Глава 13: ГЛУПОСТТА НА НЕВЕРИЕТО

Глава 13:

ГЛУПОСТТА НА НЕВЕРИЕТО

Централното твърдение и предизвикателство на християнската апологетика се изразяват в риторичния въпрос на Павел, „Не обърна ли Бог в глупост светската мъдрост?” (1 Коринтяни 1:20). Критиките отправяни в света на мисленето против християнската вяра не могат да бъдат преодолени чрез откъслечни отговори и позоваване на емоциите. В крайна сметка вярващият трябва да отговори на атаката на невярващия като атакува позицията на невярващия в самите й основи. Той трябва да отправи предизвикателство срещу презумпциите на невярващия, като попита дали познанието въобще е възможно на основата на презумпциите и възгледите на нехристиянина. Християнинът не може да бъде вечно в защита, съставяйки частични отговори на безкрайното разнообразие от невярващи критики; той трябва да премине в настъпление и да покаже на невярващия, че той няма разумна основа, няма последователна епистемология, няма основание за смислен разговор, твърдения или аргументация. Лъжливата мъдрост на света трябва да бъде сведена до глупост – и тогава нито една от критиките на невярващия няма да има сила.

Ако искаме да разберем как да отговаряме на глупака, ако искаме да имаме способност да покажем, че Бог е обърнал в глупост светската мъдрост, тогава трябва първо да изследваме библейския възглед за глупака и неговата глупост.

От гледна точка на Писанието глупакът не е в основата си плиткоумен или неграмотен невежа; той може да бъде доста образован и изискан по стандартите на обществото. Но той е глупак, защото е изоставил източника на истинската мъдрост в Бога, за да разчита на своята собствена (предполагаемо), самодостатъчна интелектуална сила. Той отказва да се учи (Притчи 10:8) и презира поуката (Притчи 15:5); докато мъдрият се вслушва в съвета, който му дават, „Пътят на безумния е прав в неговите очи” (Притчи 12:15). Глупакът е абсолютно самонадеян и си въобразява, че е интелектуално автономен. „Който уповава на своето си сърце е глупак” (Притчи 28:26). Глупакът не може да си помисли, че е сгрешил (Притчи 17:10). Той преценява нещата според своите собствени предубедени стандарти за истина и правота, и следователно в дълъг период неговите собствени мисли винаги се оказват правилни. Глупакът е уверен, че може да разчита на авторитета на своя разум и на своите интелектуални умозаключения. „Безумният самонадеяно се хвърля напред” (Притчи 14:16), и затова разчита единствено на своя собствен ум (Притчи 29:11).

В действителност този автономен човек е тъп, упорит, прост, инат и глупав. Той претендира, че е мъдър, но още като си отвори устата става ясно, че той е (в библейския смисъл) „глупак” – неговата единствена мъдрост би била да замълчи (Притчи 17:28). „Сърцето на безумните изказва глупостта си” (Притчи 12:23), и глупакът показва явно своята глупост (Притчи 13:16). Той неразумно се храни с глупост (Притчи 15:14), бълва глупост (Притчи 15:5), и се връща към нея като куче към бълвоча си (Притчи 26:11). Той е толкова влюбен в своята глупост и е така посветен да я запази, че „По-добре да срещне някого мечка лишена от малките си, отколкото глупак в глупостта му” (Притчи 17:12). Глупакът всъщност не иска да открие истината; той иска само да оправдае себе си в своите фантазии. Макар да се преструва на обективен, „Безумният не се наслаждава от благоразумието, но само от изявяване сърцето си” (Притчи 18:2). Той е предан на своите собствени презумпции и желае да запази своята автономност. Затова той не желае да се отклонява от злото (Притчи 13:19), и затова цялото му учено говорене разкрива само порочни и лъжливи уста (Притчи 10:18; 19:1). Той може да говори горделиво, но „Устата на безумния са погибел за него, и устните му са примка за душата му” (Притчи 18:7). Той няма да устои в Божия съд (Псалм 5:5).

Как човекът може да стане такъв самозаблуждаващ се, въображаемо автономен глупак? Глупакът презира мъдростта и поуката, като отказва да започне своето мислене със страх от Господа (Притчи 1:7). Той отхвърля Божиите заповеди (Притчи 10:8) и дори се осмелява да укорява Всемогъщия (Псалм 74:22; Йов 1:22). „Помислянето на безумие е грях” (Притчи 24:9). Глупакът не желае да бъде управляван от Божието Слово; той е беззаконен, точно както неговото мислене е беззаконно (тоест грешно, 1 Йоан 3:4). Като отхвърля Божия Закон и Божието Слово, глупакът зачита своето собствено слово и закон (тоест той е автономен). Писанието описва хората, които не познават Бога, Неговите пътища и Неговите съдби като глупци (сравнете Еремия 5:4). Глупакът живее в практическо невежество относно Бога, защото в сърцето си (от което са изворите на живота, Притчи 4:23) глупакът казва, че няма Бог (Псалм 14:1; сравнете Исая 32:6). Той живее и разсъждава като атеист – като че ли е господар сам на себе си. Вместо да бъде направляван от Писанието, погледът на глупака е насочен към земята (Притчи 17:24). Той служи на създанието (напр. на авторитета на своя собствен ум), а не на Създателя (Римляни 1:25).

Човекът, който чува думите на Христос, но продължава да изгражда своя живот върху отхвърлянето на това откровение, е глупак (Матей 7:26), и човекът, който потиска Божието общо откровение в създанието също е наречен глупак (Римляни 1:18). Така е напълно ясно, че глупак е онзи, който не поставя Бога и Неговото откровение начална точка (презумпция) на своето мислене. Глупците презират проповядването на кръста, отказват да познаят Бога и не могат да приемат Божието Слово (1 Коринтяни 1-2). Самопровъзгласеният автономен човек, невярващият, не желае да се покори на Божието Слово или да изгражда своя живот и мислене върху него. Следователно, неверието и непознаването на Божията воля произвеждат глупост (1 Коринтяни 15:36; Ефесяни 5:17).

Като следствие, глупакът няма необходимата съсредоточеност за да намери мъдрост; той суетно си мисли, че тя лесно се купува или придобива (Притчи 17:16, 24). Като възвисява човека, мисленето на глупака става празно и срамно (1 Кор. 3); сърцето му се помрачава и умът му става суетен (Римляни 1:21). Поради своето неверие и бунт против Божието Слово, глупакът няма разумни уста (Притчи 14:7). Всъщност, тъй като отказва да има страх от Господа, глупакът мрази познанието (Притчи 1:29). Този глупак, когото описахме дотук, е невярващият, който критикува християнската вяра. Като отговаря на глупака, християнския апологет трябва да се стреми да покаже, че в крайна сметка неверието унищожава всяко познание. На глупака трябва да бъде показано, че неговата автономност е враждебна на познанието – че Бог обръща в глупост светската „мъдрост.”