознах религията на страх, религията на Озирис и Хатор.

— Защо са сърдити боговете? — попитах, знаейки ве­че отговора.

— Защото не спазвахме законите. Те са сърдити.

— Какви закони нарушихте?

— Тези, установени от благородниците.

— Как може да умилостивите боговете?

— Трябва да се носят някои неща. Едни носят неща около врата си. Те помагат срещу злото.

— Има ли някой специален бог, от който хората се страхуват най-много?

— Те се страхуват от всички.

— Знаеш ли имената на някои богове?

— Не знам имената. Само ги виждам. Има един с чо­вешко тяло, но с глава на животно. Има друг, който при­лича на слънцето. И един, подобен на птица, той е черен. Те увиват въже около вратовете им.

— Преминаваш ли през всичко това?

— Да, аз не умирам.

— Но сигурно умират членове на твоето семейство? — спомних си.

— Да... баща ми. Майка ми е добре.

— Брат ти?

— Моят брат е... мъртъв — припомни си тя.

— Защо ти оцеляваш? Има ли нещо особено, свърза­но с теб? Нещо, което да си сторила?

— Не — отговори тя. — След това насочи внимание­то си към нещо друго. — Виждам нещо с масло в него.

— Какво виждаш?

— Нещо бяло. Прилича досущ на мрамор. Това е... алабастър... нещо като басейн... в него държат маслото. Използва се да се помазват главите...

— ...на жреците? — добавих.

— Да.

— Не. Аз правя статуите.

— Това в същата сграда ли е?

— Не... това е по-късно... храм. Изглежда нещо я измъчваше.

— Някакъв проблем ли има?

— Някой е сторил нещо в храма, което е разгневило боговете. Не знам.

— Ти ли беше?

— Не, не... Аз само виждам жреците. Те приготвят жер­твоприношение, някакво животно... това е агне. Главите им са голи. Съвсем без косъм, дори и по лицата...

Тя замълча, минутите течаха бавно. Изведнъж застана нащрек, като че ли слушаше някого. Когато проговори, гласът й бе дълбок. Учителят се бе явил.

— В това ниво, на някои души им е позволено да се демонстрират като хора, които още са във физическа фор­ма. Позволено им е да се връщат... само ако са оставили неизпълнен някакъв договор. На това равнище е позволен взаимен контакт. А другите равнища... То е, когато ти е позволено да използваш твоите психически възможности и да контактуваш с хора във физическа форма. Има мно­го начини да се прави това. На някои е позволено силата да се показват на хората. Другите притежават силата на движението и им е дадена способността да преместват предмети по телепатичен начин. В това ниво се отива са­мо ако е полезно за душата. Ако си оставил неизпълнен договор, можеш да избереш да дойдеш тук и да осъщес­твиш контакт по някакъв начин. Една от причините да се отива в това ниво е, ако животът ти е свършил внезапно. Много хора избират да дойдат тук, защото им е позволе­но да видят близките си, които са все още във физическа форма. Но не всеки избира да осъществява контакти с тях. За някои хора това би било много страшно.

Кетрин замълча и изглеждаше, че си почива. След мал­ко започна да шепне много тихо:

— Виждам светлина.

— Тази светлина дава ли ти енергия? — попитах.

— То е като да започваш... като да се раждаш отново.

— Как могат хората във физическа форма да почувс­тват тази енергия? Как биха могли да черпят и да се за­реждат от нея?

— Чрез техните мисли — меко отвърна тя.

— Но как да достигнат до това състояние?

— Те трябва да бъдат много релаксирани. Можеш да се обновиш чрез светлината... чрез светлината. Трябва да си много релаксиран, така че да не губиш енергия, а да обновиш своята.

Кетрин беше в своето суперсъзнателно състояние и аз реших да разширя въпросите си.

— Колко пъти си се прераждала? Всички прераждания ли са били тук, в тази среда, на земята, или са били и дру­гаде?

— Не — отговори тя, — не само тук.

