самолетните катастрофи е изумително специфично. Материали за самоубийство, при което умира само един човек, пораждат катастрофи, при които загива само един човек. Истории, в които се съчетават убийство и самоубийство, водят до нарастване на катастрофите, при които загиват много хора. Ако нито „социалните условия“, нито „тежката загуба“ могат да обяснят тази смайваща поредица от факти, кое всъщност може? Дейвид Филипс, социолог от Калифорнийския университет в Сан Диего, смята, че е намерил отговора. Според него несъмненият виновник е така нареченият „ефект на Вертер“. Историята на този ефект е едновременно ужасяваща и интригуваща. Преди около два века прочутият немски писател Йохан фон Гьоте публикува роман, озаглавен „Die Leiden des jungen Werthers“ („Страданията на младия Вертер“,). Тази книга, в която героят, наречен Вертер, се самоубива, оказва огромно влияние. Тя не само незабавно носи слава на своя автор, но и води до вълна от самоубийства, която залива Еввропа. Афектът с толкова силен, че в няколко страни властите забраняват романа. В своя труд професор Филипс проследява ефекта на Вертер до днешни дни. Неговото изследване недвусмислено показва, че веднага след някоя вдигнала шум в пресата история за самоубийство нивото на самоубийствата
193 нараства драстично точно в онези географски райони, където ѝ е дадена най-много публичност. Тезата на Филипс е, че определени, затормозени от проблеми хора, които четат за смъртта на някой самоубиец, се чувстват подтикнати от неговия пример и също се самоубиват. Илюстрирайки по ужасяващ начин принципа на социалното
