Глава втора. Същност и съдържание на логистичния процес в обектите за съхранение на отбранителни продукти в Българската армия

Извършен е задълбочен анализ на развитието и състоянието на обектите за съхранение на отбранителни продукти, които са важна част от изпълнителната подсистема на логистичната система на Българската армия.

Анализирани са три периода от развитието и състоянието на складовете за съхранение на отбранителни продукти в Българската армия и логистичните функции изпълнявани от тях.

В своето развитие от Освобождението до наши дни България е претърпяла множество исторически промени и повратности. Това е водело и до промени в икономиката, обществото, армията и други. От своя страна това променя и логистиката, в частност снабдяването с отбранителни продукти и състоянието на обектите за съхранението им.

Характерни са три периода от развитието и състоянието на складовете за съхранение на отбранителни продукти в Българската армия и логистичните функции изпълнявани от тях, които съвпадат и с характерни периоди от историческото развитие на нашата страна.

Първият период е от Освобождението от турско робство до края на Втората световна война. Характеризира се с полагането на основите на Българската армия и със създаването на органите за снабдяване с отбранителни продукти.

От гледна точка на функциите, изпълнявани от складовете, периодът се отличава от останалите със силното нарастване в определени периоди на функцията им “унитизация и транспортиране”. Това се дължи на факта, че през този период са се водили войни и складовете са подвозвали големи количества отбранителни продукти във войските.

Вторият период включва времето от края на Втората световна война до демократичните промени от 90 години на XX век.

След завършване на Отечествената война в обектите за съхранение на отбранителни продукти пристигат големи количества трофейни оръжия, техника и бойни припаси. Организацията и условията за съхранението им, както и водене на отчета и отчетността им не са отговаряли и на най-елементарни изисквания. Така например на отчет не са се водили хиляди бройки бойни припаси, а при стрелковите милиони бройки. Запасите в складовете са се приемали и сдавали на кубични метри.

В периода след войната се извършва превъоръжаване на армията. Това е един труден период поради наличието на най-разнообразно въоръжение, а значителното количество трофейно въоръжение и бойни припаси са препълвали складовите райони. Едновременно с това се получават нови системи съветско въоръжение, техника, бойни припаси и оптически прибори.

През 50 години се извършва освобождаване на складовете от ненужните и опасни отбранителни продукти, което по същество облекчава всички функции на складовете.

През 70^-те и 80^-те години на миналия век започва период на решително подобряване на състоянието и увеличаване на възможностите на складовете за съхранение на отбранителни продукти. Съществено се подобрява функцията “складиране и съхранение” чрез мащабно строителство на нови, модерни хранилища. Създават се по-добри условия за съхранение. Оборудвани са хранилища с отоплителни инсталации, поради постъпването на нови образци въоръжение и бойни припаси, чиито начин на съхранение изисква спазването на специален температурно- влагов режим. Увеличават се складовите площи, което създава условия за складиране на материалните средства в съответствие с общите и индивидуалните изисквания.

Поради научно-техническия прогрес се появяват техника, въоръжение, ракети и бойни припаси със сложно устройство. Електрониката навлиза масово в оръжейните системи. Това рефлектира особено върху функциите “допълнително обработване на товарите” и “предоставяне на услуги” на складовете. Увеличава се въоръжението, нуждаещо се от регламентни работи. Увеличават се изискванията и сложността на извършване на технически прегледи и техническо обслужване. Това, заедно с увеличаването на количеството на въоръжението и бойните припаси, обуславя превръщането на тези функции в основни за складовете и базите, съхраняващи този вид материални средства.

Третият период включва времето след 90 години на XX век. Той се характеризира с крайно ограничените материални и финансови ресурси за извършване на структурнофункционална реформа в страната. В общия контекст такава се извършва и в системата на Министерство на отбраната, Българската армия и респективно в логистичните й органи. Поради това и състоянието на страната през 90 години на миналия век наложи на правителството на Република България да оцени множество политически, социални и други фактори, в резултат на което през 1997 г. беше декларирано желание за членство в НАТО. На тази основа бе приета Национална програма за подготовка и присъединяване на България към НАТО. През април 1999 г. във Вашингтон се прие и План за действие за членство в НАТО. На базата на предложения от НАТО план се разработи Програма 2000 по плана за действие за членство в НАТО. Финал на тази програма бе присъединяването на България в НАТО през 2004 г.

