1. Същност Социалната политика и социалната защита на държавата и обществото се формират, за да откликнат на съвременните рискове съпътстващи общественото развитие и още повече общественото трансформиране, в процес на каквото се намира нашето общество. В съвременния святсистемата за социална сигурност се превръща в символ на зрелостта,хуманността и стабилността на едно общество. Социалната политика е част от управлението на страната, занимаваща се с обществото. Тя е от изключително значение за страната, тъйкато е пряко свързана с развитието и. Тя показва най-добре капацитетана управлението и отношението държава - обикновен човек. Социалната политика зависи до някаква степен от типа управление
на страната - например т.нар. леви управления на теория обръщат повече
внимание на социалната политика - социализъм, социо-капитализъм,
комунизъм, социалдемократи. В модерните "демократи-чески" страни
социалната политика на отделните държави силно се различава- от наистина социално-ориентираните управления в най-добре развитите
страни - Дания, Норвегия, Швеция и др., до напълно либерално капиталистическите Съединени щати, където здравеопазването е оставено
на застрахователни компании, а за висше образование се плащат непосилно високи за голяма част от населението такси. Някои държави имат смесен модел - например Франция, където 70% от здравните грижи се
финансират от държава - след задължителна застраховка, а останалите 30%
пациентът, ако реши, осигурява с помощтта на застрахователна компания,
а образованието се развива едновременно на принципа на социалната и на
капиталистическата политика - в държавните университети се заплаща
такса, която обаче не е висока и може да се плати от почти всеки, а
частните определят сами таксите си.
Работилите в областта на социалната политика са отразили идеите на
своето време, своите собствени гледни точки и което не е никак маловажно-привързаността си към определени философски течения. Герхард Брюк в книгата си „Обща социална политика" представя развитието на схващането за смисъла и целите на социалната политика по следния начин: социалната политика се припокрива с обществената политика и има за целда лекува ..социалните беди". Целта е ограничаване на бедността,заплашваща социалния мир, било с подпомагащи, било с репресивнимерки. Държавата изпълнява ролята на нощен пазач, а социалната политика- на „Червен кръст".
В края на XIX в. и началото на XX в., социалната политика се идинтефицира с политика на трудовите отношения. Обект на социалната политика е работникът и неговите трудови и жизнени условия. Целта на социалната политика през този период е да се постигне принудително подобряване на положението на работническата класа. Социалната политика през този период все още няма превантивен, а само пасивно
подпомагащ характер.
През първите 20-30 години на XX в. социалната политика излиза извън рамките на работническия въпрос и започва да разглежда по-голям кръг от проблеми. Тя не е вече насочена нито към бедните,безработните,
болните и възрастните, тя не е адресирана само и към хората на наемния
труд. Новата социална политика вече обхваща всички хора, поради това че са заплашени от многобройни рискове и жизненото им положение не може да бъде запазено. На практика това означава, че цел на социалната политика е изграждането на широка социалнозащитна мрежа, на нова социална сигурност за всички на основата на принципа на солидарността. Най-същественото за социалната политика от съвременна гледна
точка, независимо от различията в гледната точка и идеологическите
украски на всички изследователи, работели по този въпрос е следното:
1. Социалната политика е специфична дейност за регулиране на социалните отношения; 2. Регулирането на социалните отношения, разбирано преди всичко като целенасочени въздействия, се осъществява от държавни и недържавни органи и организации, от отделни партии, доброволни сдружения от отделни лица в качеството им на граждани; 3. Мотив за упражняване на социлано-политическа дейност са интересите: общочовешки, общодържавни, на отделна социална общност или социална група, както и на отделните индивиди; 4. Ценностната система на участниците в социлно-политическата дейност дава отражение и определя в значителна степен нюансите и формите на социалната политика; 5. Чрез своята дълбока същност социалната политика отразява раелни човешки отношения; 6. Както всяка политика, така и социалната има отношение към властта. Властта е средство, чрез което се прокарват решения и в социалната област; 7. Социалната политика зависи както от развитието на икономиката като нейн основен детерминант; 8. Целите на социалната политика се движат в широк диапазон, но онова, което е общо за всички е постигането на вътрешно възпроизводство на обществото на едно по-високо равнище.
За да се изрази ясно становището за същността на социалната
политика е нужно да се определи по-точно разбирането затова, ,,що е
социално". Терминът социален се приема както в неговото най-широко
значение - като обществен, така и в неговото най-тясно значение – като
нещо свързано с условията на живот на намиращи се в затруднено положение индивиди.
Социалното отношение произлиза от взаимодействието между
индивидите или групите в обществото. От гледна точка на практиката
социалните отношения не са нищо друго освен обществените отношения, взети в тяхната цялост, но разглеждани през призмата на взимодействието между различни социални субекти, заемащи различно място и изпълняващи различни функции в процеса на производствто, обмена, разпределението и потреблението на социалните продукти.