Визия за България въз основа Визията за устойчива енергетика на инфорсе: Информационна справка
Изтегляне 0.75 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- За тази справка
5. Заместване на гориватаЗаместването на горивата като цяло е ограничено до не повече от 3% увеличаване или намаляване на година на търсенето на конкретни енергийни източници в конкретни сектори. Общото заместване може да е по-голямо, тъй като повече замествания могат да протичат успоредно. В някои случаи е предвидено по-бързо заместване на горивата: Заместване на горивата в транспорта През 2030 г. очакваме железниците да бъдат по-широко електрифицирани, в 80% степен (сравн. 50% през 2005 г.). Очакваме електроенергия да покрива и 20% от енергийните нужди на пътния транспорт чрез употребата на електрически превозни средства. През 2040 г. очакваме употребата на електроенергия в ЖП и пътния транспорт да се увеличи до съответно 90% и 40%. Очакваме водородно гориво да покрива 10% от енергийните нужди на пътния транспорт. През 2050 г. очакваме железниците да бъдат 90% електрифицирани, а останалата част да бъде покривана от водородно гориво. Енергийните нужди на пътния транспорт се очаква да бъдат покрити от 70% електроенергия и 30% водородно гориво. Заместване на горивата в електроенергията Производството на ядрена енергия се очаква да бъде намалено до 12-13 TWh eлектроенергия (140 PJ първична енергия с ефективност от 33%). По-голямата част от това намаляване вече е протекло до 2007 г. със затварянето на ядрените реактори 3 и 4 на АЕЦ Козлодуй. Производството на ядрена енергия се очаква поетапно да бъде напълно преустановено към 2025 г., когато останалите два реактора ще са на експлоатационна възраст 35-40 години. Износът на електроенергия се очаква да спадне до 15 PJ (около 4,1 TWh) през 2010 г. от най-много 30 PJ през 2005 г. Това намаление вече почти е протекло със спад на износа до 4,5 TWh през 2007 г. Очаква се износът да бъде поетапно преустановен до 2020 г., като все още има обмен на електроенергия със съседните държави. 5.1. Изкопаеми горива Очаква се производството на газ да продължи на нивата от 2005 г. до 2010 г. и след това да бъде намалено до нула до 2020 г. Въглищното и лигнитно производство спада с 9% между 2000-2005 г. Намалението не е включено в производството за 2010 г., но след това се очаква голямо съкращение: 47% между 2010-2020 г., като лигнитите се заменят в производството на енергия от други горива, а след това и още 18% съкращение до 2020 г. и 75% до 2040 г. Очаква се мините да бъдат затворени до 2050 г. С това съкращение вносът и износът на лигнитни въглища ще бъде ограничен, както и днес.
6. Енергийни хранилища Да се разчита в голяма степен на непостоянни възобновяеми енергийни източници — вятърна и слънчева енергия — може да изисква енергийни хранилища и гъвкаво потребление на енергията. Общият дял на непостоянното производство на електроенергия през 2020 г. е 10%, с повишаване до 26% през 2030 г. и до 43% през 2050 г. След 2030 г. това изисква специални хранилища за електроенергия, но до 2040 г. би трябвало да е достатъчна употребата на сегашните хидропомпени хранилища. Ще е полезно това да се регулира преди 2030 г. Закриването на атомното производство на енергия ще освободи наличния капацитет за съхранение на хидро-помпите. Някои мерки на гъвкаво потребление се въвеждат и в електроенергийния сектор:
За централите с комбинирано енергийно производство се препоръчва дневно/седмично складиране на отоплителната енергия (водни резервоари), за да се разграничат доставките на електроенергия и отоплителна енергия в краткосрочен план. Използването на енергия от слънчеви колектори може да бъде увеличено чрез сезонни хранилища, но това не се включва в тази визия. За тази справка:Тази справка е разработена от Гунар Бойе Олесен, ИНФОРСЕ-Европа, със съдействието на Венелина Величкова, за „Визия за устойчивата енергетика на България”. Научете повече за Визията за други държави на www.inforse.org/europe. Моля изпращайте коментари на ove@inforse.org. Работата по тази справка и визията за устойчива енергетика на България са заплатени отчасти с финансиране от Bankwatch Network. Документът отразява разкритията и становището на авторите и на ИНФОРСЕ-Европа. 1 "...заложени във визията за устойчива енергетика" на България? Нищо, че вече го пише в заглавието. То е неясно. Доброто заглавие е директно. Например: "Потенциал за енергия от възобновяеми източници и за енергийна ефективност в България" и после в подзаглавието нека да има ИНФОРСЕ. Но на болшинството читатели това съкращение нищо няма да каже, само ще разсейва. Тъй като заглавието не подлежи на промяна, аз бих добавила "на България" на мястото на маркера за този ендноут, защото иначе настъпва объркване за какви сектори се говори в следващото изречение. И изобщо става неясно защо все пак да се чете натам --- 2 В този текст редакторът ще трябва да е внимателен кога се използва ефективност и кога ефикасност... На eur-lex.europa.eu – „Енергийна ефикасност” е терминът възприет, когато става въпрос за топлоцентрали и мощности, мрежи, т.