те прикриват самоубийството. Предпочитат смъртта им да изглежда като злополука. Затова умишлено, но неявно, те причиняват катастрофата на колата или самолета, които управляват или в които пътуват. Това може да бъде постигнато по много начини. Пилотът на търговски самолет може да наклони носа на самолета в критичен момент при излитането или незнайно защо да се приземи на писта, на която е кацнал друг самолет, в разрез с инструкциите от контролната кула. Шофьорът може внезапно да завие към някое дърво или да навлезе в отсрещното платно. Пътник в автомобил или фирмен самолет може да нападне шофьора или пилота, като причини смъртоносна катастрофа. Пилот на частен самолет може, независимо от предупрежденията по радиовръзката, да се забие в друг самолет. Така, според др Филипс, тревожният ръст на злополуките след самоубийства, шумно разгласени по вестниците, найвероятно да се дължи на скритото влияние на ефекта на Вертер. Смятам тази идея за гениална. Първо, тя обяснява чудесно всички факти. Ако някои от катастрофите наистина са скрити форми на копиращи самоубийства, тогава е разбираемо защо броят им нараства след появата на истории за самоубийства. Ясно е и защо най-голям ръст на катастрофите има там, където историята за самоубийството е най-много коментирана и следователно е достигнала до повече хора. Ясно е също и защо количеството на катастрофите нараства значително само в онези географски райони, в които историята е добила публичност. И дори можем да разберем защо единичните