Посочените процеси в страната и Българската армия пряко оказват влияние върху организацията, състоянието и възможностите на обектите за съхранение на отбранителни продукти. Структурната и функционална реформа се изразява в силно намаляване на броя на базите и личния състав, увеличаване на дейностите по предислоцирането на материалните средства.

Същността на логистичния процес в обектите за съхранение на отбранителни продукти се обуславя от характера на решаваните от тях задачи.

Обикновено на тях се възлагат следните задачи [6]:

• 
  да приемат от заводите на промишлеността, от внос и от войсковите складове отбранителни продукт (техника, въоръжение, бойни припаси, ГСМ и други) да организират тяхното правилно и безопасно съхранение;
  
• 
  да осигуряват условия за запазване на бойните им свойства
  
• 
  продължително време и пълна безопасност при работа с тях;
  
• 
  да извършват технически прегледи и обслужване на отбранителни продукти;
  
• 
  да извършват регламентни работи на специалните изделия;
  
• 
  да приемат и съхраняват неизползвани и негодни въоръжения и бойни припаси, специални изделия и елементи от войските;
  
• 
  да унищожават негодни отбранителни продукти и елементи, получени от войските;
  
• 
  да изпращат отбранителни продукти по разпределение и нареждане на висшата инстанция;
  

• 
  да осигуряват контингенти от Българската армия, участващи в
  

Към местата и хранилищата за съхранение на отбранителните продукти има и някои специфични изисквания, произтичащи от особеностите им като обект за съхранение.

Те по своята конструкция и характер на обо­рудване трябва да удовлетворяват следните изисквания;

- да осигуряват правилно съхраняване на отбранителните продукти;

- да са удобни за наблюдения на отбранителните продукти и за работа при тяхното поддържане;

- да осигуряват бързо извозване и внасяне на отбранителните продукти при необходимост.

Разкрити са специфичните изисквания към местата и хранилищата за съхранение, произтичащи от особеностите им като обект за съхранение на отбранителните продукти. Най-благоприятни условия [8] и [12] за съхраняване на основната част от отбранителните продукти са:

- постоянство на температурата в границите от +5 ⁰С ÷ +15 ⁰С;

- средноденонощна температурна амплитуда не повече от 5 ⁰С;

- относително влажност в границите 40 ÷ 50 %;

- максимално чист околен въздух от прах, химически вредни и агресивни примеси, агресивни газове и соли и микроорганизми.

Степента на групиране на отбранителните продукти в складовете е техникоикономически проблем, който трябва да се решава конкретно за всяка транспортно-разпределителна верига на основата на минимална себестойност при максимална производителност на комплекса от операции.

Основните слабости в процеса на съхраняване на отбранителните продукти могат да бъдат обобщени както следва:

- прилагането на сравнително остарели методи за консервация, обслужване и преконсервиране на имуществата;

- прилагането на не автоматизирани методи за контрол на температурата, влажността и запрашеността на въздуха в помещенията, изискващи човешка намеса;

- зависимост на контрола на относителната влажност в хранилищата от температурата и влажността на околната среда (проветряване на хранилищата и складовете);

- не се използват съвременни методи за контрол на достъпа и пожароизвестяването;

- претрупаност от дейности, мероприятия и изисквания по отношение на съхранението, контрола и преконсервацията на отбранителните продукти, които изискват използването на голям човешки ресурс извършваш тези дейности;

- качественото изпълнение на мероприятията по консервирането на по сложните отбранителни продукти предполага наличието и използването на специализирано технологично оборудване и добре обучен и високо квалифициран персонал;

- прилагането на значително остарели методи, начини и средства за съхранение на отбранителните продукти, съгласно изискванията в нормативните документи води след себе си редица проблеми по съхранението, поради което е необходимо да се потърсят, анализират, посочат и внедрят нови такива, които да предлагат по-добри възможности за това;

- посочените в нормативните документи изисквания за съхранение са със значителна сложност и трудоемкост, което предполага наличието на голям брой квалифициран обслужващ персонал за извършването на различните дейности, който трудно може да бъде осигурен поради редуцирането на логистичните специалисти във формированията. В тази връзка е целесъобразно да се потърсят по-ефективни и по-опростени методи за съхранение.

