Воден от духа, живеейки по пътя на кръста

Нечестие

Псалм 1:1 гласи: “Блажен оня човек, който не ходи по съвета на нечестивите.” Вероятно се питате, защо това е написано в Библията. Няма начин в този свят някой от нас да ходи по съвета на нечестивите, нали?

Знаете ли какво означава думата “нечестие”? Това е да сте си купили кола или къща, без да сте се молили предварително. Нечестие е и да отидете на почивка във Флорида и да посетите събрание на Бени Хин, като не сте се молили за това. Нечестие е да се ожените, без да сте се допитали до Бога, просто защото сте се влюбили. В края на краищата трябва ли Бог да се бърка в любовта на живота ви? Нечестие е не само порочността и отхвърлянето на Бога, но и това да оставим Бог извън нашето ежедневие. В Библията ще откриете следния стих: “Безумният рече в сърцето си: Няма Бог!” (Псалм 53:1). Обърнете внимание, че тук “няма” е в курсив и следователно не означава това, което е в оригинала. Какво в такъв случай казва безумният на Бога? “Не!” А защо Му казва “не”? Защото има бог в леглото си, в гаража, в банката или дори сам за себе си е бог.

Воден от Духа

В Евангелията четем, че Исус дойде при Йоан Кръстител при реката Йордан, за да бъде кръстен. Това бе особен акт, защото Йоан кръщаваше за прощение на греховете, а Исус не бе сторил грях. Въпреки това в Исая 53:12 се казва, че “към престъпници биде причислен”. След като, покорявайки се на Отца, Исус прие кръщението, Святият Дух слезе като гълъб и почиваше на Него. Това, което Йоан чу Отец да казва бе: “Този е възлюбеният Ми Син, в Когото е Моето благоволение” (Матей 3:17). А това, което чу Исус бе: “Ти Си Моят възлюбен Син; в Тебе е Моето благоволение” (Марк 1:11).

Исус чака тридесет години, за да чуе тези думи и вече бе готов да се впусне в служение. Но времето Му все още не беше дошло. Предстоеше Му още едно изпитание: да отиде в пустинята. Исус чака тридесет години, оставаше Му да почака само още четиридесет дни. За това Му бе нужно божествено усилие, не просто водителство. Исус бе “закаран”, а Марко пише, че Той бе “заведен” от Духа в пустинята. За Него да прекара тези четиридесет дни без хляб и вода бе изключително проявление на послушанието Му спрямо Бога.

Духът слезе на Исус. Той бе готов да влезе в служение, но Бог Го спря. Защо? Той трябваше да прекара още четиридесет дни в пустинята, за да открие какво доминира в живота Му. Вероятно Исус си е мислел: “Скъпи Отче, чаках тридесет години, а сега, когато имам Духа, не може ли просто да изляза да служа?” Но Божият отговор бе: “Не!” Бог отведе Исус в пустинята, за да изпита Неговата мотивация за служение.

Бог не поиска разрешение от Исус, Той просто заведе Сина Си в пустинята. По същия начин, Бог води и мен във всичко, което правя.

Силата на Божията любов

Често сме се бояли да узнаем, че Бог може да ни помаже не само с Духа Си така, че да се поучаваме и да говорим на езици, да се изпълваме с радост и да се молим на езици, но и че Той ни помазва и със силата на Духа, за да вършим това, което Исус ни заповяда. Именно поради тази своя затвореност, ние не виждаме проявленията на Божията сила в чудеса и изцерения, както би трябвало.

В Деяния 1:8 пише: “Но ще приемете сила, когато дойде върху вас Святият Дух…” Исус прие сила “след като” Святият Дух слезе на Него. Ето към какво се стремим и ние: разрешението на Исуса Христа и на Святия Дух в живота ни. Деяния 6 :3 гласи: “И тъй, братя, изберете между вас седем души с одобрен характер, изпълнени с Духа и с мъдрост…” Затова сред избраните бе Стефан, мъж пълен с вяра и със Святия Дух (Деяния 6:5), пълен с благодат и сила (Деяния 6:8), който извърши велики дела и чудеса сред хората.

Това, от което се нуждае църквата днес и което вярвам един ден ще дойде, е такова позволение. Били сме изпълнени, говорили сме на езици, пели сме и сме хвалели и славели Бога, но освен това се нуждаем от силата и властта да изгонваме демони. Седемдесетте се върнаха и казаха на Исус: “Господи, в Твое име и бесовете ни се покоряват”, а Той отвърна: “Недейте се радва на това, че духовете ви се покоряват; а радвайте се, че имената ви са записани на небесата” (Лука 10:17, 20).

Имената ни са записани на небесата и познаването властта на Исусовото име и разрешението от Святия Дух ще осъществят това, към което се стремим: да бъде Божията воля на земята така, както е на небесата.

Подтикнат или воден

Не мога да ви опиша колко съм благодарен на Бога за такива духовни лидери като Бени Хин, които смело протягат ръка към другите. За Бени и хората като него се отнася следният стих: А Исус… бе закаран от Духа в пустинята” (Лука 4:1), а за мен се отнася Марк 1:12: “И веднага Духът Го закара в пустинята”. Всичко в мен говори: “Нямаш шанс! “ Цял живот е трябвало да бъда воден. Непрекъснато съм си повтарял: “Заеми твърда позиция! Не отстъпвай!” Самият факт, че Бог ме използва е чудо, защото трябва да ме води и подбутва при всяка крачка.

Позволете да ви представя един от първите химни, коти научих:

О, да бъда избавен от себе си, Господи скъпи!

О, да бъда изгубен във Теб!

О, да няма повече аз,

Но Христос да живее във мен!

Един от начините Бог да се освободи от нас е чрез враговете ни. Всеки от нас си има врагове, нали? Понякога е по-добре да имаме врагове, отколкото приятели. Враговете открито посочват греховете ни и задълбочено описват слабостите ни, докато приятелите спестяват истината, за да не наранят чувствата ни. Бог, обаче, използва враговете, за да открие нашите слабости и грехове и да ни постави на колене, за да ни накара да се молим. Благодаря на Бога за враговете, които ни карат да търсим Неговото присъствие все повече и повече.