Робърт Чалдини - Влиянието. Психология на убеждаването
никакво наказание и следователно заплахата не е обяснение за тяхното поведение. Затова и няколко седмици по-късно, когато Фрийдман вече го няма, те все още избягват робота, защото вече са вътрешно убедени, че не искат да играят с него. Родителите могат да използват изводите от това изследване на Фрийдман. То може да им помогне да възпитат например своята дъщеря, че е лошо да се лъже. Силната и недвусмислена заплаха („Да се лъже е лошо, миличка, така че ако те хвана да ме лъжеш, ще ти изтръгна
133 езика“) може да подейства, когато родителите са наблизо или дъщеря им смята, че могат да я хванат. Но заплахата няма да постигне по-важната цел да я убеди, че тя не трябва да лъже, защото тя самата смята, че не е правилно. За да се постигне това, е необходим по-фин подход. Трябва да ѝ се даде причина, достатъчно силна, че да я накара да се придържа към истината, но не толкова силна, че тя да възприема тази причина като очевидно основание да не лъже. Това е трудна работа, защото въпросната достатъчно, но не прекалено силна причина варира при различните деца. За едно момиченце може да е достатъчен само призивът да не лъже („Лошо е да се лъже, миличка, затова се надявам ти никога да не го правиш“); за друго дете понякога е необходимо да се добави по-ясно обяснение („...защото ако го направиш, ще ме разочароваш“); за трето може да е нужно предупреждение в лека форма (,,...и вероятно аз ще трябва да направя нещо, което не искам да правя“). Умните родители знаят какво основание да изтъкнат пред децата си. Важното е да се