Някои отбранителни продукти като бойните припаси, взривните вещества и пиротехническите изделия се съхраняват в специално определени складове и бази, като към тях има специални изисквания за взривна и пожарна безопасност. Съхраняването на бойните припаси, взривните вещества и пиротехническите изделия се извършва в специално проектирани и изградени закрити масивни (железобетонни или тухлени) отопляеми и неотопляеми хранилища от обвалован надземен, полуподземен и подземен тип задължително отделно от всички видове оръжия, имущества и материални средства при строго спазване на условията за съвместно съхранение [1], [4] и [5].

Разпределението на бойните припаси, по хранилища и нареждането им на фигури се извършват така, че да се осигурят необходимите оптимални безопасни разстояния между хранилищата, правилното съвместно съхраняване, условия за извършване на товаро-разтоварни работи с използването на средства за механизация, правилно проветряване, възможност за контролиране на качественото и техническото им състояние, бързото изнасяне и други.

Максималното количество бойни припаси, които могат да се съхраняват в едно хранилище, се определя в зависимост от нормата на активното взривно вещество, изчислена по методиката за определяне на безопасните разстояния при взрив [9].

Разстоянието, на което възникващите при взрив, взривна и въздушна ударна вълна загубват способността да нанасят с определена интензивност поражения на разположените около него обекти и съоръжения, се определят по формулата:

(9)

където:

- q e масата на активното взривно вещество на заряда в килограми отнесено към тротила. Активното взривно вещество за бойните припаси се определя като сума на разривния заряд и 50% от метателния заряд;

- К – коефициентът, зависещ от характера на поражението (разрушението) на обекта, от условията на разположението на заряда (взривното вещество) и от характера на терена и местността между взрива и обекта.

Коефициентът К се определя експериментално и неговите значения за различни видове разрушения се дават в отделна таблица. При определяне на безопасното разстояние се отчитат и местните условия – характерът и релефът на местността между склада (взрива) и застрашавания обект. Разпространението на взривната и въздушната ударна вълна при определени условия на взрива може да има насочено действие и там разстоянието на разрушаващото действие е 1,5 – 2 пъти по-голямо или по-малко. Това изисква хранилищата да са четиристранно обваловани или вкопани. Необвалованата страна на хранилищата не трябва да е насочена към други хранилища и обекти.

Функцията "преобразуване на производствения асортимент в потребителски в съответствие с търсенето, т.е. създаване на необходимия асортимент за изпълнение поръчките на потребителите" придобива особено значение в складовете за съхранение на бойните припаси, където поради голямото разнообразие на бойните припаси по калибър и вид на действие и поради почти пълното отсъствие на взаимозаменяемост между тях, се налага, с цел избягване на грешки при доставянето им на потребителите, да се спазва редица изисквания при подреждането на бойните припаси в складовете.

Функцията "унитизация и транспортиране на товари" е характерна и за складовете за бойни припаси. Тя се изразява в осъществяването на подвоза на бойните припаси до потребителите им с транспорт на самите складове, при което, с цел по-пълно реализиране капацитета на транспорта и съкращаване на транспортните разходи, складът може да осъществи функцията обединение (унитизация) на неголеми партии товари за няколко потребителя. Това се реализира като се прилага палетизацията на бойните припаси и се използват по-пълно възможностите на контейнерната транспортно-манипулационна система.

Функцията “допълнително обработване на товарите” също е присъща за складовете за съхранение на бойни припаси. Тя се реализира при решаване на задачите по извършване на технически прегледи и техническо обслужване на бойните припаси, приемане от потребителите (войските) и съхраняване на неизползувани и негодни бойни припаси, специални изделия и елементи; унищожаване на негодни взривни материали и елементи, получени от потребителите (войските); ремонтиране и сглобяване на артилерийски изстрели; разглобяване на негодни и снети от въоръжение управляеми и неуправляеми реактивни снаряди, авиобомби, морски мини. торпеда и специални изделия.

