налагането на забрани, човек не може да не се запита дали официалната цензура не е средство, което постига точно обратната цел. Ако вярваме на заключенията от изследването, цензурата най-вероятно увеличава интереса на учащите се към материали със сексуално съдържание и впоследствие ги кара да възприемат себе си като хора, които харесват такива материали. Терминът „официална цензура“ обикновено се свързва със забрани на материали с политически или сексуален характер. Но има и още един разпространен вид официална цензура, за която не мислим по същия начин, вероятно защото тя идва постфактум. Често при съдебен процес се представя доказателство или се дават свидетелски показания, които биват определени
331 от съдията за неприемливи и той може да посъветва съдебните заседатели да отхвърлят доказателството. От тази гледна точка той е цензор, макар че формата, в която се проявява цензурата, е необичайна. Не се забранява представянето на информацията пред съдебните заседатели - за това е твърде късно, - но се забранява използването на тази информация от съдебните заседатели. Колко ефективно може да бъде това искане от страна на съдията? И дали е възможно у съдебните заседатели, които смятат за свое право да вземат предвид цялата налична информация, искането за недопускане да породи психични реактивност И да ги накара да използват доказателството дори в по-голяма степен? Това си някои от въпросите, зададени в рамките на мащабен проект за изследване на съдебни заседатели, ,
