с него и да вярват в него. Всеки от нас е бил напътстван да живее според това правило и всички познаваме обществените санкции и присмеха, на които е подложен онзи, който го нарушава. Думите, с които тези хора биват наричани, преливат от негативност: муфтаджия, нехранимайко, мошеник. Тъй като съществува всеобщо
35 неодобрение срещу онези, които взимат, без да си правят труда да дават в замяна, ние понякога стигаме много далеч, само и само да избегнем възможността да ни сметнат за хора, които не си плащат дълговете. А след като сме готови да стигнем толкова далеч, логично е да се намери и някой, който ще се опита да използва нашето чувство за задълженост. За да разберем по какъв начин правилото за реципрочност може да бъде използвано от човек, който добре разбира силата на неговото влияние (а тя е голяма), нека да разгледаме експеримента на професор Денис Рийган от Корнелския университет. Човекът, който участва в изследването, трябва да оцени заедно с още един човек качеството на няколко картини, като знае, че участва в експеримент за „оценяване на изкуството“. Вторият човек, да го наречем Джо, също играе ролята на участник, но в действителност е асистент на д-р Рийган. Експериментът се провежда в два варианта. В едната част от случаите Джо, без да го молят, прави следната малка услуга на другия участник. По време на кратката почивка той напуска стаята за няколко минути и се връща с две бутилки кока-кола, една за участника и една за себе си, като подава на другия бутилката с думите: „Попитах дали може да си взема кола и той