Контролът за техническото състояние на бойните припаси, взривните вещества и пиротехническите изделия се провежда с цел поддържането им в постоянна техническа изправност, годност за безопасно дългосрочно съхранение и готовност за бойно използване по предназначение и включва:

- планови или извънпланови технически прегледи;

- регламентни работи;

- извършване на полигонни и лабораторни изпитвания;

- провеждане на техническо обслужване и ремонт.

Реализирането на функцията "приемане н изпълнение поръчките на потребителите" в складовете за бойни припаси включва воденето на отчет за наличността и качеството на бойните припаси; изготвянето на донесения за готовността за изпълнение на заявките; преместването на бойните припаси до зоната за експедиция; подготовката на съпроводителните документи; товаренето на бойните припаси на транспортните средства; комплектоването на бойните припаси.

Като реализация на функцията "предоставяне на услуги" в складовете за бойни припаси може да се разглеждат дейностите по подготовката на бойните припаси за бойно използване (привеждането им в окончателно снаряден вид), проверка функционирането на доставяните специални изделия, авиобомбите и морските мини и торпеда (извършването на регламентни работи с посочените изделия).

1. Логистичната функция “снабдяване” свързаните с нея процеси на съхранение от гледна точка на отбранителните продукти са строго специфични, което е обусловено най вече от особеностите на бойните припаси като обекти на снабдяване.

2. Съхранението на отбранителните продукти е една от основните задачи на логистичните органи, нарушаването, на която би имало фатални последици. Това налага в обектите за съхранение на отбранителни продукти да се прилага мениджмънт, който предполага: съвременна организация, прилагането на съвременни технологии и работа на високо квалифициран персонал.

3. Особеностите на отбранителните продукти се отразяват върху по-големите изисквания към районите, хранилищата и всички дейности извършвани с тях в сравнение с други материални средства.

4. Тенденциите за развитие и перспективите за използване на обектите за съхранение на отбранителни ресурси в сегашните икономически условия и за в бъдеще ще са насочени към намаляването на стойността на разходите за запасите, усъвършенстване на структурите и оптимизиране на дейностите по логистично осигуряване.

В трета глава са предложени насоки за усъвършенстване на мениджмънта в обектите за съхранение на отбранителни продукти на базата на извъшения анализ в първа и втора глава и на резултатите от военно-експертно изследване на тема „Усъвършенстване на мениджмънта в обектите за съхранение на отбранителни продукти“.

През месеците юни - юли 2016 година е проведено военно-експертно изследване в логистичните структури на стратегическо, оперативно и тактическо ниво на управление на БА с основна цел да бъде изследвано състоянието на мениджмънта в обектите за съхранение на отбранителни продукти и на тази база да се очертаят възможностите за неговото усъвършенстване.

За основа на инструментариума на проведеното изследване послужи разработения въпросник за провеждането на анкета на тема „Усъвършенстване на мениджмънта в обектите за съхранение на отбранителни продукти”

Обобщените резултати показват следното:

Повече от 58 % от анкетираните считат, че определението дадено за отбранителен продукт удовлетворява потребностите на Министерството на отбраната, а 50 % от анкетираните считат, че понятието отбранителен продукт е тъждествено на понятието материален ресурс. Значителен е обаче и сбора от процента на отговорилите, които смятат, че това не отговаря или незначително отговаря. Това може да се тълкува и като отговор, че е необходимо да се до усъвършенства стандарта за отбранителен продукт и свързаната с него терминология (Графика 1).



Графика 1. Мнение на анкетираните относно доколко определението дадено за отбранителен продукт удовлетворява потребностите на Министерството на отбраната
От дефинирания в анкетата въпрос “до каква степен системата за съхранение на отбранителни продукти в Българската армия отговаря на аналогичните в НАТО 54% дават отговор, че не отговаря в някаква степен значително 23%, а за 34% незначително отговаря на техните възгледи. Сравнително голям процент от анкетираните в размер на 22%, не могат да преценят отговора на въпроса.

