240 оценките им на изпитите били поне толкова високи, колкото и тези на белите деца в обикновените класове. Постижения като това се нуждаят от по- подробно обяснение. Какво точно се случва в класната стая, което може да обясни резултатите, за постигане на които отдавна бе изоставена всяка надежда в обществените училища? Изследване, направено от Арънсън, ни помага да разберем по-добре как действа този подход. Негов обект са преживяванията на едно момче от мексикански произход на име Карлос, включено в група, в която се прилага подходът на пъзела. Задачата на Карлос била да научи и да представи пред своя екип информация за зрелите години от живота на Джоузеф Пулицър. Всички негови съученици от групата щели да бъдат изпитвани за живота на известния журналист. Ето разказа на Арънсън: „Карлос не говорел много добре английски, който не му бил майчин език, и понеже често му се подигравали, с течение на времето той се научил да присъства в клас мълчаливо. Може да се каже, че Карлос и преподавателката били се разбрали да мълчат: той да остане анонимен, незабележим в общата суматоха на училищните занимания и да не бъде смущаван от необходимостта да се запъва в отговорите; тя, от своя страна, да не го пита нищо. Нейното решение вероятно се дължало на най- чисти мотиви. Тя не е искала да го унижава или да дава повод на другите деца да му се смеят. Но като не отчитала по никакъв начин присъствието на Карлос, преподавателката на практика го била отписала. За
