да науча, че Мексико е дарило 5000 долара на тази бедстваща и нуждаеща се от средства за оцеляване
34 държава. Спомням си обаче как брадичката ми започна да потреперва, когато в кратко съобщение във вестника прочетох, че тази помощ е поела в обратната посока. Местните представители на Червения кръст в Етиопия бяха решили да изпратят сумата в помощ на жертвите от земетресението, което разтърси Мексико през същата година. Винаги, когато съм объркан от някаква човешка проява, аз се чувствам подтикнат да я изследвам. Този подтик е едновременно проклятие в личен план и благословия в професионален. В този случай успях да проследя назад във времето цялата история. За щастие, намери се един журналист, който също колкото мен бил удивен от действията на етиопците и потърсил обяснение. Достигнатия от него отговор бе според мен красноречиво потвърждение на правилото за реципрочност. Независимо от належащите финансови нужди на Етиопия, получените пари са били върнати, защото през 1935 г., когато Етиопия е била нападната от Италия, Мексико ѝ изпратило помощи. След като научих това, аз продължих да изпитвам удивление, но вече не се чувствах толкова объркан. Необходимостта да се връща дължимото преодолява огромните културни различия, големите разстояния, острия глад и непосредствените себични интереси. Казано накратко, половин век по-късно, независимо от всички други противодействащи сили, силата на задължението взема връх. Няма съмнение, че правилото за реципрочност дава изключителни конкурентни предимства на човешките общества. Затова те учат своите членове да се съобразяват