За близо 24% от анкетираните системата за съхранение на отбранителни продукти в Българската армия отговаря на аналогичните в НАТО и значително отговаря на техните възгледи. Едва 1% от анкетираните считат, че има напълно съответствие, а 23% считат че има значително съответствие. (Графика 2).

Още по-високи са резултатите свързани с въпроса за необходимостта от усъвършенстване на организацията на съхранението на отбранителните продукти в БА с оглед на протичащите трансформационни процеси процеси. 97% са отговорили положително и само 3% са оговорили отрицателно на този въпрос (Графика 3).

Близки са резултатите на анкетираните на въпроса необходимостта от усъвършенстването на сигнално осигурителната дейност в складовете с отбранителни продукти в БА - 95 % са отговорили положително и 5% са отговорили отрицателно на този въпрос (Графика 5).

Според анкетираните офицери основните отбранителни продукти, съхранявани в складовете на БА и изискващи особено внимание са както следва: на първо място анкетираните с 96 % са поставили бойните припаси, 67 % на ГСМ, а останалите варират между 15 % - 19 %.

От коментарите към въпросите могат да бъдат извлечени и някои направления и приоритети в процеса на усъвършенстване на мениджмънта на отбранителните продукти: усъвършенстването да е в посока подобряване: на организацията на съхранението на отбранителните продукти; усъвършенстване на инфраструктурата в складовете с отбранителни продукти; усъвършенстването на сигнално охранителната дейност в складовете с отбранителни продукти и съхранението на бойните припаси.

Приблизително същите са резултатите от отговорите на въпроса „Предоставянето на по-голяма самостоятелност на командирите на формирования за извършване на спешно възникнали разходи за текуща издръжка ще подобри ли мениджмънта на съхранението на отбранителните продукти?”, на който 91% от анкетираните отговарят с „Да” и 3% с „Не” и 6 % с не мога да преценя .

На поставения въпрос „съществуващата система за съхранение и обработка на отбранителните продукти в складовете от БА ефективна ли е?” 47% от анкетираните офицери считат, че системата не е ефективна, а 33% считат че е ефективна. 20% пък не могат да преценят ефективността на системата (Графика 6). От отговорите на този въпрос не може да се направи категоричен извод за ефективността или не ефективността на съществуващата система за съхранение и обработка на отбранителните продукти в складовете от БА. Отговорите имат почти еднаква тежест, вероятно в зависимост от тясната специализация на офицерите и спецификата на дейността им в съответното ниво на управление.


Графика 6. Ефективност на съществуващата система за съхранение и обработка на отбранителните продукти в складовете от БА

На въпроса „Въвеждането на Информационната система ”Логистика на българската армия “ в експлоатация във военните формирования ще повиши ли ефективността и ефикасността на складовите процеси и дейности?” 71% отговарят положително с „Да”, 15% с „Не” и 14% не могат да преценят , което категорично подчертава, че развитието на информационната система се приема положително и от нея се очаква да има съществен принос за подобряване на мениджмънта на отбранителните продукти ( Графика 7).

Характеристиката на състава на анкетираните е както следва: цивилни служители – 9%; полковници – 3%; подполковници – 11%; майор/капитан III ранг – 31%; капитан/ капитан-лейтенант – 46%. От тях 3% са представители на стратегическото ниво за управление на БА, 30% служат в оперативното звено на управление, и 67% в тактическото звено. (Графики 11 и 12).

Изследването потвърждава хипотезата “отчитайки нарасналите нужди на Българската армия от усъвършенстване на мениджмънта в обектите за съхранение на отбранителни продукти, да се разкрият перспективните направления свързани с усъвършенстването на съхранението, инфраструктурата и охраната на обектите”.

Изследването показва, че от съществено значение за подобряването на мениджмънта е преодоляването на проблемите свързани с охраната на складовете с отбранителни продукти, където редица въпроси очакват своето решение и развитие, най вече свързаните с рационалната организация на охраната на обектите, използването на съвременните технологии и начините за тяхното усъвършенстване.

В условията на пазарна икономика и недостиг на ресурси, стойността на разходите за създаване и поддържане на запасите от отбранителни продукти е особено важна, тъй като това влияе директно върху ефективността в дейността на обектите за съхранението им.

