% от младите българки са с диабет

Бил Гейтс инвестира 100 млн. долара в борбата с деменцията и алцхаймер

Съоснователят на Microsoft Бил Гейтс ще вложи 50 млн. долара във фонда за инвестиции в рисков капитал Dementia Discovery Fund (DDF). Организацията обединява представители на бизнеса и властите в търсене на лечение за деменцията, пише Reuters.

Инвестицията не е част от филантропската дейност, която милиардерът развива чрез фондацията си "Бил и Мелинда Гейтс". В допълнение към тази сума още 50 млн. долара ще бъдат насочени към финансирането на стартиращи компании, чиято дейност е свързана с проучването на болестта на Алцхаймер, съобщава Гейтс.

В интервю за агенцията той посочва, че бързото нарастване на броя на хората, които страдат от алцхаймер и други форми на деменция, води до все по-голяма емоционална и финансова тежест на фона на увеличената продължителност на живота.

Въпреки десетилетията научни изследвания засега все още не е открито лечение, чрез което да се забави прогресирането на алцхаймер. Гейтс обаче казва, че е отпимист, че с фокусирани и добре финансирани иновации може да бъде намерено лечение, дори и това да стане след повече от десетилетие.

"Вероятно ще отнеме 10 години, преди новите теории да бъдат изпитани достатъчно пъти, за да имат висок шанс за успех. Затова е много трудно да се опитаме да отгатнем кога може да бъде разработено ефикасно лекарство", коментира той.

Деменцията, чиято най-разпространена форма е болестта на Алцхаймер, засяга близо 50 млн. души по света, а очакванията са към 2050 г. този брой да е над 131 млн. по данни на неправителствената група Alzheimer's Disease International, отбелязва Reuters.

Фондът DDF е създаден през 2015 г. и в него участват фармацевтичните производители GlaxoSmithKline, Johnson & Johnson, Eli Lilly, Pfizer и Biogen Idee, както и британското правителство. До момента той е инвестирал в поне девет стартиращи компании, които проучват възможностите за спиране или обръщане на биологичните процеси, които водят до деменция.

По думите на Гейтс допълнителните 50 млн. долара ще бъдат вложени в стартиращи дружества, които работят върху някои "не толкова масови" подходи към болестта. Той обаче уточнява пред агенцията, че за момента не са набелязани конкретни компании.

Милиардерът разказва още, че чрез разговори със специалисти в последната година е идентифицирал пет области, в които са необходими действия - по-доброто разбиране на начина, по който се развива болестта на Алцхаймер; по-ранното й откриване и диагностициране; изследването на многобройни подходи за опит за стопиране на заболяването; улесняване на участието на хората в клинични тестове на потенциални нови лекарства; по-добро използване на данните.

Освен общата инвестиция от 100 млн. долара Гейтс възнамерява да финансира безвъзмездно и създаването на глобална платформа за данни в областта на деменцията, която да улесни изследователите на болестта в търсенето на модели и идентифицирането на нови начини за третиране, предава още Reuters.

Д-р Валери ГЕЛЕВ:

Все по-малко хора умират от инфаркт

Д-р Валери Гелев е мама. шик на Клиниката по кардиология в Аджиабдем Сити Клиник Болница Токуда и председател на Българското дружество по интервенционална кардиология. Завършил е медицина в София през 1990 г. Има две придобити специалности - "Вътрешни болести" и "Кардиология", както и лиценз за инвазивен кардиолог. Професионалният му опит е над 20 години и е натрупан в Националната кардиологична болница и УМБАЛСМ "Пирогов", където до 2013 г. оглавява отделението по инвазивна кардиология. От февруари 2013 г. е началник на Клиниката по кардиология на Болница Токуда. Новостите в света на интервенционалното лечение на сърдечно-съдови заболявания бяха обсъдени от над 300 български и чуждестранни кардиолози на VIII Национален конгрес по интервенционална кардиология, който се състоя в Пловдив от 9 до 12 ноември. Събитието беше организирано от Българското дружество по интервенционална кардиология със съдействието на Дружеството на кардиолозите в България. На форума бяха представени всички най-нови решения в областта, включително съвременните световни и европейски препоръки, които включват все повече минималноинвазивното интервенционално лечение като стандарт и при заболявания, които до този момент са лекувани препоръчително с отворена хирургия - стволови стенози, структурни и клапни заболявания, сложни коронарни запушвания.

