Робърт Чалдини - Влиянието. Психология на убеждаването
докато аз успях да се измъкна, олюлявайки се и целият в кръв. Катастрофата беше станала в центъра на едно кръстовище пред очите на няколко души, спрели с колите
185 си на светофара. Докато стоях до вратата на колата на колене и се опитвах да проумея какво става, светна зелено и чакащите коли бавно тръгнаха през кръстовището; шофьорите зяпаха, но не спираха. Спомням си как си помислих: „О, не, става точно така, както твърди изследването. Те всички подминават.“ Но за мое щастие, като социален психолог, познавам достатъчно проучвания, свързани с очевидците. Разглеждайки бедата, която ми се беше случила, през призмата на констатациите в тези изследвания, аз знаех точно какво да правя. Като се изправих на крака, така че да могат да ме виждат ясно, аз посочих към шофьора на една от колите с думите: „Обадете се в полицията.“ На втория и на третия шофьор, които посочих поотделно, казах: „Отбийте от пътя, имаме нужда от помощ!“ Тези хора се отзоваха мигновено. Извикаха полиция и линейка незабавно, изтриха с кърпички кръвта от лицето ми, сложиха едно сако под главата ми, изявиха готовност да се явят като свидетели за инцидента, един човек дори предложи да ме придружи до болницата. Помощта не само беше бърза и оказана с много загриженост, тя беше и заразна. След като шофьорите, които влязоха в кръстовището от другата страна, видяха колите, спрели заради мен, те също отбиха от пътя и се погрижиха за другата жертва. Сега принципът на общоприетото вече работеше за нас. Цялата работа беше да обърна нещата по посока на помощта. Веднъж след като направих това, можех да се отпусна и да оставя искрената