В условията на пазарна икономика и недостиг на ресурси, стойността на разходите за създаване и поддържане на запасите от отбранителни продукти е особено важна, тъй като това влияе директно върху ефективността в дейността на обектите за съхранението им.

Известно е, че транспортирането и поддържането на запасите заемат първостепенно място в логистичните разходи. Опитът показва, че тези дейности представляват от 1/3 до 2/3 от общите логистични дейности.

Запасите от отбранителни продукти са от съществено значение за логистичното управление, защото на практика не е възможно да се организират незабавното им производство и доставката в кризисни ситуации.

Поради тези причини икономичността и намаляването на разходите за поддържането на запасите е водещо при определяне на тенденциите за развитие и перспективи за използване на обектите за съхранение на отбранителни продукти.

В последните години се извърши преструктуриране на голяма част от складовата система на Българската армия, с което се цели: да се намалят броя на звената за осигуряването; да се осъществи контрол на потребните, планираните, заявените, доставените и разпределени отбранителни продукти; да се намалят разходите по съхраняване на отбранителни продукти, както и да се намерят по-ефективни технологии за дистрибуция на отбранителните продукти.

Проблемът с поддържането на запасите от отбранителни продукти се свежда до оптимизиране на размерите, дислокацията и на управлението им.

Не без значение е и разположението на логистичните структури и съоръжения на територията на страната в контекста на потребностите на националната сигурност в мирно време и в случаите на оперативно развръщане.

Същевременно броят и разположението на обектите с отбранителни продукти имат съществено зна­чение и за намаляване на логистичните разходи на йерархичните нива. Известно е, че с увеличаване броя на складовете и базите нама­лява разстоянието между тях и потребителите. Увеличава се броят и се скъсява разстоянието на курсовете за доставка, намаляват се магистралните превози, което води до намаляване на транспортните разходи. Тъй като последните съставляват значителна част от общите логистични разходи на Министерството на отбраната то това до голяма степен способства за намаляване на общите разходи.

Разходите по поддържането и съхраняването на запасите в системата на МО и БА обаче показват модел, противоположен на модела на транспортните разходи, и са в противоречие с тях. Поддържането на повече складове с определено равнище на запаси в тях увеличава складовите разходи. Още повече, че след структурните трансформации гарнизоните силно намаляха и се концентрираха в няколко големи гарнизона. Големите потребители (войскови съединения и части) на въоръжение и бойни припаси са дислоцирани във вътрешността на страната и на сравнително близки разстояния.

Друга насока за увеличаване на ефикасността на управление на запасите е изборът на оптимален брой на складовете. Количеството на складовете трябва да е съобразено с новите реалности и потребности на Българската армия. Една от тенденциите е да се обединяват запасите в един складов район. Така за единица съхранявано имущество разходите за охрана, консумативи, подържане на райони, заплати и др. ще намалеят.

Не без значение е и разположението на логистичните структури и съоръжения на територията на страната в контекста на потребностите на националната сигурност в мирно време и в случаите на оперативно развръщане.

В областта на съхранението на отбранителните продукти относно модернизирането на складовото стопанство можем да посочим следните възможности:

- изграждане на нов тип помещения, осигуряващи в максимална степен качественото на съхранение;

• 
  нов тип подови настилки в местата за съхранение;
  
• 
  климатизиране на помещенията;
  
• 
  принудително вентилиране на помещенията;
  
• 
  внедряване на складова и обслужваща техника, която не променя или влошава атмосферната среда, чрез внасянето на агресивни газове в нея;
  
• 
  система за автоматично следене и контрол на температурата;
  
• 
  система за автоматично следене и контрол на относителната влажност.
  

Друга насока за модернизиране на складовите дейности за отбранителни продукти е внедряването на палетните складови системи (Приложение № 4). Това са едни от най-добрите разработени, универсални отговори за нуждите на складове помещения, при които е необходимо да се съхраняват палетизирани товари, съдържащи разнообразни артикули. При тази система стоката е лесна за манипулация и всеки палет е достъпен без да има нужда да се преместват други, съседни палети.

