Влиянието

214
излизането на материала. На единадесетия ден вече няма
и намек за ефекта. Този модел, който се повтаря при
различни видове данни, показва нещо много важно за
прикритите самоубийства. Онзи, който се опитва да
прикрие само- разрушителното си копиращо поведение, за
да може то да изглежда като случаен инцидент, изчаква
да минат няколко дни, преди да предприеме нещо -
вероятно за да събере кураж, да планира инцидента или
да остави делата си в ред. Каквато и да е причината за
забележителната повторяемост на този модел, ние
знаем, че безопасността на пътниците е най-сериозно
застрашена до три- четири дни след излизането на
материала за убийство-самоубийство и с по-ниска
степен на риск - още няколко дни след това. Затова е по-
добре да взимаме специални мерки при пътуване през тези
периоди.
Трудове като този на доктор Филипс ни помагат да оценим огромното влияние, което ни оказват хората, подобни на нас. Щом разберем каква огромна сила представлява то, става възможно да си обясним и вероятно най- зрелищния акт на подчинение в наше време - масовото самоубийство в Джоунстаун. Струва си да прегледам отново някои основни черти на това събитие.
„Народният храм“ е сектантска организация, чието начало било положено в Сан Франциско и чийто попълнения идвали от бедните квартали на града. През 1977 г. преподобният Джим Джоунс - безспорен политически, социален и духовен водач на групата - се преместил заедно с по-голямата част от нея в селище в джунглата в Гаяна,
Южна Африка.
Там движението „Народен храм“ просъществувало в относителна неизвестност до 18 ноември 1978 г., когато

215 четирима души от проучвателна група под ръководството на конгресмена Лио Райън били убити при опит да напуснат Джоунстаун със самолет. Убеден, че ще го свържат с убийствата, ще го арестуват и това ще доведе до края на „Народния храм“, Джоунс решил сам да организира края на движението. Той събрал цялата секта и призовал всеки да сложи край на живота си в общ акт на самоунищожение.
Първа се отзовала млада жена, която хладнокръвно приближила вече известната ни цистерна, пълна с отрова с ягодов вкус, наляла една доза за бебето си и една за себе си и после седнала на поляната, където заедно с детето умряла в конвулсии през следващите четири минути.
Всички останали на свой ред решително последвали нейния пример. Въпреки че шепа хора избягали, а неколцина други се възпротивили, оцелелите твърдят, че останалите 910 души, които се отровили, направили това напълно методично и преднамерено.
Новините за случилото се бяха шокиращи за нас. Радиото, телевизията и вестниците ни засипваха с репортажи, последни и най-последни новини и анализи. В продължение на няколко дни разговорите постоянно се въртяха около темите: „Колко мъртви са открили още?“,
„Един от избягалите разказва, че са пиели отровата като хипнотизирани или нещо подобно“, „И какво изобщо са правили чак в Южна Америка?“, „Това не е за вярване.
Какво може да ги е накарало?“
Да, най-същественият въпрос - какво може да ги е накарало да направят това. Как да си обясним този толкова удивителен акт на съгласие? Бяха предложени доста обяснения. Според някои това се дължало на обаянието на
Джим Джоунс, когото почитали като спасител, вярвали му като на баща и се отнасяли към него като към император.

216
Друга част от обясненията се насочиха към това какви всъщност били хората, привлечени в „Народния храм“. В голямата си част това били бедни и необразовани хора, готови да заменят свободата на мисълта и действието за безопасно място, където да живеят и някой друг да взима решения вместо тях. А трети наблягаха на квази- религиозната природа на „Народния храм“, в който на безпрекословната вяра във водача на сектата се отдавало най-важно значение.
Без съмнение, всяка от тези особености на Джоунстаун има свой принос за обясняването на случилото се там. Но аз не смятам, че те изчерпват въпроса. В края на краищата светът е залят със секти, пълни с хора, оставили се на водачеството на една харизматична личност. Нещо повече, в миналото често се е случвала точно такава комбинация на обстоятелствата. И все пак никъде сред такива групи не откриваме данни за събитие, което дори малко да се доближава до случая в Джоунстаун. Трябва да се търси нещо друго, което се е оказало решаващо.
Един особено проницателен въпрос ни дава насока: „Ако сектата беше останала в Сан Франциско, дали заповедта на преподобния
Джим Джоунс щеше да бъде изпълнена?“ Отговорът на въпроса изглежда доста несигурен, но специалисти, които са добре запознати с „Народния храм“, нямат съмнения.
Доктор Луис Джолиън Уест, ръководител на катедрата по психиатрия и био-бихевиорални науки в Калифорнийския университет в Лос Анджелес, както и директор на нервнопсихиатричното отделение към университета, е един от водещите, учени в изследването на сектите и е следил развитието на „Народния храм“ осем години преди трагедията в Джоунстаун. Когато го интервюират непосредствено след събитието, той казва нещо, което ми