— В какви други нива, на кои други места отиваш?

— Аз не съм довършила това, което имам да правя тук. Не мога да премина другаде, преди да изживея всич­ко от живота, а аз още не съм. Ще има много преражда­ния... за да изпълня всички договори и да платя всичките дългове, които имам.

— Но ти напредваш — уверих я.

— Ние винаги напредваме.

— Колко пъти си се прераждала на земята?

— Осемдесет и шест.

— Осемдесет и шест?

— Да.

— Всичките ли си спомняш?

Ние бяхме изживели заедно фрагменти и по-големи пе­риоди от десет или дванадесет съществувания, а по-късно те започнаха да се повтарят. Явно не беше необходимо за нея да си спомни останалите към седемдесет и пет. Наис­тина, тя бе постигнала забележителен прогрес, поне в рам­ките на моите разбирания. По-нататъшното й развитие нямаше да зависи от равносметката на преражданията. Бъдещият й напредък нямаше да зависи дори и от мен и моята помощ.

Тя отново започна да шепне:

— Някои хора докосват астралното ниво, като изпол­зват опиати, но не разбират какво изпитват. Само им е било позволено да го прекосят.

Не бях задавал въпроси за наркотиците. Тя ми преда­ваше урок, като споделяше знание, независимо дали бях питал специално, или не.

— Не можеш ли да използваш твоите психически си­ли, за да подпомогнеш собственото си развитие тук? — попитах. — Ти все повече и повече ги увеличаваш.

— Да — съгласи се тя. — Това е важно, но не е важно толкова за тук, колкото за другите нива. Това е част от еволюцията и растежа.

— Важно за мен и за теб?

— Важно за всички нас — отвърна тя.

— Как развиваме нашите способности?

— Вие ги развивате чрез взаимоотношенията. Има хо­ра с по-големи възможности, които са се върнали тук с повече познания. Те ще издирват нуждаещите се от раз­витие и ще им помагат.

Последва дълго мълчание. Като напусна суперсъзнателното състояние, тя навлезе в друг живот.

— Виждам океан. Виждам къща, близо до океана. Тя е бяла. Корабите пристигат и отплават от пристанището. Усещам мирис на солена вода.

— Ти там ли си?

— Да.

— Как изглежда къщата?

— Използваш ли този телескоп?

— Да, за да търся корабите.

— Какво правиш?

— Съобщаваме за търговски плавателни съдове, кога­то наближават пристанището.

Спомних си, че тя бе вършила това в друго съществу­вание, когато беше Кристиан, морякът, чиято ръка бе ра­нена по време на морската битка.

— Ти моряк ли си? — питах, за да получа потвържде­ние.

— Не знам... може би.

— Виждаш ли с какво си облечена?

— Да. Нещо като бяла риза и кафяви къси панталони и обувки с големи закопчалки... Аз съм моряк по-късно в този живот, но не сега.

Тя можеше да надниква в бъдещето, но това я караше да направи скок в това бъдеще.

— Аз съм ранен — направи гримаса на силна болка. Ръката ми е ранена.

Тя наистина бе Кристиан и отново преживяваше мор­ската битка.

— Експлозия ли стана?

— Да... Мирише на барут!

— Ти ще се справиш — уверих я, като знаех вече как­во я очаква.

— Много хора загиват! — все още бе възбудена. — Платната са разкъсани... част от пристанището е взриве­но.

Тя оглеждаше кораба за повреди.

— Трябва да закърпим платната. Те трябва да се закърпят.

— Ти оздравя ли? — попитах.

— Да. Много е трудно да се шият платната.

— Можеш ли да работиш с ръката си?

— Не, но аз наблюдавам други... платна. Те са напра­вени от коноп, много трудно за шиене платно... Много са загиналите. Те много страдаха. (Тя трепна.)

— Какво стана?

— Болката... в ръката ми.

— Ръката ти оздравява. Върви напред във времето. От­ново ли плуваш с корабите?

