Робърт Чалдини - Влиянието. Психология на убеждаването
322 Независимотосъществуване е това, което предлага множество възможности за избор. И дете, което наскоро е осъзнало, че е свободно същество, иска да изследва в максимална степен тези възможности. Затова навярно не бива да бъдем нито изненадани, нито пък да страдаме от това, че нашите двегодишни деца вечно се противопоставят на желанията ни. Те тъкмо са открили вдъхновяващото усещане за себе си като отделни човешки същества. Сега трябва да си зададат изключително важните въпроси за волята, правата и контрола и да се помъчат да им отговорят. Тяхната склонност да се борят за всяка свобода, против всяко ограничение, може да бъде разбрана най-добре като търсене на информация. Като изпробват докъде стигат границите на свободата им (и съответно - търпението на техните родители), децата разбират къде в своя свят може да се очаква да бъдат контролирани и къде те могат да контролират. Както ще видим по-късно, мъдрият родител проявява последователност в това отношение. Въпреки че „кошмарните два годинки“ може би са възрастта, в която най-явно се откроява формирането на реакция, през целия живот на човека се наблюдава силната тенденция той да се противопоставя на ограниченията на поведенческите свободи. Има още една възраст обаче, които изпъква като период, и който тази тенденция приема особено бунтарска форма: юношеството. Също като втората година, това е период, в който чувството за индивидуалност се усилва. При юношите се осъществява преходът от ролята на дете, с целия покровителстваш родителски контрол, към ролята на възрастен, с всички