н.; Ефективност е по-обхватното понятие, не толкова технически специфично. Превела съм навсякъде "ефективност", освен в обозначеният текст, където става въпрос именно за ефикасност на централи, датските истории.. Разчитам, че вие сте по-запознати с тази материя. 3 Избрала съм "Енергийни доставки," защото доколкото разбирам се влкючва и електроснабдяване, и топлоснабдяване, и електроразпределение, и топлоразпределение, и ефикасност по мрежите... 4 Световна банка. 5 Евростат. 6 МОСВ. Министерство на околната среда и водите, България, http://www.natura2000bg.org/natura/bg/documents/SPA_novemvri_2007_BG_ptici.pdf, преглед 01.2011. 7 1 toe (1 тон петролен еквивалент) = 11,63 MWHh. Бел. пр. 8 МИЕ. Министерство на икономиката, енергетиката и туризма, България. 9 SAVE II. National energy saving study of Bulgaria, SAVE II project, Study on the possibility for the implementation of a widespread energy saving programme in Bulgaria (“Проучване на възможността за внедряване на широкомащабна програма за енергоспестяване в България”). Vienna: E.V.A. SEEA, E.V.A. and I.C.E. 2001.Тук http://www.energyagency.at/fileadmin/aea/pdf/internationales/bul_study.pdf, преглед 01.2011. 10NPPRES . “National Project/Programme on Renewable Energy Sources in Republic of Bulgaria 2004 – 2014”. Агенция по енергийна ефективност (АЕЕ), Министерство на енергетиката и енергийните ресурси (МЕЕР). Тук http://www.chambersz.org/eec/National_Program_RES_BG.pdf, преглед 01.2011. 11 SAVE II. 12 4 twh = 4000 gwh. В оригинала пише „4 TWh (3000 GWh)” – избрала съм да поправя на 4/4000, но моля проверете източника. 4 TWh със сигурност НЕ Е 3000 GWh. 13 МИЕ. 14 НИМХ. Национален институт по метеорология и хидрология, БАН, България. 15 NPPRES. 16 SAVE II 2001, МИЕ 2004. 17 МИЕ. 18 НИМХ. "Практическо използване на слънчевата радиация в България: сумарна слънчева радиацив." Тук http://www.meteo.bg/projects/projects/solarrad_bg/tsr.html, преглед 02.2011. 19Дялът на покрититото търсене на отопление се изчислява като се събират количествата месечно производство и цифрата се разделя на общото търсене на отопление. Използваното произведено количество топлина се изчислява като ...... за слънчев колектор при постоянно натоварване. Не разбирам това изречение: Heat production used is calculated as average fraction divided of average fraction for solar collector with constant load. 20 Евростат. 21 МАЕ. Международна агенция по енергетика, статистика. 22 EBRD. Европейска банка за възстановяване и развитие, Bulgaria, Country profile, 2006. 23 NPPRES. 24 МИЕ. Информация за очакваното производство на електроенергия от възобновяеми източници до 2015 г. 25 МИЕ, 2002. 26 МИЕ. 27 МИЕ. 28 В оригинала е само "ниското му ниво" - неясно. 29 NPPRES. 30 МИЕ. Информация за очакваното производство на електроенергия от възобновяеми източници до 2015 г. 31SAVE II. 32 NPPRES. 33 МИЕ. Информация за очакваното производство на електроенергия от възобновяеми източници до 2015 г. 34 МИЕ. 35 МИЕ. 36 Евростат. 37 SAVE II. 38 NPPRES. 39 МИЕ. Информация за очакваното производство на електроенергия от възобновяеми източници до 2015 г. 40 МИЕ. 41 Нещо не е наред – две колони има с един и същ показател. Подозирам, че едната иска да показва потенциала в PJ, но не знам коя, и фактът е, че има две колони с различни данни , а и двете показват „теоретичен потенциал GWh” - ? 42 Съдейки по горните сравнения, предполагам, че втората референтна година е 2005-та - но не е уточнено в оригиналния текст. Моля проверете данните. 43 МАЕ. 44 Виж например Factor 10 Club, www.factor10.de. 46 Тук определено става въпрос за "ефикасност" не за "ефективност", според терминологията, възприета от eur-lex.europa.eu. 47 Danish Energy Authority, “Technology Data for Electricityand Heat Generating Plants,” www.ens.dk. 48 В оригинала има едно "например за София": "large biomass and fossil fuel fired CHP, e.g for Sofia (44-46% efficiency, and some older fossil fuel power plants." Струва ми се, че то е текст, изостанал при редакциите. Не виждам логика да е тук. Вие решете. Но паралелната структура (вид централа - процент ефикасност) продължава от двете страни на "например за София", без това вмятане да добавя смисъл. 49 В оригинала тук пак е "потреблението", но няма логика. 50 МАЕ. 51 Национален статистически институт, София. 52 В оригинала: "590 cars/capita is reached" - това е нерационална цифра. По-горе в текста използваната рамка е брой коли на 1000 души. Може би това е било имано предвид? Моля вижте източника. Каталог: fileadmin -> content -> energy -> docs energy -> Площадката на аец белене нова надежда Идейни предложения energy -> Смята, че е време да се започне открита дискусия за алтернативното използване на площадката на аец „Белене energy -> Урок 3: Безопасност на аец големите катастрофи, малките катастрофи и случаите "на косъм" energy -> Въпросник* за кандидатите за евродепутати на Избори 2009 energy -> На участниците в Националната конференция „Енергийна стратегия на р българия – анализи и препоръки“ 19 – 20 февруари 2009 г., София energy -> Разликата между отрова и радиоактивност energy -> Въпросник* за кандидатите за евродепутати на Избори 2009 docs -> Доклади по държави-България Тодор Тодоров, ес „За Земята Основна информация Емисии парникови газове Изтегляне 0.75 Mb. Сподели с приятели:
|