- За първи път конгресът се състоя извън София - в Пловдив. Той се организира веднъж на две години и се посещава с интерес не само от инвазивни кардиолози, но и от всички останали. Още след втория конгрес интересът се повиши, защото започнахме да предаваме случаи на живо, при които процедурата се извършва в реално време. Има двупосочна връзка, така че в същия момент могат да се задават въпроси от модераторите или да се коментира поведението при дадени клинични ситуации. Това е утвърден формат, по който се организират всички големи събития в областта на инвазивната кардиология. Като казвам големи, имам предвид Европейския конгрес в Париж, който всяка година се посещава от между 8 и 12 хиляди човека. Другият голям форум е всяка есен в САЩ.

- Тази година инвазивната хирургия отбелязва два големи юбилея, под чиито знак също мина нашият конгрес. Единият е 40 години от първата ангиопластика, направена в Цюрих, с което се поставя началото на инвазивната кардиология такава, каквато я познаваме - не само като диагностичен, но и като терапевтичен метод. Вторият е 15 години от поставянето на първата изкуствена клапа по ендоваскуларен път. Оттогава броят на поставените по този начин клапи непрекъснато нараства по света и тук не става въпрос за конкуренция с хирургията, а за това, че благодарение на тези клапи могат да се оперират пациенти с много висок риск, смятани за неоперабилни. Сега показанията се разшириха и в момента такива клапи стават сериозна алтернатива на оперативното лечение.

- Програмата беше много интересна и включваше най-новите неща в лечението на исхемичната болест на сърцето, по-специално стволовата стеноза - стесняването на един от най-важните съдове на сърцето, чието засягане е свързано с голяма болестност и смъртност. Досега приоритет в лечението на това състоя ние беше кардиохирургията. В края на миналата година обаче излязоха две големи проучвания, които показват, че ендоваскуларното лечение, със стентове, също дава много добри резултати. Тук не става дума дали да се прави или не, защото тази процедура се прави у нас успешно, въпросът е как ще се чувства пациентът дългосрочно и какви са перспективите. Тези проучвания внесоха известна яснота и категоричност, че немалка част от пациентите, които не са прекалено сложни, се повлияват и могат да бъдат лекувани с интервенционалните методи. Голяма тема бяха различните запушвания или оклузии на съдовете, включително пълното запушване на съдовете на сърцето, където имахме за лектори световноизвестни учени. Друга тема, която става обект на все по-голям интерес от страна на инвазивните кардиолози, е лечението на структурни заболявания на сърцето. Ако досега обект на внимание бяха съдовете на сърцето, сега вече обръщаме внимание на проблеми с клапите, които доскоро бяха приоритет само на откритата хирургия. Първоначално усилията бяха насочени към смяна на аортната клапа (между лявата камера на сърцето и аортата), но другата клапа, която представлява голям интерес, и в която посока се работи, е митралната. Тя е много сложна и при нея дори оперативното лечение невинаги е добра алтернатива. Има доста окуражаващи постижения в тази насока чрез ендоваскуларните методи. Въобще смяната на клапите е една от посоките, в които върви в момента интервенционалната кардиология. Има много пациенти, при които придружаващите заболявания не позволяват да се извърши операция, и по този начин продължителността на живота им значително се скъсява. Чрез ендоваскуларните методи те получават шанс за живот. Освен това процедурата не е травмираща, средният им престой в болница е не повече от 2 дни - говорим за високорискови, възрастни пациенти, с придружаващи заболявания.

- Имахме повече от 10 гости от чужбина - от Франция -проф. проф. Ив Ловар, всепризнат корифей в ендоваскуларната смяна на клапи, от Гърция - проф. Джордж Сианос, специалист по хроничните запушвания на сърцето, водещи учени от Израел, Белгия, Швеция.