Вграждането на системата се извършва като се монтират единични стелажи по дължината на носещите странични стени, а двойни стелажни системи изграждат вътрешността. Размерът на работните коридори между стелажните конструкции и височината на конструкциите зависи от характеристиките на отбранителните продукти и изискванията (ограниченията) за съхранението им във височина 9 най вече за бойните припаси, възможностите на електрокарите (мотокарите) които обслужват склада, от размера на палетите, както и от височината на самото помещение.

Едно от основните изисквания, което се предявява към складовете с отбранителни продукти е същите да осигуряват максимална възможност за защита на съхраняваните в тях отбранителни продукти от резки температурни колебания.

Това може да бъде постигнато в максимална степен чрез:

- изграждането на хранилища от вкопан или полувкопан тип, с минимална височина съобразена с габаритите на техниката, която ще се съхранява в тях, които да са с изключително добре хидро и температурно изолирани стени и покривни конструкции. Като по този начин в значителна степен ще се оптимизират разходите за последващо целогодишно поддържане в определените оптимални граници на температурата, чрез постигнатата висока степен на енергийна ефективност;

- проектиране, закупуване, изграждане и внедряване на автоматизирани системи за контрол на температурата в помещенията, чрез прилагането на активни методи и средства за въздействие, като климатизатори или локални отоплителни системи с автоматизирано отчитане, следене и контрол на температурата в предварително зададени граници. Подобен тип системи са широко разпространени на свободният пазар и закупуването и изграждането им е въпрос единствено на желание и финансови средства.

Пример за съвременни нововъведения в областта, които биха могли да се внедрят и да се използват за постигането на горепосочените цели са децентрализираните климатични системи.

За да обоснова необходимостта и предимствата им от прилагането ми ще приложа следните примери относно възможностите за отопление с климатични системи.

Въвеждането на сервизната поддръжка на товаро-разтоварната техника ще повиши ефективността на работата на Базата (склада), тъй като натоварването на товаро - разтоварните средства понастоящем е особено голямо. Средствата за механизиране на товарните и разтоварни процеси (мотоповдигачи и електроповдигачи) са от особена важност при изпълняване на складовите функции, затова е необходимо тяхното поддържане да е своевременно и качествено. При въвеждане на сервизната поддръжка обслужването и ремонтът ще се извършват навреме и качествено от квалифицирани специалисти, което е гаранция за по-продължителната им и безаварийна работа.

Алтернативният вариант за решаване на този проблем е създаването на структура, включваща и специалисти по поддръжката им и необходимото оборудване за дейността им, което ще изисква повече финансови ресурси.

Ако се приеме, че в даден обект за съхранение на отбранителни продукти има 100 броя хранилища и се изпълнява изискването на т. 538 на “Правилник за складовете и базите за съхранение, производство, ремонт, разснарядяване и унищожаване на бойни припаси, ВВ и барути в БА”, която гласи: “Около всяко хранилище на разстояние 20 метра напълно се почистват мъхът, храстите, падналите игли на иглолистните дървета и листата, а тревата се изчиства на разстояние 2 м от тротоарите” при средни размери на хранилищата дължина 20 м и ширина 10 м се получава средна площ за пожарообезопасяване (почистване), както е показано на (фиг. 7).

фиг. 7. Схема на площ за почистване около хранилище

Разчетите показват, че за пожарообезопасяването на едно хранилище с отбранителни продукти трябва да се почистят 2,8 дка, а за 100 хранилища се получава обща площ от 280 дка.

Като се има предвид, че тази площ за складовете с бойни припаси, където изискванията са най-високи, на практика се явява валът, с който е обваловано хранилището, което не позволява косене с косачка и се отчете, че около половината от площта е обрасла с ниски храсти, то изхождайки от регламентиращите документи може да се пресметне трудоемкостта за извършване на дейностите по пожарообезопасяване.

Получава се, че за ръчно косене на неравна площ се получава трудоемкост 1344 човекочаса; за събиране, товарене, извозване до 5 км и разстоварване на окосена трева 560 човекочаса; за изсичане, събиране, изнасяне, товарене, извозване до 10 км и разтоварване на бодливи храсти 2856 човекочаса [7] .

