В началния стадий бунтът може да бъде потушен – нужна е демонстрация на сила, но не и използването й. Достатъчно е изтъкване силата на социалния контрол.
Най-възбудените и ревностните участници следва най-бързо да се извадят от състава й. Това важи в особена степен за лидерите. Обикновено те са начело, където о напрежението е най-голямо.
Любопитните трябва да бъдат държани надалеч от полицейския кордон, за да бъдат предпазени от заразяване и присъединяване, което би направило по-трудно справянето с безредиците.
За справяне с безредиците особен принос би имала фрагментацията на тълпата на малки и изолирани групи. Когато трима полицаи неусетно ви обградят и вие се окажете изолиран от „своите“ престават да действат множество механизми на масовата психика и се заместват от мотивите на индивидуалната сигурност. С други думи за вас с тълпата е свършено. За разединяването на тълпата способстват още множество фактори.
Важна стъпка към демасовизацията е премахването на чувството за анонимност. Един от начините е поръсването на участниците с прахообразен луминофор, който иначе е невидим, но при специално осветление дрехите започват да светят. Чувството, че можеш да бъдеш идентифи-циран още преди да се прибереш у дома си, кара мнозина да овладеят поведението си и се въздържат от изстъпления.
По принцип се смята, че експериментът е трудно приложим за изследване на масовите явления, поради големия риск и разходи и поради необратимите социални последици за големите социални групи.
Поемането на такава отговорност не е проблем за политиците, но е бариера пред съвестта на учения, който не може да си позволи да рискува съдбата дори на 1 само човек, камо ли на големи групи. Още повече последствията от поведението на тълпите могат да бъдат разрушителни за обществото – паника, безредици, погроми и т.н.
В изследователската практика за проучване на въпроса, за нагласата на индивида към тълпата се използват атитюдни скали.
Чрез използване на проективни методи се изследват категориите, с които личността описва своето „Аз“.
Използва се проективен метод, сходен с т.нар Тематичен аперцептивен тест (ТАТ), при който на изследваните лица се дават 30 (по-често 20 или до 10) картини с инструкцията да направят описание на това, което считат, че те представляват. Картините са изображения на индивиди, поставени в различни сюжетни взаимодействия, подбрани така, че да дават възможност за богата личностна проекция на изследвания в неговите тълкувания.
В модифицирания вариант за изследвания върху тълпите 5 изображения на индивиди от оригиналния ТАТ се разместват с пет изображения на тълпи, като се дава стандартната за ТАТ инструкция.
От изследваното лице се иска да опише какво според него е предхождало сцената, какво се изобразява на картината, какви чувства вълнуват персонажите, какви събития следват след изброената сцена.
Накрая се води беседа, за да се узнае нещо за произхода на разказа, за събития и основания у личността за тези, а не за други асоциации, и по този начин да се проведе разговорът директно към проектираните личностни образования.
Съгласно резултатите от прилагането на този метод тълпите се характеризират с: размер, гъстота, движение, поляризация, степен на близост и свързаност между хората, субгрупи, историческо събитие, време, място, националност, социална класа.
Наред с посочените резултати, методът представлява добро средство за разкриване на мотиви, чувства, възприятия, скрити, лежащи на дълбоко нагласи, които могат да са свързани със собственото участие в масови събития.
Социални движения
Сподели с приятели: |