— Да. (Замълча за момент.) Ние сме в Южен Уелс. Трябва да защитаваме бреговата линия.

— Кой ви напада?

— Мисля, че са испанци... Те имат огромни кораби.

— Какво се случва после?

— Вижда се само кораб. Виждам пристанището. Има магазини. В някои от тях правят свещи. Това са магази­ните, ^откъдето купуват книги.

— Да. Влизал ли си някога в книжарница?

— Да. Много ми харесват. Книгите са чудесни... Виж­дам много книги. Тази, червената, е история. В нея е пи­сано за градове, за страни. Има карти. Харесвам тази книга... Има магазин, в който се продават шапки.

— Там има ли място, където се отбиваш да пийнеш? Бях си спомнил как Кристнан разказваше за бирата

— Да, има много места — отговори тя. — Те серви­рат ейл... много тъмен ейл... с някакво месо... овнешко с хляб, много голям хляб. Бирата е много горчива, много горчива. Чувствам вкуса й. Те имат и вино и дълги дър­вени маси... Реших да я повикам по име, за да видя как щеше да реагира:

— Кристиан — настойчиво произнесох. Тя отговори високо, без колебание:

— Да? Какво искаш?

— Къде е твоето семейство, Кристиан?

— Те са в съседния град... От тукашното пристанище ние само отплуваме.

— Кои са твоето семейство?

— Имам сестра... сестра, Мери.

— Къде е твоето момиче?

— Нямам. Само жените от града.

— Никоя специално?

— Не, само жените... Върнах я към мореплаването.

— Участвам в много битки, но съм незасегнат.

— Ти остаряваш...

— Да.

— Мисля, че да. Виждам халка.

— Имаш ли деца?

— Да. Синът ми също е моряк... Виждам халка, хва­ната от нечия ръка. Това е ръка, която държи нещо. Но не виждам какво. Халката е ръка — това е ръка, сграбчила нещо.

Кетрин започна да издава звуци на повръщане.

— Какво ти стана?

— Хората на кораба са болни... то е от храната. Яли сме нещо развалено. Солено свинско.

Продължаваше да има пристъпи на повръщане.

Преместих я във времето и те престанаха. Реших да не я довеждам отново до сърдечния удар на Кристиан. Тя бе вече изтощена и за това я изведох от хипноза.
ГЛАВА ЧЕТИРИНАДЕСЕТА

Видяхме се отново след три еедмици. Отлагането бе причинено от мое кратко боледуване и нейната отпуска. Кетрин бе напреднала още повече през този период, но сега ми изглеждаше някак неспокойна. Съобщи ми, че се справя добре и се чувства толкова сигурна, че не вярва хипнозата да й бъде вече от полза. Тя бе права, разбира се. В обичайна обстановка ние би трябвало още преди три седмици да сме приключили лечението. Бяхме продължи­ли отчасти поради моя интерес към посланието на Учи­телите и отчасти заради някои незначителни проблеми, които все още съществуваха в живота на Кетрин. Тя бе практически излекувана и започваше да повторя същест­вуванията си. Но ако Учителите имаха да ми казват още? Как щяхме да осъществяваме контакт без Кетрин? Знаех, че ако бях настоял, тя щеше да продължи сеансите. Но ня­маше да бъде справедливо да настоявам. С известна тъга се съгласих с нея. Побъбрихме за нещата от изминалите три седмици, но сякаш вече не присъствах в разговора.

Изтекоха пет месеца. Кетрин поддържаше доброто си състояние. Страховете и безпокойствата й бяха намалели до минимум. Животът и взаимоотношенията й с другите бяха коренно променени. Сега излизаше с друг мъж, ма­кар че Стюарт все още се мяркаше в живота й. За пръв път от детството й насам тя усещаше радостта и щастието пълноценно. От време на време се засичахме по коридорите на болницата или в кафенето, но контактите ни не бяха като на лекар с пациент.

