Един особено проницателен въпрос ни дава насока: „Ако сектата беше останала в Сан Франциско, дали заповедта на преподобния Джим Джоунс щеше да бъде изпълнена?“ Отговорът на въпроса изглежда доста несигурен, но специалисти, които са добре запознати с „Народния храм“, нямат съмнения. Доктор Луис Джолиън Уест, ръководител на катедрата по психиатрия и био-бихевиорални науки в Калифорнийския университет в Лос Анджелес, както и директор на нервнопсихиатричното отделение към университета, е един от водещите, учени в изследването на сектите и е следил развитието на „Народния храм“ осем години преди трагедията в Джоунстаун. Когато го интервюират непосредствено след събитието, той казва нещо, което ми се струва крайно поучително: „Това не би могло да се случи в Калифорния. Но те живееха в пълно отчуждение от света, сред условията на джунглата, във враждебно настроена страна.“ Въпреки че това изявление се губеше сред цял куп коментари, последвали трагедията, думите на доктор Уест, заедно с онова, което вече знаем за принципа на общоприетото, ми изглеждат доста важни за обясняването на този род самоубийство. Според мен найголям принос за безпрекословното съгласие на последователите на „Народния храм“ има тяхното преместване около година по-рано в непозната страна, сред непознати обичаи и чужди хора. Ако наистина се позовем
204 на разказите за злия гений на Джим Джоунс, той със сигурност е разбирал какво силно психологическо въздействие би имало подобно преместване върху неговите последователи. Изведнъж те се озовават на място, за което не знаят нищо. Южна Америка, и особено