- С проф. Сианос работим повече от 10 години, с проф. Ловар - от 15, когато имах шанса да бъда в неговия център във Франция. И двамата са били многократно в България. Причината да идват е със сигурност, че оценяват нивото, на което се намираме, а то е над средноевропейско - говоря като цяло, но има наши центрове, които не отстъпват по нищо на водещи световни центрове.

- Ясно е, че сърдечносъдовите заболявания заемат доста сериозен дял от всички болести. Те са една от водещите причини за смъртността в цял свят и у нас. За съжаление ние сме тъжни лидери в тази посока в Европа. Но трябва да кажа категорично, че за период от малко повече от 20 години в световен мащаб, а със сигурност и в България, сърдечно-съдовата смъртност е намаляла с 80%. Тези данни са доказани в много проучвания. Причината за това е напредъкът на медицината и на науката изобщо, както и приложението й в реалната практика. Всичко ново, което се появи по света, сравнително бързо намира място и в България. Нашата инвазивна кардиология е на много високо равнище, гарантирам за това и мога да застана с факти зад всичко, което казвам.

- Естествено, ние имаме нашите ограничения във финансов аспект. Здравната каса отпуска определен брой клапи за високорискови пациенти. Понеже нямаме достатъчно ресурс, пациентите се подбират по определени критерии и ако касата ги одобри, тя заплаща клапата. Надявам се това да стане възможно за все повече хора. При стентовете касата покрива цената им, използват се само най-добрите медикамент-излъчва щи стентове, които са доказали своите предимства пред обикновените. Това е голяма възможност за всички нас -имам предвид като пациенти.

- Не, съветът е тогава, когато имат някакви проблеми, оплаквания и те се повтарят, да потърсят лекарска помощ. Когато се установи някакво заболяване, да бъдат достатъчно настойчиви в контролирането и лечението му. Имам предвид, че и кардиохирурзите, и инвазивните кардиолози вървят след болестта, тогава, когато тя вече е напреднала и са се появили промените. Най-добре е, доколкото можем, да контролираме рисковите фактори. Доказано е, че контролът им намалява честотата и задържа развитието на атеросклерозата и въобще на сърдечно-съдовите заболявания. Трябва да установим има ли рискови фактори, особено при мъжете на 40-45 години, както и при жените малко по-късно. Не пренебрегвайте профилактичните прегледи за наличие на диабет, хипертония, за измерване на холестерола. Това са трите основни рискови фактора, както и тютюнопушенето, което вреди във всяка една посока. Ако се открият отклонения, тези показатели трябва да се коригират навреме чрез промяна в начина на живот и ако е необходимо - с медикаменти.

- Това е нашата работа - да го променим. В развитите страни има тенденция за намаляване на сърдечно-съдовата заболеваемост и съответно - смъртност. Причината за това е именно профилактиката и превръщането й в стандарт. Тя включва както образоване на населението, така и изискване от страна на държавата. Ако някой не си направи профилактичен преглед и след това се разболее, държавата му казва: лечението (или част от него) ще бъде за ваша сметка, защото вие не сте извършили това, което е трябвало. Така че освен убеждение, понякога трябват и санкции.

Естествено,че важи за пациентите с остър коронарен синдром. Там наистина сме много ефективни и инвазивната кардиология е незаменима специално при лечението на инфаркта. Несравнима е с хирургичните методи, където те почти не се прилагат, защото тези пациенти са високорискови за операция, както и медикаментозната терапия не е ефективна. Но и тук трябва да търсим в посока профилактика, защото около 50% от болните с остър миокарден инфаркт в света не достигат живи до болница. Затова те самите трябва да са информирани за състоянието си, близките им също да знаят какво е разумно да се направи. Кардиологията залага на установяването на рисковите пациенти и съответно третирането на плаките, които предизвикват острия коронарен синдром (т.нар. нестабилна плака), преди те да се разкъсат. Но това е нещо, което ни предстои.