Измина зимата и пролетта започна. Кетрин си назна­чи час за моя кабинет. Тя бе имала често повтарящ се сън за някакви религиозни жертвоприношения, в които учас­твали змии, пълзящи из дълбока яма. Хората, в това чис­ло и тя самата, били вкарвани насила в ямата. Тя се опит­вала да се измъкне, като забивала ръце в пясъчните стени, за да се покатери. Змиите били точно под нея. На това, място от съня се разбуждала с бясно разтуптяно сърце.

Независимо от дългата пауза, Кетрин бързо навлезе в дълбок хипнотичен транс. Не се изненадах, че веднага се оказа в древното си съществувание.

— Тук, където съм, е много горещо — започна тя. — Виждам двама черни мъже, застанали до каменните сте­ни, които са студени и влажни. Те са с шлемове. Около десните им глезени има въже. Във въжето са вплетени мъ­ниста и висящи пискюли. Те правят хранилище - от камък и глина, като прибавят някакво счукано зърно. Зърното се донася в количка с железни колела. Върху количките са метнати вълнени рогозки. Виждам вода, много синя. Ня­кой важен дава нареждания на другите. Има три стъпала към хранилището. Отвън е поставена статуя на бог. Той има глава на птица и тяло на човек. Той е бог на годиш­ните времена. Стените са измазани с нещо като катран, за да не влиза въздух и да не изсъхва зърното. Лицето ме сърби... Виждам сини мъниста в косата си. Навсякъде има въшки и бълхи, от тях ме сърбят лицето и ръцете. Слагам нещо лепкаво по лицето си, за да се спася от тях... то ми­рише ужасно, сока на някакво дърво. Имам плитки и в тях са вплетени мъниста със златни конци. Косата ми е черна. Аз съм част от домакинството на фараона. Тук съм заради някакъв празник. Дошла съм да наблюдавам помазването на жреците... в чест на боговете, за очакваната реколта. Правят се жертвоприношения само на животни, не на хора. Кръвта на принесените в жертва животни те­че от бял постамент в малък басейн... влива се в разтво­рена змийска паст. Мъжете носят малки златни шапчици. Всички са чернокожи. Имаме слуги от други страни, от­въд морето...

Тя замълча и ние зачакахме, като че ли времето беше спряло. След това започна да се оживява, прислушвайки се към нещо.

— Всичко е така бързо и объркано... това, което ми казват... за промяната и растежа и различните нива. Има ниво на усещането и ниво на прехода. Идваме от един жи­вот и ако са завършени уроците, ние се придвижваме в друго измерение, в друг живот. Трябва да разберем на­пълно. Ако не сме, не ни се разрешава да прекрачим... трябва да повторим, защото не сме се поучили от уроци­те. Трябва да изживеем всичко всестранно. Трябва да знаем да искаме, но също и да даваме... Има толкова мно­го да се знае, толкова много духове са въвлечени. Затова сме тук. Учителите... са на само едно от тези нива.

Кетрин замълча, след това проговори с гласа на Учи-теля-поет. Той се обръщаше към мен:

— Това, което ти казваме, е за сегашния момент. Сега трябва да учиш чрез своята интуиция.

След няколко минути Кетрин заговори в своя мек ше­пот:

— Има черна ограда... около надгробни камъни. Ва­шият е там.

— Моят? - попитах, изненадан от този образ.

— Да.

— Името е "Нобл". 1668-1724. Има цвете на него... То­ва е във Франция или Русия. Вие сте били в червена уни­форма... били сте хвърлен от кон... Има златна халка... с лъвска глава, използвана като хералдичен знак.

