всяка година има по няколко случая на удавени в тях деца. Затова твърдо бях решил да науча Крие да плува още от малък. Проблемът не беше в това, че той се страхуваше от водата. Съвсем не, той я обожаваше. Но не искаше да влезе в басейна без надуваемия спасителен пояс, независимо колко го уговарях, придумвах или го карах да се засрами.
189 Цели два месеца не стигнахме до никъде и аз потърсих помощ от бивш мой студент - едър и снажен спасител, който бе работил и като учител по плуване. Той се провали напълно, също като мен. Не успя да накара Крие да влезе без пояс дори само веднъж. Горе долу по това време Крие посещаваше дневен лагер, който предлагаше условия за всевъзможни занимания, включително и голям плувен басейн, който синът ми старателно избягваше. Един ден, скоро след фиаското на бившия ми студент, отидох да взема Крие от лагера малко по-рано. И тогава останах с отворена уста, защото видях как той се засилва към трамплина и скача посред найдълбоката част на басейна. Паникьосан, аз започнах да си събувам обувките, за да се хвърля да го спасявам, но в следващия миг го видях да изплува и да гребе към края на басейна. Където аз се спуснах с обувки в ръка да го посрещна. „Крие, ти можеш да плуваш! - възкликнах развълнувано. - Ти можеш да плуваш!“ „Да - отговори той предпазливо. - Днес се научих.“ „Това е страхотно, наистина е страхотно - повтарях аз и ръкомахах развълнувано. Но как така реши, че ие искаш повече пояса?“ Смутен от вида на татко си, който вика и непонятно защо стои по чорапи в една локва и бурно размахва обувките си, Крие обясни: „Ами, аз съм на три годинки и Томи е на три
