ясно да извикате, че имате нужда от помощ. Не бива да позволявате на минувачите да изтълкуват ситуацията като нещо, което не изисква внимание. Използвайте думата „помощ“, за да покажете, че се нуждаете от съдействие незабавно. И не се притеснявайте, че с това ще сгрешите. Не бива да се притеснявате от нищо. Предвид възможността за удар, не можете да си позволите да се тревожите да не би да сте преувеличили проблема. Моментното неудобство изобщо не може да се сравнява с евентуалната смърт или доживотна парализа. Но дори силно да извикате за помощ, това не е гаранция, че ще я получите. Макар да внесе яснота, че става дума за спешен случай, ще останат други съмнения. Каква точно помощ е нужна тук? Аз ли трябва да помогна, или да оставя някой друг, който е по-квалифициран от мен? Тръгнал ли е вече някой да доведе професионална помощ, или това е моя отговорност? И докато очевидците стоят и ви гледат, глупаво прехвърляйки в ума си тези въпроси, времето, което е решаващо за вас и вашето оцеляване, може вече да изтича. Очевидно в такъв случай вие, като жертва, трябва да направите повече от това, да известите хората наблизо за нуждата си от спешна помощ - трябва и да премахнете всички техни съмнения как да бъде осигурена тази помощ. Кой е най-ефикасният и сигурен начин да направите това? Въз основата на констатациите от изследванията, които видяхме, моят съвет би бил да изберете един човек от тълпата. Гледайте в него, говорете, посочете директно този човек и никой друг: „Вие, господине, със синьото сако, имам нужда от помощ. Извикайте линейка.“ С това единствено изказване ще разсеете всички съмнения, които биха попречили на идването на помощ или биха я забавили.