Това бе всичко. Разбирах, че изявлението на Учителя-поет значеше, че няма да има повече откровения чрез хип­нозата на Кетрин и съм убеден, че е точно така. Нямаше повече да има сеанси. Нейното лечение бе завършено и аз бях научил всичко, което можеше да се научи чрез регресията. Останалото, това, което е в бъдещето, трябваше да науча чрез своята интуиция.
ГЛАВА ПЕТНАДЕСЕТА

Кетрин ми се обади да си определи час при мене два месеца след последния сеанс. Каза, че има да ми казва не­що много интересно. Когато влязохме в кабинета, при­съствието на новата Кетрин, щастлива, усмихната и лъче­зарна в своя нов вътрешен мир, което я правеше да цъфти, ме накара да си спомня онази, предишната Кетрин. Още веднъж си помислих колко невероятно бързо бе достиг­нала това подобрение.

Кетрин бе посетила Айрис Залцман, известна астроложка, която се беше специализирала в разкриване на ми­нали съществувания. Бях малко изненадан, но разбирах любопитството на Кетрин и желанието й да потърси до­пълнително потвърждение на това, което бе преживяла. Радвах се, че бе имала куража да го направи.

Кетрин била чула за Айрис от една приятелка. Реши­ла да й позвъни и си назначила ден за посещение. Няма­ла намерение да разказва нищо за случилото се в кабине­та ми.

Айрис я попитала само за датата, времето и мястото на раждането й. След това й обяснила, че от тези изход­ни данни ще състави астрологичен кръг. Оттук нататък, чрез съчетанието на знанията си и интуитивните си даде­ности, Айрис ще разкрие подробности от миналите прераждания на Кетрин.

Кетрин ми разказва, че за пръв път се натъквала на чо­век, който притежава особени психически качества и не знаела какво да очаква. За нейно изумление Айрис пот­върдила повече от нещата, които Кетрин бе разкрила под хипноза.

Като говорела и правела бележки върху набързо нах­върлен астрологичен чертеж, Айрис постепенно изпадна­ла в особено състояние. Минути след това посегнала към гърлото си и съобщила, че Кетрин е била удушена и зак­лана в предишен живот. Гърлото й било прерязано по време на война и Айрис виждала средновековно село в пла­мъци и разрушения. Казала, че когато се случило това, Кетрин е била млад мъж. Очите на Айрис изглеждали стъклени, когато след малко започнала да описва Кетрин като млад моряк в униформа с къси черни панталони и обувки със странни закопчалки. Изведнъж Айрис грабна­ла лявата й ръка и изкрещяла от болка, като твърдяла че нещо остро се забило в ръката й. Уверила я, че раната е оставила постоянен белег. После продължила с описани­ето на моряшкия живот. Айрис разказвала фрагменти и от други съществувания. Имало кратък живот в Париж, където Кетрин била отново момче, и умряла в бедност. Друг път била индианка в Америка на югозападния бряг на Флорида. По време на това съществувание тя била лечителка и вървяла боса. Била тъмнокожа и имала стран­ни очи. Налагала раните с мехлеми и давала билкови от-.- вари и имала силни психически способности. Обичала да носи сини каменни бижута, много лапис, прорязан от чер­вени жилки.

В друг живот Кетрин била испанка и живяла като прос­титутка. Името й започвало с буквата Л. Живеела с по-възрастен мъж.

Имала съществувание като незаконна дъщеря на богат баща с много титли. Айрис видяла фамилния герб върху сервизи в голям дом. Тя описала Кетрин като светла блон­динка с дълги чувствителни пръсти. Свирела на арфа. Же­нитбата й била предварително уговорена. Кетрин обича­ла животни, специално конете и се отнасяла по-добре с животните, отколкото с хората.

В един кратък живот тя била малко момче от Маро­ко, умряло от болест твърде рано. Веднъж живяла на Ха­ити, говорела езика им и била въвлечена в магически ритуали.

В много древно съществувание тя била египтянка и се занимавала с погребалните ритуали на тази култура. Би­ла жена със сплетена коса. Имала няколко пребивавания във Франция и Италия. В едно от тях живяла във Флорен­ция и била замесена в религиозни работи. По-късно жи­вяла в манастир в Швейцария. Била жена и имала двама сина. Имала слабост към златото и златната пластика и носела златен кръст. Във Франция била в затвор на сту­дено и тъмно място.

