Единият слой е повърхностен, настроичен резултат на обучение и социализация;
Другият слой е подсъзнателен, примитивен, унаследен, и което е също съществено.
В условията на тълпата различията взаимно се неутрализират, а общото – наследени, подсъзнателни инстинкти, страсти, чувства – се сумира и усилва. Тълпата е неспособна да разсъждава и да поддържа критичен дух към нещата. Проявява признаци на умствена недоразвитост. Бързо превежда най-противоречиви решения в действие – линчува жертвата.
Изключително високо е и нивото на сугестия в масовите епизоди. Попаднал в тълпата, според Льобон, човек изпада в особено състояние на омайване, характерно за хипнозата. Льобон, който е лекар по образование, вижда в тълпата ефектът на инфекциозната болест. Внушение, заразяване, прилепчивост, хипнотизъм господстват във взаимодействието.
В тълпата освободена от задръжките си, индивидът е способен на невероятни жестокости. Затова способстват условията на анонимност (безнаказаност) и хората деградират до най-примитивното в своята природа.
Същевременно в тълпата индивидите могат да загубят инстинктът си за самосъхранение, и да извършат и героични дела. Това са т.нар героични тълпи. Напр: Тези на кръстоносците, комунарите, които са проливали кръвта си в името на една „велика“ идея.
Поддържан от околните, индивидът има самочувствието, че поддавайки се на внушението на тълпата, изпълнява някаква социално значима мисия, един дълг, който го изпълва със самоудовлетвореност.
Според Мартин в тълпите има нещо патологично. По параноичен маниер те страдат от мания за величие и комплекс за преследване.
Няма съмнение, че съставът на множеството определя постъпките и средствата, към които членовете му прибягват. Ето защо той трябва да се подбира внимателно, когато се организират демонстрации и митинги, когато се формират протестни шествия и стачки.
|