Или общо за пожарообезопасяването на хранилищата съгласно изискванията е необходим човешки ресурс от около 4760 човекочаса. Имайки предвид, че дейностите по пожарообезопасяването се извършват около 2 пъти годишно, потребността се увеличава още значително. При това в разчетите не е включена потребността от ресурси за пожарообезопасяването (почистването) на останалата част от складовия район, като пътища, канавки, бордюри, горски части др., тъй като анализираните по-горе дейности са най-трудоемки. Съпоставяйки потребността и моментните възможности на базите на основа на съотношението на личен състав към брой на хранилища, се получава, че извършването на тази дейност би отнело около два месеца, при условия, че в нея участва целият личен състав на складовия сектор (сержанти и работници по поддръжката) и, че в същото време не се извършват никакви други дейности.

Резултатите показват, че извършването на тези дейности ангажира значителни човешки ресурси, което силно ще затрудни изпълнението на останалите основни задачи.

Като следваща насока за развитие на обектите може да се разглежда редуцирането на част от дейностите, изискващи голям човешки и технически ресурс. Получените в резултат на това ресурси могат се насочат за изпълнение на такива основни дейности, като приемане на материални средства, техническото им обслужване и др.

Насока за подобряване на мениджмънта в обектите за съхранение на отбранителни продукти е изграждането в съответствие с всички изисквания за правилно и безопасно съхранение на необходимата гръмозащитна инсталация, сигнално-охранителна и пожаро-известителна система, която да е включена в интегрирана алармена система.

Обектите за съхранение на отбранителни продукти следва да са оборудвани със средства за механизация и да са в състояние да изпълняват поставените задачи. Срещат се трудности при експлоатацията на мото и електроповдигачите, тъй като те се използват доста интензивно, което води до бързото им амортизиране.

Автоматизираните технологии за събиране на данни като баркод технологията и RFID са особено важни за повишаване ефективността и точността на манипулиране на товарните единици, както и за контролирането на материалните потоци в склада.

Баркодът е най-разпространената AIDC технология в складовото стопанство. Следващата стъпка в процеса на развитие на този тип технологии са радиочестотните системи. Технологията все повече се оценява от потребителите и се прилага в складовото стопанство. Системите, използващи радиочестоти за комуникация, се използват за оптимизиране на много складови операции като приемане на заявки, комисиониране и доставки, както и управление на инвентара. Приложението има висока степен на възвръщаемост на инвестициите.

RFID системите намаляват [49]времето на цикъла и процента на грешки в процеса на запис на данни. Използвайки тази технология се осигурява точно водене на записи и се запазват наличните активи като се премахват скритите разходи, свързани с търсене на изгубени или разместени единици. В допълнение на спестените разходи са тези, свързани с управлението на активи, когато се изисква ръчен труд за инвентаризиране и архивиране, проследяване и движение на единици, както и въвеждане на информацията в информационните системи.

Използването на автоматизираните системи за идентификация и проследяване на палети, стелажи и други подлежащи на връщане транспортни елементи (RTI) в рамките на склада осигурява силна възвръщаемост на инвестициите чрез намаляване на оперативните разходи.

Радиочестотната технология стои в основата на изграждането на „ubuiqitous" логистичната поддръжка. При нея идентификацията, проверката за местоположение и статус, евентуални повреди, проследяване пътя на военното оборудване се извършва в реално време, без човешка намеса.

В дисертацията са посочени редица технологии, които успешно могат да бъдат използвани за техническа охрана на складове за съхранение на отбранителни единици като: инфрачервена технология, технология чрез наблюдение с термокамери, лазерна технология, видео наблюдение с PTZ камери и други.

Използвайки различните технологии, когато те се интегрират в единна система за охрана на практика тя не може да бъде преодоляна. Всяка една от технологиите посочени по-горе откриват нарушител по корено различни критерии. След подаване на сигнал за нарушение към общото управление от която и да е система се определя и местоположението на нарушението, тогава част от останалите системи се самонасочват към мястото на нарушение и потвърждават или анализират фалшив сигнал.

При правилен монтаж и програмиране всяка от системите охранява другите и по този начин е изключено да има външно въздействие върху техническите средства.