В друг живот видяла Кетрин като мъж в червена уни­форма, който се занимавал с коне и войници. Униформа­та била в червено със златно, вероятно руска. А в друг жи­вот тя била нубийски роб в древен Египет. В един момент била отвлечена и затворена в подземие. Освен това, Кет­рин била още и мъж в Япония, който се занимавал с кни­ги и преподавал - бил много учен. Работел в училище и умрял в дълбока старост.

И накрая, имала и по-скорошно съществувание като немски войник, убит в бой.

Бях очарован от поразяващата точност и подробност на събитията от минали съществувания, описани от Ай­рис. Съвпаденията със спомените на Кетрин от хипнотич­ните й регресии беше изумително. Съответствия имаше и със сегашния живот на Кетрин. Например Кетрин обича­ше бижута със сини камъни, специално лазурит. Когато била при Айрис, тя не ги носела. Винаги бе обичала жи­вотни, специално коне и котки, беше се чувствувала по-си­гурна с тях, отколкото с хората. И ако би могла да избе­ре едно място в света, което да посети — това би било Франция.

— В никакъв случай не мога да нарека това научен ек­сперимент. Но се бе случило и мисля, че е важно да го из­ложа тук. Не знам какво е ставало онзи ден при Айрис. Възможно е тя да е използвала несъзнателно телепатия и да е "прочела" мислите на Кетрин, след като миналите съ­ществувания бяха вече в нейното подсъзнание. Може би пък Айрис наистина умееше да прониква в информация­та за минали съществувания благодарение на психически­те си възможности. По какъвто и начин да бе постигнато, двете притежаваха една и съща информация, получена с различни средства. Това, до което Кетрин бе достигнала чрез хипнотична регресия, Айрис бе получила по психи­чески канали.

Много малко хора могат да правят това, което прави Айрис. Някои, които считат себе си за надарени с особе­ни психически способности, просто експлоатират човеш­ките страхове, както и любопитството към непознатото. Измамници и мошеници извират днес отвсякъде. Попу­лярността на книги като тази на Шърли Маклейн - "С един крак отвъд" предизвика истинско нашествие от нови "ме­диуми". Такива като тях обикалят навсякъде, рекламират себе си, "изпадат в транс", изричайки пред омагьосаната и благоговееща публика баналности от рода на: "Ако не сте в хармония с природата, природата няма да е в хар­мония с вас". Тези слова обикновено се изричат с разли­чен от този на "медиума" тембър, често подправен с ня­какъв чуждестранен акцент. Посланията са неясни и приложими за широк кръг хора. Често в посланията се използват термини за спиритични явления, доста трудни за оценяване.

Важно е да се изкоренят бурените на лъжата от поле­то на истината, което трябва да остане неосквернено. Та­зи важна работа трябва да бъде извършена от сериозни учени - специалисти по поведението. Психиатрите трябва да поставят диагностични оценки, за да могат да направ­ляват умствените заболявания и да различават измамничеството и социопатичните тенденции. Статистиците, психолозите и лекарите са също необходими при формирането на тези оценки и за наблюдението след то­ва. Важните крачки, които ще се направят в тази насока, ще използват научна методология. За да се обясни един феномен в науката, на базата на многобройни наблюде­ния се създава една предварителна хипотеза. Оттук ната­тък хипотезата трябва да бъде проверявана в условията на контрол. Резултатите от тези проверки трябва да бъ­дат доказани отново и отново, преди да бъде създадена теория. Веднъж въоръжен с това, което се нарича здрава теория, ученият трябва да проверява пак и пак, трябва да я подлагат на изпитание и други изследователи, за да има сравнимост на резултатите.

Подробните, научно приемливи студии на д-р Джоузиф В. Райн от университета в Дюк, на д-р Иън Стивънсън от университета във Вирджиния, д-р Гъртруд Шмайдлер от колежа на Ню Йорк Сити и на много други сериозни изследователи доказват, че това може да бъде направено.