217 се струва крайно поучително: „Това не би могло да се случи в Калифорния. Но те живееха в пълно отчуждение от света, сред условията на джунглата, във враждебно настроена страна.“ Въпреки че това изявление се губеше сред цял куп коментари, последвали трагедията, думите на доктор Уест, заедно с онова, което вече знаем за принципа на общоприетото, ми изглеждат доста важни за обясняването на този род самоубийство. Според мен най- голям принос за безпрекословното съгласие на последователите на „Народния храм“ има тяхното преместване около година по-рано в непозната страна, сред непознати обичаи и чужди хора. Ако наистина се позовем на разказите за злия гений на Джим Джоунс, той със сигурност е разбирал какво силно психологическо въздействие би имало подобно преместване върху неговите последователи. Изведнъж те се озовават на място, за което не знаят нищо. Южна Америка, и особено джунглите на Гаяна, не приличат на нищо от онова, което познават в Сан Франциско. Мястото - и географско, и социално, - на което попадат, сигурно с будило у тях несигурност.
Точно така, несигурност - дясната ръка на принципа за социалното одобрение. Вече видяхме, че когато са несигурни, хората гледат какво правят другите и следват техния пример. В непознатата и чужда среда на Гаяна последователите на Храма са били изключително склонни да следват примера на другите. Но освен това, както видяхме, най-често се следва безпрекословно поведението на определен вид „други“ - на подобните. И точно тук се разкрива ужасяващата красота на стратегията с преселването на преподобния Джим Джоунс. В страна като Гаяна не е имало други подобни на жителите на
Джоунстаун, освен самите жители на Джоунстаун. Онова, което всеки член на общността е смятал за правилно, е било определяно в прекомерна степен от действията и

218 убежденията на другите членове на общността - намиращи се под силното влияние на Джоунс. Разгледани в тази светлина, ужасяващият ред, липсата на паника, хладнокръвието, с което хората са пристъпвали към цистерната с отровата и смъртта си, изглеждат по- разбираеми. Те не са били хипнотизирани от Джоунс. Те са били убедени, отчасти от него, но много повече от принципа на социалното одобрение - че самоубийството е правилното поведение в случая. Несигурността, която вероятно са почувствали, когато са чули заповедта за смърт, непременно да ги е накарала да погледнат към другите, за да определят правилната реакция. Специално си заслужава да се отбележи, че са видели две впечатляващи постъпки, сочещи в една посока.
Първата била на няколко техни съратници, които бързо и с готовност погълнали отровата. Винаги ще има такива фанатично последователни индивиди в този вид групи, в които доминира силата на лидера. Трудно е да се установи дали тези хора са били предварително инструктирани да служат за пример, или сами са били най-склонни да се съгласят с желанието на Джоунс. Това няма значение, важното е, че психологическият ефект от действието им е бил налице. Ако самоубийството на хора, с които човек се оприличава, може да повлияе на съвсем странични лица и да ги тласне към самоубийство, представете си заразната сила на действие, което е извършено без колебание от съседа в място като Джоунстаун.
Вторият вид общоприето поведение са реакциите на самата тълпа. Като се имат предвид обстоятелствата, предполагам, че се е получила широкомащабна реакция на масово неведение, както често става с очевидците на инциденти. Всеки жител на Джоунстаун се е огледал, за да разбере каква ще е реакцията на другите, за да прецени ситуацията, и като е видял привидното спокойствие -

219 защото всички останали също преценявали ситуацията скрито, и не реагирали, - „разбрал“, че правилното поведение е търпеливо да чака своя ред. От криворазбраното, но независимо от това, убедително социално одобрение може да се очаква да доведе точно до ужасяващото спокойствие на множеството, което в джунглите на Гаяна чака своя ред да умре.
Според мен повечето опити да се анализира трагедията в
Джоунстаун отдават прекалено голямо значение на личните качества на Джим Джоунс. Въпреки че несъмнено е бил изключително динамичен човек, струва ми се, че влиянието, което е упражнявал, било плод не толкова на личността му, колкото на познаването на фундаменталните психологически принципи. Истинската му гениалност като водач е в това, че разбира ограниченията на личната власт на водача. Никой водач не е в състояние да убеждава постоянно и без чужда помощ всички членове на групата. Би трябвало обаче влиятелният лидер да може да убеди голяма част от групата. Така информацията, в която мнозинството е убедено, от само себе си ще убеди останалите. Затова най-влиятелните водачи са онези, които знаят как да организират условията в групата така, че да накарат принципа на социалното одобрение да работи максимално ефективно в тяхна полза.

220

Изтегляне 2.83 Mb.

Сподели с приятели: