В резултат, снемането на нормативно-регулативните системи води до регрес към онтогенетично по-първичните модели и механизми на подражанието.
Тълпи Теоретични подходи Б.Тълпата – Отличителна нагласа на тълпата е общата нагласа на включените в множеството индивиди.
Тълпите възникват стихийно и траят във времето от няколко часа до няколко дни, но могат да се рециклират по един и същи повод. Напр: Срещу политически режими, докато не бъдат реформирани или свалени.
Съсредоточени на едно място, случайно или нарочно и привлечени в общото събитие, индивидите в тълпата изпитват 3 форми на ограничение.
Най-напред те са силно физически ограничени в пространството от околните.Тълпата се дефинира като голяма група от хора, събрани толкова близко заедно, че се притискат един до друг. Това навлизане в личното пространство един другимо прави хората повишено чувствителни към околните.
Втората рестрикция се отнася до общия обект на вниманието.В тълпата е налице феноменът на поляризацията, вниманието е ориентирано в една посока, насочено е към 1 обект. Това може да бъде: лидер, конкретна цел, фокус на колективна агресия.
Физическата и сетивна ограниченост в тълпата по асоциация ставамисловна ограниченост. Моделите на поведение са пределно физически близки до индивидите. Нагласите и образците на мислене са така непосредствено демонстрирани, ситуацията е толкова идентична за всички, че те възприемат една почти пълна тържественост на собственото си положение с това на другите, а оттам и готовност да мислят и действат като тях. От това следва и високата внушаемост в тълпата.
В основата на личностната регресия, която настъпва в поведението на индивидите в тълпата, Г. Льобон сочи съществуването на 2 слоя, 2 психични нива у личността.
