136 клиента, някои от продавачите оставят банката, която се занимава с финансирането, да открие грешката. Друг път сделката бива отменяна в последния момент, когато продавачът я представя на управителя и той не се съгласява, защото „ще загубим пари“. Само още 400 долара - и купувачът може да получи колата, а тези пари, сравнени с общата цена от хиляди долари, изобщо не изглеждат кой знае колко. Пък и, както казва продавачът, цената не е по- висока от цените в останалите магазини, а и „Тази кола ви хареса, нали?“. При друга, още по-коварна форма на тази практика продавачът предлага да купи на твърде висока цена старата кола на купувача, стига той да купи нова. Клиентът съзнава, че предложението е изключително щедро, и бърза да приеме сделката. Малко по-късно, преди да бъде подписан договорът, управителят на отдела за употребявани коли казва, че оценката, направена от продавача, е с 400 долара по-висока и намалява отстъпката за размяната до нейната действителна стойност. Клиентът, от своя страна, съзнавайки, че намалената стойност е справедлива, я приема и дори понякога се чувства виновен, че е искал да се възползва от високата оценка на продавача. Пред очите ми една жена започна смутено да се извинява на продавач, който беше използвал този вариант на „ниската топка“, и това се случваше, докато тя подписваше договора за новата кола и му оставяше огромна комисиона. Той изглеждаше огорчен, но успя все някак да я дари с опрощаваща усмивка. Без значение кой точно вариант на „ниската топка“ е използван, последователността винаги е една и съща: предлага се изгодно предимство, което подтиква човека да се реши на покупката; после, малко след като решението е
